Ако още се колебаете какъв домашен любимец да си изберете, горещо ви препоръчвам - всякакъв, но не и заек! Нищо, че е годината на Заека и било много късметлийско!
И като ви кажат, че това е „една малка, пухкава топка", не им вярвайте - пухкава и сладка топка е само първата седмица, а после е голям, тлъст, вилнеещ разбойник.
Но да почна подред.
Първият ни домашен любимец беше едно вълнисто папагалче - Попи. Щерката твърдеше, че трябва да се „социализира" и го оставяше да лети по цял ден. Вследствие на това зрънца просо и курешки имаше на най-невероятни места. Но дъщеря ми го тренираше да говори, да прелита през препятствия и Попи беше едно много дружелюбно същество - кацаше на раменете и главите на гостите, кълвеше от чиниите им и каканижеше от 5 сутринта.
Следващият хулиган беше Марти - морско свинче. Ако някой ви каже, че морските свинчета са безшумни - не се лъжете! Още щом Попи почнеше да крещи, Марти почваше да цвърчи - издаваше едни високи, пискливи ултразвуци и нищо освен храна не го караше да спре. Съответно и Марти се „социализираше" - така щото търчеше и гризеше де що свари, а няма да ви казвам за миризмата.
Някъде по това време дойде и Джери - ловджийско гонче! О, бедната аз!
"Мамо, нямай грижа, аз ще го извеждам!" - уговори ме щерката. Колкото вие сте го извели, толкова и тя. Джери имаше нужда да тича по десет километра дневно, но понеже беше злобен и се хвърляше на хора, тичаше само „на каишка". Познайте кой беше на другия край на каишката! Сняг, студ, тъмно - но аз като една луда обикалях блока с Джери напред!
Ах, да, Джери също се социализираше - тапетите в антрето са наръфани и издрани до човешки бой. И рано сутрин си беше купон - щом Попи и Марти почваха да крещят, Джери започваше неистово да лае! А когато тръгвахме за море, начеваше атракцията - дори някой да се съгласеше да гледа папагала, Марти и Джери висяха отвсякъде.
Последва един относително щастлив период - без домашни любимци. Но какво ми стана миналото лято - съгласих се да вземем зайче. О, заблудена аз! Цялата предишна менажерия не се равнява и на една стотна от белите на този Дракула.
За името му имаше разнобой - аз предложих Максимилиан, щерката - Октавиан Августус, но Цезар отпадна, защото „той не е имал щастлива съдба" - както каза дъщеря ми. Не знам за Цезар, но този заек определено има щастлива съдба - вместо да бъде направен с картофи и ориз, той ни тероризира ежесекундно.
Като за начало ми прегриза зарядното на GSM-a и то го прегриза на няколко равни места, така че да не може да се залепи - "Е, какво толкова - трябва да се социализира!" - каза дъщеря ми. Дръдонките навсякъде не ги броим - но Зайо прегриза де що имах китка, цвете и растение. Изкопа сандъчетата на терасата, наниза сушени чушки също изяде, а накрая прегриза кабела на тонколонките.
Разбира се, много е сладък, когато търчи напред-назад и прави пируети във въздуха или със засилка си отваря вратата и помръдва доволно уши. Но от няколко дни е хвърлил поглед на кабела на интернета - гризва го за малко и бяга. Така че, ако скоро ме „заотняма" във Фейса - да знаете - не че не ви обичам, но просто нямаме кабел вече. Така и така надъвка вестник "Уикенд", дето имах публикувано стихче, ама сега съвсем ще ми спре социалния живот - да му се не види и социализирания заек!
Затова, приятели, не слушайте старило, а... агрххх... какво се случва с интернета... ужас... може би кабела..., а?
