Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
VK, нали всички знаем какво и как го е направил Хенри Форд? Заводът преди да стигне до намаляване на заплатите, би трябвало да е орязал и доста други разходи. А и не само това, не бих могъл да се сетя и да изброя всички пера в разходите на един завод... А колкото до заведението за хранене, потъването на един сектор, може да повлече и друг/други свързани или не, сектори в икономиката. Затова сравнението с да речем 20-на мотитора е по-правилно за макро-то. Намаляването на чистите заплати, означава и свиване на разходите както казва адаша. А това води и до ... В крайна сметка търси се баланса в макроикономиката. В средата на 80-те, наша преподавателка по география, разказваше как пътувала на запад. И в неформални разговори, западняците най-много се интересували от това - как точно се планира плановата социалистическа икономика? Та в крайна сметка и някакво планиране е нужно и според ситуацията да се реагира така, че поне да се тушират негативните ефекти. За подем и развитие, някой по-по-следващ живот.
KingoftheROAD, тебе още ли не са те прибрали? За твоите писания - от 3до 10 години, при бай Ставри. Продължавай...
кА ше ме приберат А? не моат ма фАнъТ.
Факт е обаче, че американците наистина прекаляват с кредитите. Техен икономист, или финансист не помня, обясни ситуацията по следния начин: Върви си кредитен агент на някоя банка, по улицата. Вижда някакъв негър. -Ей ти, искаш ли да купиш ей тая къща? Да, купуваш я. И му урежда кредит. До тук добре, негърът работи там нещо, докато има пари плаща кредита. Но по някое време остава без работа, и спира да го плаща. Такива кредити се събирали в големи пакети и се продавали на Японците да речем. Това бяха дословно неговите думи, гледах го по някаква телевизия, но съм го запомнил добре. В крайна сметка опираме пак до какво? Трябва и някакво регулиране, и следене да не се прекалява с много неща в икономиката. Тук в България, след началото на демокрацията колко рекорда подобрихме? Най-много банки на глава от населението. Най-много мерцедеси на глава от населението. Най-много хотели на глава от населението. Най-малко БВП на глава от населението. И колко още рекорди трябва да подобрим? Та да стигнем Швейцария, както обещаваха... Велики икономисти баят по телевизиите как потреблението щяло да скочи, и да вдигне на крака икономиката. Не става ясно как точно, но щяло да стане. Президента гледа да се възползва от ниски лихви по държавните облигационни заеми. Бизнесът гледа се възползва от студенти по разпределение, вместо да привлича и задържа кадрите си. Всеки вместо да гледа да свърши грамотно работата, и да си заслужи парите честно и почтено, гледа да се възползва на готовко, на вързанко, и нищо да не прави, а така да получава и да му дават. Та така цивилизацията се отлага за някой по-по-следващ живот. В този едва ли...
>ако не можеш да обясниш на прост език теорията си, то тя едва ли има смисъл Това е доста популярна заблуда, обикновено използвана от лаици, които не могат да признаят, че е възможно да им липсват уменията и знанията да разберат нещо. Какъвто случая всъщност често е. Изобщо не мисля, че понеже обяснението на сложен процес, като, например, практически всеки такъв в икономиката и социологията, е отвъд възможностите ми, то това обяснение "едва ли има смисъл". Погледни миналия ми коментар - изрично казвам, че тези неща не ги разбирам и, съответно, очевидно не мога да ги обясня. Не търся да опрадвавам незнанието си, не търся да го подценявам или омаловажавам, не го маскирам зад булшит обяснения и купчина несвързани и непроследяеми глупости както много други (да не кажа практически всички) коментиращи наоколо обожават да правят. Просто не знам. Точка. Виждаш ли разликата между тази позиция и мишкуването на дребно със елементарните задачки, които форумните гении не успяха да решат? Някой да каза "вярно, не разбирам от геометрия" или "даже не виждам какъв интеграл трябва да сметна"? Не. И никога няма да го кажат, защото глупакът никога няма да признае собствената си глупост - колкото по-колосална е, толкова по-важно е да я крие, толкова по-усърдно ще работи за да заблуждава всички, и особено себе си. Точно това наблюдаваме тук.
"И сега, когато на хората им се каза, че няма повече и нещата ще се плащат, на хората не им хареса" Тва ти ли го каза? Кой го каза? За кви неща? На кой не му хареса? Те мноо въпроси станаха , та едва ли смислен отговор имат.. Оня по долу - абе, пиле шарено, не ти ли даваха да си играеш като малък(на "войници", или "стражари и апаши", та толкоз си се напрегнал? Ми що не идеш да се запишеш в армията -3000 места свободни, ако ти се пуца- там ще ти дадат . Че и повече от колкото очакваш, чак ще ти омръзне. А дано , ама надали - теа как тебе 70 девици срещнаха отдавна...
