Във втори клас съм. В училище учителката споменава нещо за някакво "подигото". По детски чувам няколко пъти да се повтаря думата "подиго". Чудя се на ум какво ще да е това нещо, наречено "подиго" и се спотайвам зад гърба на съученика отпред...
После вкъщи, където обичайно си изяснявах понятия от заобикалящия ме свят, питам нашите. Вадят ми от библиотеката у нас книга в бяла подвързия от имитация на кожа, на която има рисунка на черешово топче и изписано заглавие с големи, печатни букви - "Под игото". Обясняват ми каква е тази книга, кой я е написал (знаех кой е Иван Вазов като автор на "Аз съм българче"), и че е първият български роман. Разбирам и че няма никакво "подиго". Че това са две отделни думи, а "иго" означава робство, гнет, владичество. Нашите ми дават поне три синонима на думата, която не знам.
По-късно същата вечер се зачитам в бялата книга. След седмица съм я свършила. Не са ме карали насила, нито са ме питали какво съм разбрала. Не си спомням и да съм имала особени затруднения с лексиката. Думи като чучур, бара, чорбаджия, калпазанин, глъчка и ятаган не са ме препъвали - бях ги срещала в народните приказки, които ми четяха вкъщи и в детската градина.
Чувала бях да ги употребяват от сцената в разни театри. Знаех значението им от екранизациите на елинпелиновите разкази и историческите кинопродукции. В часовете по музика пеехме български народни песни и учителката ни разясняваше смисъла им. Баба ми, която дори не беше селска жена, помнеше стотици гатанки и ме забавляваше с тях. Разказите на Чудомир знаеше наизуст и редовно ходеше да ги "изиграва" пред разни женски колективи, ученици, работници. Дядо ми - български турчин - говореше като мъдрец, а езикът му преливаше от онези турски и български вкусни думи, които слушах в песните.
Най-класическият роман на българската литература (не казвам най-добрият!) "Под игото" от Иван Вазов се появи "преведен" от оригиналния си български език на съвременен такъв. Тази информация се появи още преди месец в един обширен и много добър репортаж по bTV за неговата история, където само накрая се споменаваше, че скоро ще излезе последното му издание, в което 6000 оригинални думи са заменени с нови, модерни. Още тогава се учудих на тази бройка - цели 6000 неразбираеми думи си е направо превод на друг език! Скандал обаче не избухна. Избухна сега, когато изданието излезе на пазара, а с него изскочи наяве и един отдавна замитан под килима факт - че повсеместното опростачване и неграмотност са довели до абсурдната ситуация да не разбираме собствения си език. При това не говорим за старобългарски, където не само лексиката, но и граматиката е различна и трудна, а за език отпреди сто и няколко години. За езика на Христо Ботев, на Захари Стоянов и Любен Каравелов. Цяла езикова картина, която рисува едно не толкова далечно минало с неговата фактологична и емоционална история.
Разбирам напълно каква е била целта на този т.нар. съвременен превод на класическия Вазов роман - да замести точно тези родителско-учителски обяснения на непознатите понятия и думи, за които стана дума по-нагоре. Да е нещо като бързо и опростено адаптиране в името на разбирането на сюжета и смисъла. Литературен фаст фуд за деца, които няма защо да разчитат на "техните" да им попълват речниковия запас.
При това не само, защото много родители нямат време за това, но и защото голям процент от тях също са толкова лексикално безпомощни, колкото децата си. И това е така по една много проста причина - сега родители на деца на по 10-12 години са онези някогашни момчета и момичета, които пораснаха под звуците на чалгата, намираха знанието за досадно, а четенето и ограмотяването - за претенция.
Не мога да генерализирам, разбира се, но чалга културата, чиято мазна попара още сърбаме, въведе ново разбиране за духовна храна и го превърна в норма за няколко поколения. Как да знаеш какво е зефир, мараня или гранка, когато в колата ти дъни кючек класика, в която лирическата героиня (това е основният преживяващ в един поетичен текст) разполага с речников запас от пет думи и двуполюсна емоционална палитра "кефи ме - не ме кефи"?! Пък и какви претенции за имаме към езиковата култура на деца, растящи с телевизионни състезания за смяна на жени, биг брадъри, ферми и скрити певци, в които езиковото богатство е сведено до междуметия, възклицания от типа "уау!" и тук-таме някое побългарено английско слово (като "много съм ексайтната", "имам добър експириънс", "беше голям фън" и "това е по дифолт")?!
В самия текст на модерното "Под иго" "остарелите" думи всъщност не са заменени, а обяснени. При това не по класическия начин със звездичка и кратко описание под линия, а непосредствено до думата, в скоби.
Така авторите, вместо да предадат на децата културата на четене и навика да търсят и ползват бележките под линия, профанизират процеса на среща с една книга.
