Убеждението, че след смъртта ни очаква рай - или живот в отвъдното, е "вълшебна приказка" за хората, които се боят от смъртта, казва Стивън Хокинг.
В стремежа си да отрече твърдо всички религиозни утехи, най-прочутият британски учен заявява, че няма нищо отвъд момента, в който мозъкът спре да работи.
Хокинг, който на 21 години е бил диагностициран с амиотрофична латерална склероза, споделя своите възгледи в ексклузивно интервю за The Guardian.
Когато живееш в очакване на смъртта, няма как да се боиш от нея
Заради утежняването с годините на симптомите на неизлечимата болест, се е очаквало тя да доведе до ранната му смърт. По думите на учения, на младини тази мисъл го е накарала да се обърне към музиката на Вагнер, но впоследствие той се е научил да се радва повече на живота, въпреки черния облак, надвиснал над бъдещето му.
"Живея с мисълта за ранна смърт последните 49 години. Не се боя от нея, но и не бързам да умра. Има толкова много неща, които бих искал да направя преди това", споделя той. "За мен мозъкът е като компютър, който ще спре да работи, когато компонентите му дефектират.
Няма рай или живот в отвъдното за счупени компютри - това е приказка за хора, които се боят от тъмното", добавя той.
Последните коментари на Хокинг отиват доста отвъд написаното в книгата му "Великият дизайн" (2010), в която той заявява, че няма нужда от Създател, за да бъде обяснено съществуването на Вселената.
Книгата провокира отрицателна реакция на много британски религиозни водачи - като главния равин Лорд Сакс, който обвини Хокинг в изпадане в "елементарни заблуди" на логиката.
Бог е утешителен метафоричен образ
Разсъжденията на физика очертават рязка граница между употребата на Бог като метафора и вярата в един вездесъщ създател, в чийто ръце е разположена цялата вселена.
В своя бестселър от 1988 г. "Кратка история на времето", Хокинг се опира на любимите идеи на Айнщайн, когато описва какво би означавало за учените да създадат "теория за всичко" - набор от уравнения, които обясняват съществуването на всяка частица и сила в цялата вселена.
"Това би бил великият триумф на човешкия разум - защото по този начин бихме познали разума на Бог", пише той.
Книгата е продадена в 9 милиона копия, които осигуряват на физика моментална слава. Неговият успех води до гостувания в "Семейство Симпсън", "Стар Трек: Следващото поколение" и "Червеното джудже". Едно от най-големите му постижения в областта на физиката е теорията, която обяснява защо черните дупки излъчват радиация.
Съветът на физика: осмислете живота си, докато съществувате
В интервюто си Хокинг отрича идеята за живот след смъртта и подчертава необходимостта да реализираме потенциала си на Земята, като използваме добре живота си. На въпроса как би трябвало да живеем, той отговаря просто: "Трябва да се стремим към възможно най-голямата стойност на нашите действия".
На друг въпрос той отвръща с описание на прелестите на науката, като сложната двойна спирала на ДНК в биологията, или фундаменталните уравнения на физиката.
Хокинг отговаря на въпроси преди лекцията си на срещата на Google Zeitgeist в Лондон, на която той ще обясни "защо съществуваме". В речта си физикът излага тезата, че миниатюрните квантови флуктуации в ранната вселена са се превърнали в семена, от които са се зародили галактиките, звездите - и в крайна сметка човешкият живот".
Науката предсказва, че много различни видове вселени ще бъдат създадени от нищото, от само себе си - въпрос на шанс е в коя се намираме ние, твърди той.
Според Хокинг със съвременните космически инструменти като мисията "Планк" на Европейската космическа агенция може би е възможно да открием следи от древността в светлината, останала от най-ранните моменти на вселената - и да разберем как е възникнало нашето собствено място в космоса. Речта му се концентрира върху т.нар. M-теория, широка математическа рамка, която обхваща струнната теория, смятана от много физици за най-добрата надежда за създаване на "теория за всичко".
Какво всъщност би могла да гласи "универсалната теория за вселената"
M-теорията изисква вселена с 11 измерения, включително измерение на времето и трите познати пространствени измерения. Останалите са свити и са твърде малки, за да ги видим. Доказателства в подкрепата на M-теорията може да дойдат и от Големия адронен колайдер в CERN, европейската лаборатория за физиката на частиците край Женева.
Една от възможностите, предсказани от M-теорията, е за суперсиметрия - идея, според която фундаменталните частици имат тежки - и засега неоткрити - близнаци с интересни имена като селектрони и скуаркове. Потвърждението на суперсиметрията би било стимул за M-теорията и би помогнало на физиците да обяснят как всяка в силите, действащи във вселената, е възникнала от една свръхсила в зората на историята.
Друго голямо откритие в Големия адронен колайдер - това на неуловимия бозон на Хигс, който се смята, че придава маса на елементарните частици, може да бъде не толкова добра вест за Хокинг, който отдавна е заявил, че издирваният бозон никога няма да бъде открит в лабораторията.
Хокинг ще се присъедини към други лектори на лондонското събитие, сред които са финансовият министър на Великобритания Джордж Осбърн и нобеловият лауреат, икономистът Джоузеф Стиглиц.
