Един огромен имот с още по-огромен парк пустее в градчето на премиера - Банкя, и държава и община се чудят какво да го правят. Става въпрос за пет блока, сгради и големи градини.
За по-малко от година резиденцията на Тодор Живков - "Банкя", беше дадена за тренировъчен център на ДАНС, но от агенцията за национална сигурност бързо се отказаха от нея. Никой не иска имот, който има 400 декара парк, обясни преди две години Росен Плевнелиев, тогава строителен министър. А целият терен е 455 декара, за 380 от които над 200 човека се съдят с държавата от повече от десетилетие. В резиденцията има около 240 отчуждени имота.
Вариантът, споменат от областния управител на София-град Данаил Кирилов, е резиденцията да бъде пусната на търг след частична реституция. Преди това имаше идея, спомената от кмета на София Йорданка Фандъкова, общината да продаде комплекса на търг, за да има пари за Околовръстното.
"В момента резиденцията е публична държавна собственост и това спира реститутите. За да се продаде обаче, тя трябва да стане частна държавна собственост. Така преди приватизацията е допустимо част от имота да бъде върнат на реститути", казва пред "Труд" Кирилов. В момента имотът, строен за отдих на Първия, се стопанисва от областната управа.
Влизаме през дупка
"Нахлуваме" на територията на резиденцията през дупка в оградата. "Дупка" е условно казано - просто оградата се губи за няколко метра. Не е особено дръзко, тъй като на хвърлей разстояние има съвсем официална пътека за разходки сред природата. Тревата и храстите са адски високи.
Толкова, че старата караулка срещу т.нар дупка скоро ще изчезне под тях. Из държавната собственост щъкат и други хора, повечето - пенсионери. Разминаваме се със семейство с малко дете. Казваме си "Добър ден" - все едно сме в планината. В софийската околия толкова зелено и тихо е май само в някои по-закътани части на Витоша.
По баирите в далечния план няма стълбове, пътища, боклуци и бели спретнати къщурки. Минаваме покрай изоставени бараки и фургони, от чиито прозорци са избуяли растения. Природата е победила социалистическото строителство със съкрушаващ резултат.
Между дърветата стърчат сградите на самата резиденция - кацнали сред зеленината като особено грозен космически кораб. Сивотата на ръбатия соцреализъм те смазва, мащабите също. Хиляди гранитни плочи, всяка с големината на надгробен камък, облепват стените на комплекса.
Гаражът не е направен за правителствени "Чайки" и "Волги", а за военни камиони ГаЗ-53 (вероятно даже "Урал" би се вместил). Колко ли етажа има надолу...
Вместо да е Нещо - от санаториум през частен хотел до изложбено пространство, музей, детски център, хай тек парк, жилища за психично болни или за деца, излезли от сиропиталища, приют като на отец Иван или наркокомуна, мястото от години се разпада, а общинското скатаване не предвещава нищо добро и за бъдещето. Затъмнените стъкла, облицовката тип НДК и странните орнаменти са потънали в смес от кал, ръжда и прахоляк.
Някогашните фонтани са пълни с тиня и попови лъжички. Падналите през зимата дървета още лежат върху натрошените плочки. Отвъд прозорците няма нищо - помещенията са пълни с боклуци от неслучил се ремонт, коридорите са зловещо празни. Тук-таме се вижда по някоя празна бутилка евтин алкохол.
Докато обикаляме, от една разнебитена пейка се провиква старец. Предупреждава ни, че от другата страна на резиденцията имало охрана и може да си имаме проблеми. Не е като да му вярваме, но благодарим и продължаваме.
След 50-ина метра се натъкваме на своеобразно КПП от стол и шише бира до него. Посреща ни т.нар охрана - усмихнат мъж на около 70-75 години с благ глас и никакво желание да ни гони. Човекът явно разбира, че в този си вид мястото се нуждае по-скоро от екскурзовод, отколкото от портиер и ни упътва накъде да продължим. "Няма нищо вътре, но аз пазя, за да не се разграбва", обяснява чистосърдечно той. Точно от неговата страна на комплекса са и единствените места, където някои се е опитвал да кърти облицовка и плочки за домашни нужди. Належащи, най-вероятно.
След още малко обикаляне се измъкваме пак през дупката, като нарушители.
А разиденцията най-вероятно ще продължи да се руши. Като "чинията" на Бузлуджа, като недовършената детска болница в София, като военното НДК, като паметника 1300 години България, като... Абе Лувърът (българският), той да е жив...
Един затвор да направят. За бивши премиери и министри. 455 декара мисля, че ще са достатъчни. Засега.
Ми прави са хората да се съдят с общината, искат си имотите. Навремето са им ги взели насила за да направят резиденцията. Трябва да им се реституира всичко, докрай.
"Насила" е малко относително. Аз съм сигурен, че по него време с огромна радост и светла социалистическа благодарност са заменили имотите си за някакви други, за да се направи резиденция за скъпия им вожд. И те тези други имоти няма да са в някое балканско село, а някъде в настоящия център на столицата. Като няма бити и в затвора по него време, за какво "насила" става дума? Насила аз казвам, ако някой се е противопоставил. Само че, ... надали е било така. Нека сега да си ги вземат, като върнат [на общината или държавата] това с което са ги обезщетили.
Не сте го разгледали както трябва! В имота малко по-нагоре има около 25 недовършени къщи, повечето от които са на етап груб строеж
Лрифур иркр м.дкркр-р-р-р! Превод: Високи сини планини-и-и-и!
Родриго, моите уважения към постингите ти, ама действително е имало "насила" - е да, партията не оставяше бездомни, ама да вземеш 10 декара ниви, и да населиш притежателя им в гарсониера си е било кон за кокошка отвсякъде...доброзорно.
10 декара срещу гарсониера все пак е нещо. А как ви се вижда вариантът 90 декара ниви, 30 гори, животни и селскостопанска техника срещу арест и изселване в стая в някакво далечно село без близки и роднини? Така че насила си е имало. След този пример смееш ли да не си "доброволец"...