Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ще реагира Путин на атентата

През есента на 1999 г. руските войски нахлуха в Чечня - и така изгря политическата кариера на Владимир Путин. А как ще обясни днес провала на стратегията за Северен Кавказ... Снимка: Sofia photo agency
През есента на 1999 г. руските войски нахлуха в Чечня - и така изгря политическата кариера на Владимир Путин. А как ще обясни днес провала на стратегията за Северен Кавказ...

Сцената е ужасна - и след атентатите в метрото, разтърсили Москва миналия март, също така е и трагично позната. Рано сутринта в понеделник взривът от пореден самоубийствен атентат изпълни залата за пристигащи на най-голямото московско летище с купчини трупове, осакатени крайници и облаци от дим.

Този път загиналите са поне 31 души, а поне 150 са ранени във взрива, който президентът Дмитрий Медведев незабавно определи като терористичен акт. Но както той със сигурност знае, убедителността му и тази на кабинета са сред жертвите.

Доколкото този атентат се случва по-малко от година след кръвопролитието в московското метро, където загинаха около 40 души, изглежда невероятно руснаците да се чувстват спокойни за сигурността си - дори ако премиерът Владимир Путин, известен със здравата си ръка и действащ като наставник на Медведев - застане отново начело на държавата.

Атентаторът-самоубиец пак е от Северен Кавказ

Полицията се позовава на записи от камери за наблюдение, показващи, че носещият бомбата мъж изглежда се е промъкнал покрай слабата охрана, за да се влезе в летищния терминал. Още не е ясно дали това е същият човек, който полицията е издирвала по-рано в понеделник сутринта, когато е претърсвала московското предградие Зеленоград.

Според полицейски източници, цитирани в руската преса, рейдът е бил предизвикан от информация, че предстои терористична атака. Въпреки това не са последвали арести, и към населението така и не е издадено предупреждение. От взрива на летището насам полицията твърди, че атентаторът произлиза от същия планински район на Северен Кавказ, от който бяха и двете жени-атентаторки, които се взривиха в московското метро по време на утринния трафик на 29 март 2010 г.

Планините в региона са развъдник за ислямистки терористи, които повече от десетилетие се борят да се изтръгнат от управлението на Москва.

Макар и разтърсени от мартенските атентати, московчаните игнорират съобщенията за евентуални терористи насред столицата - вероятно успокоени от енергичните мерки в Кавказ през април. Почти не се вдигна шум на 10 декември, когато полицията арестува жена от Кавказ, заподозряна в подготовка на самоубийствен атентат в Москва: новините бяха отразени повърхностно от руската преса, а правителството не увеличи видимото ниво на сигурност в столицата.

"Очевидно не е необходимо много време, за да бъдат успокоени хората и да изпаднат в усещане за безопасност, особено когато съзират опасността от Северен Кавказ едва когато е твърде късно - когато тя вече е в Москва," коментира експертът по региона Павел Баев от Международния институт за иследване на мира в Осло.

Твърдата реторика на Путин този път не стряска никого

Обикновено работа на Путин е да успокои населението, като обещае да "ликвидира" терористите или да ги "удави във външната тоалетна," както заявяваше той след всяка от терористичните атаки, засегнали Москва по време на неговия мандат. Но засега той ограничава своето перчене, свеждайки публичните си изявления до формална среща с министъра на здравеопазването, от когото е поискал да гарантира, че жертвите на атентата от понеделник ще получат помощ.

Това принуждава доста по-несръчния като оратор Медведев да прави неумели опити да формулира обяснение за ставащото. "Това, което се случи, показва, че далеч не всички закони, които би трябвало да функционират, действат на някои места," обяви той на кризисна среща на съвета за сигурност; това не е точно типът твърди изрази, които руснаците очакват от своите лидери.

Но употребата на фрази, излъчващи безпощадност, може би пък вече изглежда неподходяща след провалите на антитерористичната кампания на Русия през последните месеци. През ноември Медведев смъмри ръководителите на полицията, че му дават "смешна" статистика, за да скрият терористичната дейност в региона, която продължава да нараства дори след енергичните мерки, последвали след атентатите в метрото.

На 8 декември главната прокуратура призна, че терористичните атаки в Северен Кавказ през 2010 г. са се увеличили четири пъти. А сега те отново са се върнали в Москва, принуждавайки жителите на града да се обаждат на близките си, за да проверят дали те не са се оказали сред последните жертви. За някои това започва да се превръща в своеобразен ритуал.

