Темата за абортите е една от най-ожесточените в момента в американския публичен дебат. Нещата там се усложняват, когато се намесят правата на майката, що се отнася до плода и това дали тя е длъжна да каже и да се консултира с мъжа, който е направил детето.
Така едно дело от щата Алабама, заведено от мъж, разглежда именно тази тема. Неговата приятелка е направила аборт, въпреки неговото противопоставяне, и сега той я съди. Ожесточеният спор за американския аборт се фокусира върху правата на майката и плода.
Но делото от Алабама, в което мъжът съди клиниката за аборти, в която бившата му приятелка е прекратила бременността си въпреки неговото желание, добавя още една страна към тази сложна тема.
Много мъже вече надават глас по въпроса, заемайки позицията че мъжете са изтиквани като безгласна буква, когато се взема решение за това дали бременността трябва да бъде прекратена. Същевременно обаче защитниците на правото на жените да вземат това решение твърдят, че групата на тези отхвърлени мъже е незначително малка и по-скоро представлява опит на противниците на абортите да влияят върху общественото мнение.
И все пак бащите, на които е отказан глас при решаването да има или да няма аборт, сега говорят. Случаят от Алабама, в който през 2017 г. млада жена абортира в шестата седмица от бременността си, въпреки позицията на бащата, поставя темата за абортите в ново положение. Защото ако ищецът баща на нероденото дете спечели, това ще означава вливане на вода в мелницата на противниците на абортите.
"Тук съм заради онези мъже, които искат да имат своето бебе", коментира мъжът пред местни медии. "Умолявах я и исках да поговоря с нея затова, за да видя какво мога да направя. Но в крайна сметка нямаше какво да направя, за да променя мнението й."
В момента в САЩ бащите на плода нямат законни права да възпрепятстват аборта. Щатските закони, които изискват бащата да има дума във взимането на решението или дори да бъде уведомен, бяха блокирани от Върховния съд на САЩ.
По повод делото много други мъже разказват как чисто емоционално трябва те самите да се справят с факта, че половинките им са прекратили бременността си, лишавайки ги от възможността да станат бащи.
Такива мъже понякога се събират в групи за подкрепа и взаимопомощ. Според ръководителите на подобни групи мъжете най-често са въвлечени в аборта по един от четири начина. Понякога мъжете принуждават жена да прекрати бременността против нейната воля. Други твърдят, че ще подкрепят решението й, каквото и да е то, но междувременно се опитват да я манипулират, за да не направи аборта. Трети научават за прекратяването на бременността едва постфактум. При четвъртите абортът е взаимно решение на мъжът и на жената.
Има доста проучвания за това дали жените съжаляват, че са направили аборт, като при тях по-голямата част от анкетираните не изразяват съжаление. За сметка на това подобни изследвания сред мъжете почти няма. Подобна информация може да се получи именно от групите за взаимопомощ. При тях обаче мъжете идват доброволно, което силно затруднява събирането на достоверни статистически данни.
Това, което се вижда в тези групи обаче, е ефектът, който абортът е имал върху посещаващите ги мъже - гняв, чувство на вина, срам, дълбока тъга, която се отключва на важни за конкретния човек дати.
"Мъжете са програмирани да бъдат защитници, така че има чувство на неуспех - те не са успели да защитят майката и нероденото дете, провалили са се в това да бъдат отговорни", казва 61-годишният Чък Реймънд. През 70-те неговата 18-годишна приятелка прави аборт. Самият той твърди, че чувството на вина и срам са му добре познати. По онова време обаче и за двамата абортът е изглеждал като правилно решение.
Реймънд се готви да влезе във военната академия Уест Пойнт, където според правилата кадетите не може да бъдат бащи или да са женени. След влизането там той полага обаче всички усилия да се затрупа с работа и тренировки, за да избяга от съзнанието си. "Години по-късно разбрах, че е настъпила трагедия и направихме трагичен избор."
С две дела - от 1976 г. и от 1992 г. американският Върховен съд реално прави така, че мъжете да не е нужно да бъдат питани за аборта или въобще да им се казва за него. Причините за това са прости и включват онези случаи, при които има намесено насилие и страх у жените.
Джилиан Франк, която изследва историята на сексуалната революция и последиците от нея в Университета на Вирджиния, е установила, че "в повечето контексти, където има стабилна и любяща връзка, мъжете и жените вземат решението заедно".
"Когато мъжете отсъстват от решенията, често това е така, защото съществува риск от насилие или принуда в отношенията. Тези решения на Върховния съд почиват на факта, че при абортите не става въпрос за дете, така че ситуацията не е аналогична на детско попечителство."
Съществува разногласие по отношение на съотношението на жените, които правят аборти, без да казват на мъжете (или въпреки тяхното желание) спрямо тези, които го правят с подкрепата на мъжете си (или принудени от тях).
Според института Guttmacher - изследователска и политическа организация, която анализира абортите в САЩ - половината жени, които са направили аборти през 2014 г., са заявили като причина, че не искат да бъдат самотни майки, или са посочили, че имат проблем с партньора си.
"Многократно е доказвано, че когато хората твърдят, че се борят за гласа на мъжете, всъщност става въпрос за това да могат да контролират жените и да решават вместо тях. Досега не съм видял мъжете да отсъстват от този дебат, точно обратното - мъжете винаги са били особено гласовити относно възможността на жените да контролират репродуктивната си ситуация", коментира Франк.
Според Сара Уийт, лекар в клиника "Планирано родителство" в Остин, щата Тексас, където редовно има протестиращи поддръжници на забраната на абортите, мъжете пред клиниката обикновено са участници в протестите, които крещят заплахи и протестни лозунги срещу тях. "Планирано родителство" е организация, която предоставя услуги за сексуално здравеопазване, от които около 6% са абортите. Останалото се пада на гинекологични прегледи и различни други процедури.
"Обикновено протестите са шумни и плашещи, предназначени да пробуждат срам, да заклеймяват и да сплашват. А когато стигнем до Конгреса, отношението от закондателите е идентично. От наша гледна точка, усещаме, че мъжете все още са прекалено представени по този въпрос."
Според Кевин Бърк, социален работник, специализиран именно с хора, преживели аборт, големият проблем идва от силното политизиране на въпроса, което поставя много хора в трудна ситуация - както мъже, така и жени.
"Заради цялата тази реторика, която се излива навън, хората не могат да се справят с това, което следва след аборта - с чувството на загуба, което засяга и мъжете, и жените, и независимо дали сте за правото на избор, или срещу аборта по принцип", коментира той.
Според него за мъжете, особено за онези, които по една или друга причина са загубили бащите си или са преживели силни емоционални травми, абортът на половинката им може да доведе до мъка, ярост и повторна болка от предишните загуби и травми по разрушителни начини.
Коментаторите отбелязват, че не е нужно да сте противник на абортите, за да изпитвате скръб в такава ситуация и да се чувствате преследвани от чувство за вина. Според Бърк така много жени и мъже носят своите морални и духовни травми от преживяването.
А все по-сериозните и остри дебати по темата водят до това и все повече мъже да искат да имат право на глас, когато се решава за живота на неродените деца.
Дали това ще нагнети напрежението допълнително? Почти със сигурност да.
