Европейският съд в Страсбург прие за невалидна директивата за събиране на трафични данни на потребителите на интернет, защото представлява необоснована намеса в личния живот на европейските граждани.
Разпоредбата даваше възможност да се събират и пазят в срок от две години трафични данни на потребители, като целта е евентуално разследване на тежки престъпления. Магистратите обаче прецениха, че директивата е твърде обхватна и некоректна, влизайки в противоречие с Хартата за основните права в Европейския съюз.
Медийният експерт Нели Огнянова анализира ключовото решение в блога си.
Решението на Съда е резултат от действията на една неправителствена организация и няколко хиляди австрийски граждани. Те се обърнаха към съдилищата в Ирландия и Австрия, оспорвайки валидността на Директива 2006/24 от гледна точка на Хартата на основните права на ЕС.
Важен извод: успехът не е задължително да е масово усилие. И индивидуалното постоянство в защита на кауза може да доведе до успех.
„След осем години това оскърбление за основните права на европейските граждани най-накрая е обявено за незаконно. Осем години на злоупотреби с лични данни и осем години уверения от държавите-членки на ЕС и Комисията, че мярката е законна", казва ръководителят на EDRI, организацията за защита на цифровите права.
Наистина в последните десет години имаше ред индикации за проблем с предлаганите мерки за задържане на трафични данни:
- Приемането на директивата беше трудно. През 2004 г. Франция, Германия, Швеция и Великобритания предложиха рамково решение за запазване на данните, но не се постигна единодушие на държавите и решението не беше прието. За да бъде приет обвързващ правен акт, беше променена процедурата - изискванията бяха оформени като директива, която може да бъде приета (както и стана) без единодушие през 2006 г.
- Веднага след приемането Ирландия настоя, че директивата няма правно основание в договорите, защото директивите се използват само за хармонизиране на националните мерки в полза на укрепването на единния вътешен пазар, докато въпросната директива има цели, свързани с престъпността.
- И по време на транспонирането в национални закони гражданите на различни държави изразиха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.
- Бизнесът също изрази недоволство, тъй като запазването на трафични данни е свързано с определени разходи и промяна в организацията на телекомуникационните компании.
- В страни, където гражданите имат право на конституционна жалба (Германия), Конституционният съд беше сезиран.
- Европейският надзорник по личните данни изрази тревогата за напълно небалансираната система от мерки и за липсващите гаранции за личната неприкосновеност.
През 2011 г. ЕК изготви доклад за оценка на директивата ex post. Докладът потвърди, че директивата е с лошо качество, поради което е приложена различно, неясно и без баланс с правото на личен живот и лична неприкосновеност.
ЕК откри процедура срещу шест държави за ненавременно транспониране на директивата - и пет от тях я въведоха - без Германия.
И накрая Digital rights Ireland и австрийскитгаждани се обърнаха към Съда - и в отговор на преюдициални запитвания Съдът на ЕС обяви директивата за недействителна.
Факторите за успеха:
- постоянството на гражданските движения
- все по-високото ниво на експертиза на организациите за защита на цифровите права и всеотдайността на техните експерти
- наистина неясният текст и наистина лошото прилагане, което компрометира дори - по оценка на самата ЕК
- способността на ЕС да постига определени цели с правни средства
Какво е бъдещето на Закона за електронните съобщения?
Обявяването на директивата за недействителна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони. В различните държави решението ще доведе до различни реакции. Не във всички нормите за задържане на трафични данни са резултат от транспониране на Директива 2006/24. Както ЕК напомня, в някои държави те са по силата на директивата от 2002 г.
Накратко: изглежда, че:
- Един национален закон е задължително е да се промени, ако противоречи на Хартата.
- Един национален закон може да се промени по силата на отпаданетона определени задължения по силата на отменената директива - и доколкото те не са предвидени другаде в правото на ЕС, например в директива 2002/58.
Доставчиците?
Какво става със задържаните трафични данни? Съдът не казва кои правни последици на отменената директива са окончателни. Според експерти, по-нататъшната съдба на задържането минава през национални решения. Потребителите вече могат основателно да твърдят, че задържането е в противоречие с правото на ЕС. Ако иска да избегне риска от отговорност, доставчикът може да обмисли и заличаване на данните.
И ЕС, и държавите предстои да преоценят и преразгледат въведените мерки.
Предизборната кампания е прекрасен повод да се постави въпросът зацифровите права в хода на кампанията.
Еврокандидат-депутатите трябва да имат позиции и ние да ги знаем: задава се изготвяне и приемане на изключително важни актове в тази област.
