Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Евтиното излиза скъпо: всичко, което трябва да знаете за бизнеса с лекарства

Ето до какво доведе законът за най-ниска цена на лекарствата Снимка: Getty Images
Ето до какво доведе законът за най-ниска цена на лекарствата

Мина един месец от приемането на промените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, които регламентираха по-строг контрол върху лекарствата, които се изнасят от България или така наречения паралелен износ.

Много от нас търсят дадено лекарство в десетки аптеки и се радват като на Коледа, когато открият ценната опаковка тръгвайки от София Център в ж.к. Хаджи Димитър. Други се превръщат в амбулантни търговци, внасящи от Гърция хапчетата, които вече не могат да намерят у нас.

Трети са плащали 10 лв. за лекарството си за епилепсия, но вследствие на последователната държавна политика в сектора вече плащат 50 лв. за същото, но с друга опаковка.

Целта на този текст е да отговорим на въпроса защо в сектор здравеопазване винаги „искахме да стане хубаво, ама то стана както винаги".

По време на първия мандат на ГЕРБ през 2012 година избухва първият голям скандал с цените на лекарствата. На прицел е българската фармацевтична компания Софарма, а водеща в скандала е телевизия ТВ7. В основата на скандала всъщност не са цените на генеричните и изключително евтини продукти на въпросната компания, а придобиването на вестниците "Труд" и "24 часа", които по това време имат общ собственик със Софарма.

В резултат на няколко месечни гастроли на репортерите на ТВ7 в страни като Турция и Сърбия (държави извън ЕС, в които цените на медикаментите се образуват на съвсем друг принцип от тези в страните членки) и сравняване цените на лекарства на стойност от по няколко левчета, всеки, които не е част от здравната система, е убеден, че у нас цените на лекарствата са ужасно високи, а фармацевтичните олигарси трупат богатства на гърба на бедния народ.

Общественото недоволство води до моментални действия. Променя се Наредбата за цени и реимбурсиране на лекарствени средства като още повече се затяга контролът от страна на съответните ведомства и натискът към компании да държат най-ниските официални цени в ЕС. Това звучи повече от прекрасно за всеки, следил репортажите по ТВ7 за високите цени и огромните надценки във фармацевтичния бранш.

Всъщност тази нищо и никаква наредба води до едни от най-съществените проблеми в лекарствената политика, с които всеки един от нас се среща на дневна база днес.

Ето до какво доведе правилото за най-ниската цена накратко.

Първото и най-голямо постижение на правилото за най-ниската цена е изчезването на стотици евтини и незаменими медикаменти от българския пазар. Когато цената на един стар и евтин продукт е най-ниската в Европа, в един малък по размери пазар, какъвто е българският, интересът за фармацевтичния бизнес е да спре да продава този продукт.

Падащите цени в България водят до падане на цените на много по-големи и печеливши пазари и това не е в интерес на нито една компания. В резултат на това по данни от годишните отчети на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени средства, само за 2 години (2014 и 2015-а) 403 лекаствени средства са изключени от Позитивен лекарствен списък по искане на съответната фармацевтична компания-производител.

По-голямата част от тези лекарствени средства са с ниска цена и са за лечение на онкологични заболявания, болести на обмяната, лекарства за есенциална хипертония и психични заболявания. За целия период от действието на въпросната Наредба, броят на евтините, качествени медикаменти, които вече не са достъпни за българския пациент наброяват хиляди.

Второто значимо постижение на приетото правило за най-ниските цени е бумът на паралелния реекспорт на лекарства от България към останалите страни в ЕС.

Икономическият смисъл на реекспорта е много прост. От България, в която действа принципа на най-ниската цена в Европа, лекарствата се изнасят и продават в останалите страни от ЕС, където официалните цени са по-високи (казвам официални, защото там се договарят скрити отстъпки с фармацевтичните компании, които реално правят разходите за данъкопатците много по-ниски от това, което имаме ние с официално най-ниските цени).

Това води до стотици жалби и сигнали годишно и лутане на пациентите от аптека до аптека в търсене на дадено изнесено в чужбина лекарство. Логично е да се зададе въпросът защо фармацевтичните компании не внесат по-големи количества лекарства след като тези не стигат?

