Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Едно зомби, наречено БНТ

Могло също така човек да се разходи по зелени маршрути. Хубаво, но пасбището бе по-скоро кално-кафяво и приличаше на наклонено летище в региона на Новосибирск... Снимка: Sofia Photo Agency
Могло също така човек да се разходи по зелени маршрути. Хубаво, но пасбището бе по-скоро кално-кафяво и приличаше на наклонено летище в региона на Новосибирск...

Неведнъж съм превключвал на сателитния канал на БНТ с единствената цел да проумея защо не става за гледане. Дали заради скапаното качество на излъчването, дали заради лошо подбраните декори или некачествените гримове, човек често има усещането, че гледа нискобюджетен филм на ужасите със зомбита и тонове кетчуп, разлят върху разпарчетосаните жертви на поредната епидемия, превърнала човечеството в лепкав ад.

А ролята на зомбитата обикновено се изпълнява от неувяхващите, вечни, незаменими, непоклатими, вездесъщи и досадно некадърни представители на соцестрадата, чийто паразитизъм е развит до такава степен, че от самата култура е останала само черупката, а вътре в нея ври от тонове самодоволни гадинки.

И филмите... Едни и същи филми, откакто съм се родил до ден-днешен... Някои от тях може би са кадърно направени, но нито един не е актуален и не говори на новите поколения за съвременните проблеми. Никой не говори със сегашния език на съвременна България.

Да не би такава България, разбирай съвременна, за някои хора просто да не съществува? Защо не искат да ми говорят, да ме заинтригуват, да ме запленят? Да не би и мен да са ме отписали окончателно - нищо, че живея зад граница?

И ако е така, защо се опитват толкова бързо и охотно да зачеркнат емигрантите от списъка на хората, достойни за внимание? Вече сме няколко милиона оттатък плета все пак... И дори понякога правим настойчиви опити да напомним, че все още ни има.

Означава ли това, че управляващите имат интерес от емиграцията и я поощряват, а чрез допотопната и некадърно скроена телевизия индиректно ни казват: "Стойте си там, тук не ни трябвате"?

Да, това би било логично, но и би означавало, че всички тези милиони емигранти са изпъдени съвсем целенасочено като несъответстващ на новосъздадената система материал, защото са хора, отказващи да пасат трева.

В същото време министър Цветанов изрича поредната нелепост - бил, моля ви се, убеден, че българите-емигранти щели да се завърнат в родината си... И то не заради сините му очи и буйния перчем, ами от носталгия... Виж, кай, как испанците се завърнаха, когато Испания дръпна икономически. Паралелът с Испания ме зарадва особено много - там обаче икономическият бум е реалност, а в България освен бум на чалгата друг бум няма.

А, щях да забравя, има и бум на премиерите без квалификация - вече три мандата подред щафетата се предава от разжалван цар през комсомолец до пожарникар, но това е един друг въпрос. Въпреки това българите все пак щели да се завърнат, когато им се предостави възможност да работят...

В същото време обаче аматьорският подлистник The Economist изкара българите най-мързелив народ в Европа с най-ниска ефективност на труда и с най-много дни отпуска, празници и болнични. Което пък означава, че за момента българите в България съвсем не са мотивирани да работят - може би заради ниското заплащане, което на този етап е най-ниското в ЕС и дори диша праха на държави извън ЕС (и без съответните европейски благинки), но също така потопени в мрачния балкански контекст, като например Хърватия и Турция.

Ето затова престанах да гледам бг-телевизия - имам чувството, че ме мислят за ливада. И за капак на всичко веднъж попаднах на цял един документален филм за някакво пасбище в Габровско с една грозна къща-хотел по средата на ожулената от студ земя и с прехвърчащи снежинки наоколо.

Журналистът правеше неистови опити да интервюира няколкото души, попаднали в този апокалиптичен декор по някакво наистина фантастично (в смисъла на Кафка) стечение на обстоятелствата, но те пък не искаха да говорят много-много...

Един отчаян грък искрено се запита защо, по дяволите, е дошъл чак дотук. Други пък обясняваха, че могло да се карат ски... Но нито имаше натрупал сняг, нито необходимите съоръжения, така че не им повярвах.

Могло също така човек да се разходи по зелени маршрути. Хубаво, но пасбището бе по-скоро кално-кафяво и приличаше на наклонено летище в региона на Новосибирск. Общо на няколкото квадратни километра пасбище преброих пет-шест души (сигурно е имало и други, но са се били скрили на топло в къщата или са останали извън кадър).

Е, може би е хубаво там да се пасат овци, обаче междувременно водещият видимо зъзнеше и се задъхваще при всяка крачка в усилието си да не замръзне, рецитирайки етимологичните обяснения за произхода на фамозното име на пасбището - така и не го запомних.

И всичко това бе с английски субтитри... За да не си помисли някой случайно попаднал на предаването англоговорящ, че става дума за философски размисли на тема "След свършека на света". Не догледах предаването докрай, а и оттогава не съм пускал БНТ, защото предаванията за пасбища са предназначени единствено за онези, дето пасат трева.

 

Най-четените