Кремъл вече не знае какво да прави с Кавказ

Взети заедно, тези провали оформят продължително обвинение към управляващото дуо за подхода му към дилемата в Кавказ. Откакто Медведев пое властта през 2008 г., той и Путин обърнаха вниманието си към развитие на икономиката в региона и създаване на работни места - с надеждата, че ще привлекат младите мюсюлмани, които ще се дистанцират от екстремизма. Те продължиха да налагат тази си стратегия дори след като тя бе дискредитирана от бомбените атентати през март, а миналата седмица Путин обеща допълнителни $13 млрд. само за 2011 г., с които да подпомогне борбата с безработицата в Северен Кавказ.

Сравнена с бруталността, определяла опитите на Москва да контролира в миналото региона - включително отвличанията, екзекуциите и колективните наказателни действия, за които групите за защита на човешките права съобщават от години - тези финансови усилия бяха знак на позитивен обрат. "Но последният атентат показва, че в района има недоволство от Москва, което не е свързано с каквито и да е икономически фактори," коментира Баев. "Тези хора не могат да бъдат купени."

Дали атентатите няма да доведат до смяна на властта?


Ако положението наистина е такова, руските лидери са изправени пред твърде малко варианти, когато става дума за Кавказ. Може би те дори вече не разполагат и със словото като инструмент. "Мачо-позицията няма да свърши работа този път, дори и за Путин," казва Станислав Белковски, политически анализатор в Москва. "Не можеш да се блъскаш в гърдите за сто и петдесети път, когато последните 149 пъти не са довели до никакви резултати. Руснаците не могат вече да бъдат заблудени от това."

Ако изключим обявяването на тотална война, трудно е да си представим стратегия за омиротворяване на Северен Кавказ с допълнително полицейско присъствие и специални части. Регионът вече е смесица от полицейски държави, яправлявани от диктатори, назначени от Москва, но терористичните клетки продължават да процъфтяват.

Така че атентатът на Домодедово от понеделник отново изкарва въпроса за сигурността в центъра на националния дебат - и Путин и Медведев вероятно ще констатират, че обичайните им методи са изгубили ефект. Те биха могли да потърсят изкупителни жертви сред своите заместници, или биха могли отново да обещаят да унищожат терористите по най-цветистите начини, за които могат да се сетят. Но нито една от тези маневри няма да успее да убеди достатъчно руския народ, че заплахата от тероризъм е под контрол. Атентатите вече ги убеждават в обратното. 

История на насилие

Преди повече от десетилетие руснаците сключиха директна, макар и неизказана сделка с Кремъл. През септември 1999 г. поредица от необясними бомбени атентати разрушиха домове в Москва и Южна Русия, при което загинаха 293 души. Тогава все още сравнително неизвестният бивш агент от КГБ Владимир Путин бе повишен до поста премиер срещу обещанието да защитава Русия от отцепническите терористи от бунтовната република Чечня. След седмици руските войски нахлуха в Чечня - и така изгря политическата кариера на Путин.

Обратната страна на медала на сделката, предложена от Путин на руснаците, беше следната: гласоподавателите се отказват от много от свободите, които са имали през годините на хаотичното управление на Елцин, в замяна на безопасността си.

Много руски гласоподаватели охотно приеха всичко, което последва - възходът на Кремъл, натискът от Путин срещу олигарсите, преследването на независимите медии и отмяната на местните избори. Те вярваха, че държавата ще изпълни основната си роля - да гарантира сигурността на гражданите си.

Това, което е вероятно най-изненадващото, е че след десетилетието на терор, руснаците като цяло така и не винят лидерите си за липсата на сигурност и продължаващите атентати. Социологическите проучвания редовно показват, че Путин заради твърдата си реторика се радва на по-високо доверие по въпросите на сигурността от избрания от него за наследник на президентския пост Медведев.

Въпреки провала на самия Путин в налагането на дълготраен мир в Кавказ - вероятно по-либерално действащият Медведев ще изгуби от рейтинга си заради продължаващите терористични атаки. "Ако Русия бъде обект на нова вълна от тероризъм, или попадне във въоръжен конфликт, хората ще очакват намеса от Путин," коментират от московския институт "Левада Център". "Той е възприеман като силен защитник на руската държава."

 

Най-четените