Придобиването на култура не е лесен процес - това е осъзнато усилие. Усилие е да четеш, усилие е да се изкажеш разбираемо и красиво, усилие е да учиш. Смисълът на образованието е да те научи на-напред на това да полагаш усилия и да оценяваш резултата от тях, а не да ти ги размита по пътя, та белким нещо ти влезе в главата.
Другата основна грешка в осъвременения Вазов роман е в самото обяснение на "трудните" думи. Според преводачката се стигнало до него, благодарение на картинки, които показвали на децата и ги питали какво виждат. Или пък разчитали на тяхната понятийна и езикова култура. Само че децата не са родени с имплантирани речници на български език в мозъците си. Затова в процеса на порастване и образование именно наша е задачата да обогатяваме речниковия им запас, а през синоними и метафори, чрез идиоми и пословици да обогатяваме и понятийната им парадигма, и начина им на мислене и изразяване, и комуникационните им умения, а и психологическия им и морален баланс. Ако това не сме го разбрали досега, много сериозно сме навредили на поколенията след нас. Защото с всяко опростачено преподаване и отношение сме кастрирали въображението, любознателността и интелигентността на децата си.
Всъщност така направихме. Не ги учим вече да са любезни, защото никой не е. Не настояваме да поздравяват, да говорят на „Вие", да благодарят и да се извиняват, за да не ги помислят за лигави или слабаци. Вием хора по градските площади, но не си познаваме родната литература. Твърде е сложно, а и четенето е самотен процес, не е като да те види цял свят с трибагреника да ситниш и натрисаш (за справка какво означават тези два глагола, ползвайте тълковен речник на българския език, има такова нещо). Предпочитаме да тикнем в детските ръце технологични джаджи вместо книжки, където да плъзгат пръсти нагоре-надолу, само да не разлистват. Пък ако случайно допуснем да се докоснат до детска книга, сакън да не е с по-различни илюстрации от наивистично-анимационните в стил "розов еднорог с блестящи копитца и пухена къща", че току-виж се подтиснали за цял живот.
Въпросното окастрено и опростено "Под иго" не е изненада. То е следствие от много години, в които да си културен е обида. Нали успяващите в това общество не само, че не са културни, но и се гордеят с това? Та нищо чудно фаст фуд версията на дядовазовата класика да има за цел да привлече читателския интерес и на някои видни български политици. В този му смилаем аватар романът току-виж станал втората прочетена книга в живота им...
Покрай търсенето на тези шест хиляди обяснени стари думи в "превода" на "Под игото" се замислих какво ще ги правим другите ни класици. Че децата как ще го разберат Йовков с неговите "дохожда", "ритла", "върволица", "баир", "първескиня" и "кривак? А Елин Пелин? Не може да оставим да се вихри с разни там "душегубна любов" , "задуха", "прижурено лице", "ратай", паткопасец", "томление", "притома", "цафара", "мразници" и "мижешката"? И със Смирненски имаме голям проблем - какви са тия "всуе", "изнурен" и "разблуден"?! Пък Пенчо Славейков? Ужас някакъв - вие разбирате ли нещо от: "Понякога му сал повърхнини / дълга от лист отронен сепва." (из стихотворението "Спи езерото")?! Пък, когато стигнем до Йордан Радичков, направо да закриваме, викам! То не е "пупаво време", то не е "араламбене", "термитник", "осврачвам", "предземие", че и "верблюд", ама не камила на руски, ми нещо си друго!
Накрая имам едно предложение. Да вземем по примера на хоротеките да основем литературотеки. В тях да ангажираме малкото останали хора с по-богат речник на родния ни, иначе прекрасен древен език, да превеждат литературата ни по съвременному. Аз направих такъв опит и тук, на полза роду (за да се ползва от целия народ), ви го предлагам.
Дами и господа, превод от поетичен и напълно отживял български на модерен такъв на стихотворението "Сън" от Яворов:
Оригинал:
Сън
Сънувах те и тая нощ, о мила,
Сънувах те, бленуваща до мен,
Глава на рамото ми прислонила
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени...
Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -
додето ти разумно се смири,
додето ти на всичко се насити.
Пробудих се и в мрака безпросветен
заплаках аз - и роних сълзи до зори
за твоя край и моя дял несретен...
Превод на модерен български език:
Сън
Сънувах те и тая нощ, о бейби
Сънувах те - мечтаеща до мен
Глава на рамото ми подпряла
Тъмното беше силно осветено
Очите ти - през погледа ми леко недоскив
горяха, докато зяпаха в бъдещето
Така беше едно време - беше голям купон!
Докато ти си седна на г..а
Докато на теб адски ти писна.
Събудих се в егати тъмното
И ревнах - рев докато слънцето изгря
За това, че умря и адски съм се сдухал покрай тая работа.