Dear Ivan | 04.11.201623:19 Разбира се, че се гледа и общо. Но първо се разглеждат нещата едно по едно, а чак после общо. Проблемите обаче се решават един по един. Който решава всички проблеми едновременно, не решава нищо, а само прави хаос. Това е въпрос на организация на мисленето и ръководенето. Гледането на всичко заедно е чак накрая. Всички сектори в икономиката на една държава по-силно, или по-слабо са навързани един с друг, или няколко други. Така, че общата картинка също трябва да се следи, за да не се получават ефекти - от дърветата да не може да се види гората, и обратно. Вярвам знаеш каква е разликата между тактика и стратегия? Нещо подобно е и в икономиката. Неслучайно подсказвам за Хенри Форд, ама българския бизнес и властимеющите се не сЯщат. Подем в един сектор в икономиката може да дръпне и други сектори нагоре. Искат потреблението в България да се вдигне, а как да стане? Ако решаваме проблемите на парче, се създзва усещане за повече хаос, и анархия. Само с добра тактика може и да спечелиш някоя и друга битка, но войната се печели със стратегия, логистика, идеи и тн.
"....останалите се разпределят по веригата и кметът си купува остров..." ___________ Тва ли ти е представата за демокрация? Ми тва и по Бай Тошово време си беше.... Нишо не се е променило.... Ти да не ме будалкаш нещо - икономическия или библиотекарския?
>няма значение ние какво знаем и колко, а че е никой Всъщност е точно обратното - няма никакво значение кой съм и дали съм някой или никой, а има значение какво знаете и колко, и, по-точно, че не знаете нищо и николко, а се пънете да бистрите икономика, политика, физика и всичко останало. Това, че не можеш да признаеш, че мнението ти относно теорията на относителността е глупаво, защото ти си глупав и не разбираш дори от училищна математика, не прави мнението ти или тебе по-малко глупавио. Просто показва, че освен глупав (в което само по себе си не виждам нищо лошо), си и самомнителен, арогантен идиот. Ето това, обаче, определено те прави вреден, токсичен. Естествено, че няма как всички хора да разбират интеграли, физика или икономика. Но е редно да си знаят мястото, а не да се пънат, щото са глупави а им трябва да се залъгват, че са нещо различно. Последствията от това да не си знаеш мястото са винаги лоши, а могат и да са пагубни - като, например, да си полуграмотен пожарникар, а да се мислиш за годен за премиер, или пък да си силно подкупен посредствен журналист-полуидиот без капка морал, а да се мислиш за годен за евродепутат. Примери колкото щеш.
"Гледането на всичко заедно е чак накрая." ________________ Простотия от класа. Ти поне е една тоалетна чиния проектирал ли си? Не нещо по-сложно, един прост възел? А сети колко е по-терсене да го вкараш в друг готов проект, а колко .... Е, немате спиране капацитетие Що не си направите партия и да я опраите таа дуржава?
Иване, От теб ми писна, ама ква убава циганка да намерили , ако не беше тя....
Иване, Малко кофти беше "пожеланието за лека нощ", та извинявай! Нищо лично , както се казва в некой филми(най-вече в книги), а и наистина е така. Един път ме накара поне за минута да си мисла, че нобелов лауреат по физика (или квото беше там), се е изказал по темата. Беше "трепач", ама аз едвам 3-ка по физика изкарах, та ми е простено( макар че по усъвеременени данни се равнява на 7+) Та, не те четкам, имаш талант за писане! Само не разбирам, що си губиш времето тук? Още повече с таа изгубена кауза... Пак се извинявам за некой "по-остри влизания", ма то спора си е спор.
а снимката наистина е "жестока"
Тая най-вероятно не е циганка. Малко грим и подходящо осветление могат да я докарат почти както си искат. А да, и фотоЖопа тоже участвует.
Или като например да си арогантен самовлюбен мизантроп със силно изразен комплекс за малоценност, чието единствено занимание в своя депресиращо сив и самотен живот, е да води задочни диалози с виртуални събеседници с презрително-надменнен тон. Иначе казано: Застаряващ, Оплешивяващ Самотник, търсещ публика за сухите си, добре оттренирани фразеологеми. Ей Деовин, ми това за тебе бе, шаран .. ако благоволиш, разбира се, да отразиш виртуалната биомаса тук. . Аре де дай да видим върху къв материал си си подготвил урока днес? Математика, икономика, рискове и шитни, политика, квот имаш там – давай.