Прекрояването на световните граници

Политическите граници продължават да бъдат една от най-фундаменталните пречки пред прогреса. Но колкото и да е примамлива представата за свят без граници, това все още е утопия, която от нас зависи да превърнем в реалност. Границите са най-честото оправдание за въоръжени конфликти и икономически застой. Преначертаването на световната карта през следващите 10 години би било не само оправдана цел, но и морална, икономическа и стратегическа необходимост.

Представата за свят без граници изглежда нереална. Дори в ерата на глобализацията 90% от хората никога не напускат страната, в която са родени. За тях границите все още са изключително важно понятие. От Израелско - Палестинската „стена" до мирната ивица САЩ - Мексико, наблюдението и отбраната на границите все още се смята за много сериозна задача на военнопромишления комплекс.

Толкова сме обсебени от идеята за неприкосновеност на границите, че дори не забелязваме как някои от тях се разпадат отвътре. Десетки постколониални държави като Конго и Пакистан или нямат, или не се нуждаят от реални граници със съседите си. Това прави някои дългогодишни конфликти на практика неразрешими.

Да вземем например Близкия изток. Десетилетия на дипломатически усилия и церемонии в Белия дом не ни доближиха нито на сантиметър до мечтаната стабилност в региона. Но по-доброто познаване на инфраструктурата може да успее.

Една от пречките пред създаването на Палестинска държава е фактът, че Западният бряг и ивицата Газа не са свързани. Ако се инвестира в мрежа от пътища и железопътни линии (както и в модерни летища), които свързват Западния бряг и Газа, би помогнало на палестинската кауза. Независимостта е немислима без инфраструктура.

Кюрдите са наясно с това, ето защо подписват споразумения за петролни проучвания с компании от Канада до Норвегия в подготовка за деня, когато държавата, известна като Ирак, няма да съществува. Ако заменим постотоманските политически граници с линиите на нефтопроводите, ще получим много по-точна карта на векторите на влияние в района, които са и политически булеварди за постигане на мир. Кюрдистан в крайна сметка ще бъде заобиколен от суша и няма да има друг избор, освен да поддържа добри взаимоотношение със съседите си, ако иска да изнася петрол.

Подобен е случаят със Судан. Защо продължаваме мързеливо да приемаме съществуването на британските постколониални граници, свързващи арабски мюсюлмани и африкански християни във втората по големина държава на континента? Страната е толкова голяма, че 3 граждански войни - в Дарфур, Южен Судан и в източните територии - се вихрят на територията й по едно и също време.

Едно много просто и мирно разрешение на проблема би било навременното гарантиране на независимостта на Дарфур и Южен Судан, което ще им позволи да се стабилизират като по-малки държави, вместо да се сблъскват с постоянното пренебрежение и терор от столицата Хартум.

Африка ще има полза от цялостно прекрояване на границите не само в Судан. Появиха се новаторски идеи за споделяне на хидроелектрически проекти в района на Големите езера и обособяване на трансгранични резервати, както прави ЮАР със съседите си. Африка може да се съвземе икономически само ако плетората от миниатюрни икономики на континента се обедини около няколко стабилни центъра. В момента африканските държави са повече от 50.

Новините

Най-четените