Метадонът на планетата

В един дълъг уикенд през 1991 г. връх Пинатубо във Филипините изхвърли достатъчно количество серен двуокис в стратосферата, за да намали временно количеството слънчева светлина, достигащо до повърхността на Земята, с около 10%.

В резултат на това температурата по цял свят спадна средно с 0.5 градуса по Целзий през следващите 18 месеца. Оказва се, че урокът, който природата ни е дала през този уикенд, не е бил пропилян - това може да ни помогне да победим глобалното затопляне.

Изкопаемите горива - наркотикът за икономиките

Покойният климатолог Стивън Шнайдер някога сравняваше зависимостта на съвременния свят от изкопаемите горива с пристрастеността на наркоманите към хероина. Навикът е опасен и нездравословен, но почти непреодолим. Със сигурност това е изводът, който може да бъде направен от неспособността на правителствата по света да намалят въглеродните емисии през последните 20 години.

Какво да правим тогава? Лечението на пристрастяването често включва палиативни решения като метадона за хероинозависимите и вероятно така ще бъде и с нашето пристрастяване към изкопаемите горива. Планетарният ни метадон според Шнайдер може да бъде геоинженерството - или опит да се повтори ефектът, който Пинатубо е имал върху климата през 1991 г.

Геоинженерството, целенасочената промяна на околната среда така, че да отговаря на нуждите на хората, отдавна е смятано за висша степен на високомерие от много хора и повечето еколози. Далеч сме от това напълно да разбираме как работи климатичната система. Кой би казал, че в опитите си да я променим няма да направим нещата още по-лоши?

Това са резонни опасения и към геоинженерството трябва да се подхожда внимателно. Но става все по-трудно да мислим как бихме могли да решим въпроса с глобалното затопляне, без донякъде да разчитаме на него. След продължително изследване американската Сметна палата (GAO) току-що разпространи доклад за геоинженерството, който излага точно тази теза.

Когато няма връщане назад

Колкото и упорито да се опитваме, ще ни отнеме десетилетия да направим прехода от базирана на въглерод икономика към такава, използваща нови енергийни технологии. Междувременно е възможно глобалното затопляне да достигне етап, в който да няма връщане назад. Тук именно се намесва геоинженерството: това не е дългосрочно решение, но може да бъде начин да предпазим Земята от прегряване, докато чакаме да се появят наистина ефективни и достъпни технологии за екологична енергия.

Дали геоинженерството наистина може да го постигне? Доказателствата са навсякъде около нас. Съвременното глобално затопляне само по себе си е доказателство за непреднамерено геоинженерство - резултат от огромните количества въглероден двуокис и други парникови газове, които изхвърляме в атмосферата от около век.

Но именно изригването на Пинатубо осигурява съвременен пример за потенциала на геоинженерството. Учените, изучаващи изригването, са си задали въпроса дали биха могли да постигнат същото - но умишлено. Крайният резултат е хитроумна технология, известна под името стратосферно аерозолно инжектиране (SAI), която в наши дни е близо до това да ни осигури потенциално мощно средство за охлаждане на планетата.

Технологията за спасяване

Според план, в момента подготвян от компанията Intellectual Ventures на Нейтън Мърволд, серният двуокис би могъл да бъде изпомпван по дълга 25 км тръба, подкрепяна от балони във високите атмосферни слоеве, след което да бъде впръскван в стратосферата.

Мърволд, бивш директор по технологиите в Microsoft, казва, че една подобна тръба с диаметър под 30 см би могла да свърши работа за цялото северно полукълбо - което би струвало под $1 млрд. Необходими са обаче повече изследвания, за да се установят евентуални последици от технологията, включително ефектът й върху нивата на озон във въздуха.

Дори още по-обещаващо решение е нещо, наричано избелване на облаците над моретата. Идеята е, че ако изпълните въздуха с миниатюрни частици, около които водната пара може да кондензира, ще се получат по-плътни, по-бели облаци, които ще отразяват повече слънчева енергия в космоса, охлаждайки по този начин планетата.

Джон Лейтъм от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ съвместно със Стивън Солтър от университета в Единбург са проектирали флота от дистанционно управлявани, задвижвани от вятъра, катамарани, която би могла да прави точно това - да впръсква миниатюрни частици от морска вода в облаците насред океана, изсветлявайки ги в достатъчна степен, за да се поддържа по-ниска температура.

Да избелим облаците

SAI и избелването на облаците над моретата са само два от многото възможни геоинженерни проекти. Други идеи включват поставяне на гигантски огледала в космоса или засаждане на милиарди дървета. Това, което е общо за всички тях, е потенциалът за голям и незабавен ефект върху глобалните температури - при относително ниска цена на реализация. Нито една от тях не е постоянно решение на климатичните промени. Те са, както изтъкват много от критиците, само превръзка върху раната. Но и превръзките имат своето предназначение.

Единственото реално решение на проблема с глобалното затопляне е да се сложи край на зависимостта на човечеството от изкопаеми горива. А постигането на това ще отнеме време - време, което геоинженерството може да ни осигури. Би било безумие да не приемем насериозно подобна възможност.