Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде сме ние...

Не се ли губят в сметките на партиите едни над два милиона млади българи Снимка: БГНЕС
Не се ли губят в сметките на партиите едни над два милиона млади българи

Завчера един психичноболен дядо в тролея изнесе тридесетенминутен монолог на тема: "Не останаха млади хора в България - няма кой да прави деца, няма кой да работи!". Помните ли великата Бойкова фраза за "такъв е материалът" - пенсионери, турци и цигани?

Горе-долу същото искаше да каже навремето и все още бъдещият премиер, чиито изказвания не са дотам  стилистично оформени. Но затова пък убедителни. Голям скандал стана, "изядоха го с парцалите", а всъщност това е единственото безусловно вярно нещо, което Борисов каза за има-няма 12 години шестване по медиите.

Спомних си го, защото идват избори. Партиите гиздят кандидати, градят стратегии и като цяло точат лиги. Компроматната война си кипи с пълна сила още от миналите избори, някои известни медийни послушковци ще излеят втора плоча на извънградската вила, а социолозите ще си осигурят хляб и лучец поне до следващите избори.

Напрежението между съперниците обаче е нищо пред очакването на човешкия материал, който тръпне като мома на седянка да го заухажват всячески - я някой лев добавка, я някое съмнително кебапче, а при повече късмет - току виж го пратили на море.

Предизборната агитация е насочена към определени таргет групи - пенсионерите, малцинствата и хората без твърда политическа ориентация. Най-голямата битка обаче винаги е за привличане на недоволните. Тези, които са винаги разочаровани и трябва да бъдат убедени, че ден след като бюлетината се кротне на дъното на урната, животът им ще се превърне в рай.

Пенсионерите се печелят със социални придобивки, малцинствата - със суха пара, а недоволните и неориентираните - с обещания. Тези групи, които всъщност определят изходът от изборите, подозрително съвпадат с определението "лош човешки материал".

Само на мен ли ми се струва, че сметката нещо не е правилна? Някъде се губят едни 2 и половина милиона млади българи в активна възраст. От тях - милион и половина работещи, всеки един от които изхранва средно двама пенсионери и половин мургаво семейство, а останалият милион - студенти, ученици и безработни. Интересно - къде сме ние?

По метода на изключването не сме споменати при лошия материал, но пък и никой не е тръгнал да ни убеждава колко сме важни за обществото. Към нас няма предизборни обещания. Спекулират с пенсиите и минималната работна заплата, но никой не спекулира със стипендиите. От време на време някой се сеща да констатира, че "образованието е в криза", спомене за "реформа" във висшето и средното образование, а после...

Просто ние на практика не влизаме в политическите програми. Никой не ни агитира - току някой титан на мисълта измъти брилянтна агит-идея от сорта на презервативи "БСП" или прашки със слоган "Социализмът е секси". Току някой плесне две-три идеи за висшето образование и изрецитира дълбокомудреното "Децата са нашето бъдеще, бъдещето на България, за мен е удоволствие да видя толкова усмихнати млади хора на едно място!" и така нататък, и така нататък... Ние - добрият човешки материал - просто не съществуваме. Партиите явно не искат да ни убедят да гласуваме за тях, защото

Първо - ние не можем да бъдем спечелени чрез обещания. Ние просто не вярваме. Второ - имаме източници на информация. Ние сме Интернет-поколението. Не четем поръчкови вестници, не гледаме манипулирана телевизия, не слушаме радио - информираме се от Интернет.

Да, и там има поръчкови медии, но пък има и много странични гледни точки, много информация и почти пълна свобода. Никой политик, че и човек, няма ресурс да поддържа блясъка на имагинерния образ, който гради в мас-медиите - тук просто има прекалено много "усти" и просто няма как да ги затвориш всичките. Което пък е супер.

Трето - на много хора просто не им дреме. Нямат политическа култура, не знаят как функционира държавата и като цяло е доста по-забавно да пишеш коментари във vbox7, отколкото да четеш за право и икономика. Да заинтересоваш невежата е по-трудно дори от това да спечелиш политически грамотните, които чувстват правото си на глас като задължение към държавата.

Партиите обаче не правят нищо по въпроса, защото един активен електорат от млади и политически активни млади хора може да обърка много сметки, повечето от които - тънки и всичките от тях - без кръчмаря. И за това има всеизвестни причини:

Ниската избирателна активност обуславя по-малки разходи за купуване на гласове. Колкото повече хора отидат да гласуват - толкова по-голямо количество трябва да купиш. Има си изпитани практики в занаята.

Да пробваш да купиш гласа на някой като мен, например, си е жив хазарт, защото ние нито сме миньори, закрепостени към Ковачки, нито сме мургави обитатели на чакалнята на Централна гара, нито сме жертви на Възродителния процес.

Сиреч - не зависим от никого и това ни дава възможността хем да вземем парите, хем с чиста съвест да прецакаме "загрижените за благоденствието на народа общественици". Втората причина на партиите да не им изнася младите да гласуват масово е фактът, че високата избирателна активност ще унищожи пропорцията, обусловена от твърдия електорат. Трето - младите по-трудно се манипулират.

Между житейски опит и политически разум има бездна и който е казал, че старите са по-умни от младите - сбъркал е и живото доказателство за това са последните 20 години, в които вие просто не се научихте от собствените си грешки. Изборните резултати се дължат на пагубното влияние на лошия човешки материал, ама това е положението, Минке - вие си избрахте Бойко, вие си избрахте Гоце (барам 2 пъти), вие си избирахте комунистите...

Ако младите отидат масово да гласуват, после масово ще задават въпроси, а като не им се отговори - масово ще протестират. А един масов, ама наистина масов, протест най-вероятно би свършил с банда татуирани скинари, които си поръчва пица от кабинета на Цецка Цачева. Справка - Гърция.

В общи линии се получава един затворен кръг - партиите не ни искат пред урните, защото не могат да ни дадат това, което евентуално бихме поискали. За да може масата да си го поиска, то тя трябва да се сети, че въобще съществува такава принципна възможност.

За да се сети - някой трябва да й я обещае. Те обаче не искат да ни обещават, защото знаят, че не могат да го изпълянт, а когато това стане - неминуемо ще им се търси сметка. Ето защо те не ни обещават, за да не искаме ние, за да нямат проблеми.

Ето защо на българските политически партии им е най-изгодно енергията на нацията да изтича в чужбина или да дементира в лепкавия сок на социалната апатия, отколкото да отстоява активна гражданска позиция. Все пак гражданското общество упражнява известен контрол, а кой си вкарва таралеж в гащите?

Или ако трябва да допълня - "Лош човешки материал остана в България... ама ние си го обичаме." Чупи, цапа, крадне, ама поне знаеш, че като вземе парите - ще свърши работа.



Най-четените