Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
Иване, Много те моля млъкни и не се обаждай сега! Ясно? Остави всичко на мен и на още някои тук. ОК? Той бил съгласен..... На какво - на локумджия! Какъв локумджия си ти бе?! Числата от тотото и прогнозата за времето ги представя така, все едно гледаш пиеса в театъра ...., а той бил съгласен на локумджия! Ще те фрасна по главата бе ей ....! Внимавай! Подиграваш се с едно от най-великите неща на тоя свят - импровизацията! Така че млъквай! Сега на какво си съгласен ще реша Аз и още някои тука Ясно?
При х по-голямо от 7 задачата няма решение, защото координатната ос Z определя равнина от 0 до минус безкрайност върху 3.14, което също клони към минус безкрайност, а знаем, че х на степен n плюс y на степен n = z на степен n е вярно само при n по-малко от 2. --- Много се кефя, когато хора, очевидно нямащи си и понятие от математика, се опитват да звучат математично. С други думи, хуморът ти е нефелен - все едно да напишеш "хумористична" бележка за музикалното стълбище от фо до ра. Общо взето.
Лесно е да напишеш пълна глупост и после да се оправдаеш с: "Ама нарочно беше." Начинът, по който си написал пълната глупост, чисто граматически не връзва смисъл, остави я математиката. Точно ти, като човек, който твърди, че е писател - ако не бъркам - би трябвало да можеш да забележиш това.
Ивaнчо, колкото разбира от математика, толкова и от икономиката. Как бе, икономически гений, на базата една цифра - 5 млрд. търговски дефицит определи дали това е лошо или добро за държавата? Егати гения... Ми ако вноса включва машини, с които се откриват нови производства, нови работни места, това дали е зле за икономиката? Между другото дефицита вече е свит до 2 милиарда. Дано поне писателството ти да не е същата мъгла, че гладен ще останеш.
"Отговорът е 42" ____________ Бам, не играеш честно, използвайки "Deep Thought" !
ВиК-то, Ако повече внасяш, отколкото изнасяш, означава, че харчиш от валутата си и тя намалява. За по-лесно - сложи по 10-на бобени зърна на две места на масата и го разиграй, та да ти стане ясно. И ако това продължава относително дълго, в един момент ще започнеш да взимаш заеми, та да продължиш да внасяш. Но това също не може да продължава дълго. Зависи и от това какво изнасяш и какво внасяш, но за сега стига толкова, че ще ти стане прекалено сложно.
"но за сега стига толкова, че ще ти стане прекалено сложно." -------------- То щото теб ти е толкоз ясна таа материя , че... Абе, Дянков, ти ли си, бе? Кажи така, че да те благославям спокойно
Иванчо, Явно само от моливи разбираш, та глей си молива и не се пъни за други работи. Печатарското оборудване било....смех в залата. Нема си губа времето с теб, сети колко ще плащаме само за реакторите на Белене и мое ти светне кви простотии приказваш. За 5 млрд.лв "Мерцедес" мое си обнови некоя от фабриките и толкоз. По онова време , дето се за него ревеш,(80-те) в Казанлък само за един цех са отишли $100млн. Ма ти си толкоз навътре в таа материя, знаеш ги нещата...
Ей Иване, ма ти немаш спирачки, бе момче. Нищо, давай докато не е дошъл оня асоциален тип деовин да ти излее няколко фразеологични акробатики.
Докато Иван поработи, да му кажа една знаменита мисъл, която помня от татовото време. Казвали са ми, че принадлежи на един зам.министър в М-во на земеделието и хр.промишленост: "Икономиката е в действителност просто нещо, но не е за прости хора".
VK | 04.11.201608:37 "...Между другото дефицита вече е свит до 2 милиарда..." Би ли бил така добър да обЯсниш, как по-точно е свит дефицита? намалили сме Фноса? или сме увеличили изнОса? а да и почему именно так, а не иначе?
верно че икономиката не е за прости хора и ти го доказваш. По твойте теории, таа държава я няма от поне 10 години - не съществува изобщо, щото сме опукали всичките кинти и сме умрели от глад. Ма, като гледам още мърдаш и пишеш глупости - значи май не е така,а?
Държавата може да печели и без положителен търговси баланс, ама тва на теб и останалите "икономисти" трудно се побира в мозъците. Ако е толкоз проста сметката, значи Русия е цъфнала и вързала, щото има намсикъф излишък а дали е така? По същата схема пък САЩ са умрели вече от глад - от 30 и кусур години са на червено Горкичките, дали да не пращаме хуманитарни помощи натам?
>Отговорът е 42 Предполагам щеше да дадеш същия отговор и на въпроса "колко е 2+2". >Аре сега ми докажи, че не е вярно С удоволствие. Въпросът е дали ще си способен да го разбереш. Не изглежда твърде вероятно да си. Държиш ли все пак, или предпочиташ да ти спестя унижението? >Екселови таблици Ако го решиш с Ексел печелиш допълнителна награда. Казвам го като power user на Ексел, който е доволно наясно с възможностите му. Дори числено ще ти е трудно да го "решиш" с Ексел (и пак иска достатъчно математически знания за да го формулираш), символично абсолютно няма как. >задачата няма решение за х по-голямо от 7 В задачата няма x. А ти, Иване, първо се пробвай с геометрията от 5ти клас преди да се нахвърляш стръвно върху интеграла. Въпреки съществения комичен ефект. Като цяло, резултатът засега е точно предвиденият - Бам поиска задача, получи задача, и тотално се насра. Останалите "разбирачи" - тоже. Единственото, което постигнахте, е да премахнете всяко съмнение, че всичките сте тотални мижитурки, които на думи всичко разбират и всичко знаят, а реално са практически неграмотни - математически и граматически вече го доказахте, по другите сфери като икономика, физика и прочие все още работите, упорито и доста успешно.
"Държавата" не може да печели от отрицателен баланс." ---------- Отрицателен търговски баланс Тва пак некви литературни опити ли са? Таа държавата да не е сергия, бе? Купил две ябълки по лев, продал ги по 2 и печели 2 лева, значи има за ляб Тва ли се учи 5 години?