Отговорът е прост - защото паралелният реекспорт е загуба на пари за техните централи, които губят печалби когато лекарството им се изнася от евтина България към скъпа Германия. Това е и причината в страната ни да се внасят точно толкова лекарства, колкото са и пациентите. Но очевидно за всички, това не е достатъчно.

На практика, паралелната търговия е напълно законна в гореописания й вид и се води от принципите на търсенето, предлагането и по-добрата цена. Етичният аспект на въпроса е друго нещо.

Третото значимо постижение, резултат от приемането на тази Наредба, се крие в създаването на един български феномен, а именно така нареченият криминален паралелен реекспорт. Какво значи това? Имате медикамент, който се заплаща от НЗОК, след като бъде приложен в болница или изписан в аптека на пациент. Всъщност това не е така.

Пациентът не получава този медикамент, защото 1) е фалшив пациент (това е реално физическо лице, но то въобще не е прието в съответната болница, а спокойно си лежи на дивана в хола и гледа телевизия), 2) защото вместо да му се приложи този медикамент, на реално болният човек се слага генеричен, в пъти по-евтин заместител или нещо съвсем различно или 3) защото пациентът тежи 55 килограма, а дозата, която се отчита към НЗОК е такава за пациент с тегло 85 килограма, например.

Какво се случва тогава? Имаме лекарство, което НЗОК заплаща веднъж, а след това дистрибуторът продава в друга страна от ЕС. Тоест двойна печалба. Смята се, че нелегалния паралелен реекспорт в България е на стойност около 30 милиона лева годишно.

Проблемът е, че дори някой да се захване с промяна, то ще са нужни години, за да може тя да стане факт.

За да избегнат правилото за най-ниската цена, редица фармацевтични компании регистрират опаковки, които или ги няма в държавите референти или ги има в много малко такива. Интересен е случаят, в който водеща компания регистрира такава опаковка и цена за лекарство за редки неврологични заболявания, че разходът за бюджета на НЗОК стана с 30% по-висок.

Други компании регистрират така наречената най-малка доза, което пък води до това един пациент да бъде инжектират 3 пъти, за да достигне нужната доза, вместо един път с нужното количество.

Наредбата за най-ниските цени води до още доста изкривявания, които няма как да бъдат обхвани във формат, по-кратък от роман. Това е и причината да спра с анализа на тази така успешно въведена ценова лекарствена политика.

Последствията, които този нормативен акт води след себе си, наистина са зашеметяващи.

Схемите за източване на НЗОК са безбройни и всяка година броят им се увеличава. Това бе и една от причините за премахване на първия опит за въвеждане на електронно здравеопазване в България.

Няма как да изпишеш онкологичен медикамент за 8 000 лева на пациент, който не е приет в болница с пръста си или да отчетеш към НЗОК лекарства за хепатит през несъществуваща аптека, ако той трябва да се идентифицира с отпечатък, който не може да бъде фалшифициран, нали?

Говорейки за паралелния износ и цените на лекарствата, интересен е примерът на който станахме свидетели преди няколко месеца, включващ фалшива аптека, служители на РЗОК Пловдив и очевадната липса на какъвто и да било адекватен контрол от страна на НЗОК.

До разкриване на тази схема се стига, след като фармацевтична компания подава жалба, че внесените от нея опаковки са по-малко от платените от НЗОК на аптеките за съответния период. Интересно е да се отбележи, че фармацевтичните компании дават на НЗОК отстъпка от над 50% за въпросната безинтерферонова терапия за хепатит С.

Ето каква е схемата в този случай - фармацевтичната компания продава на НЗОК лекарство на най-ниската цена в Европа, дава отстъпка от 50% и рецептата е дублирана с фалшива рецепта, като медикамента най-вероятно е изнесен в чужбина.

Печалбата е двойна. От фармацевтичните компании твърдят, че са ощетени, но реално това не е така. На тях им се плаща все едно са лекувани двама пациенти, вместо един, а отстъпката, която дават на НЗОК, намалява огромните им печалби, но не води до продажба на загуба.

Защо подават сигнал тогава? Обикновено централите на компанниите в чужбина, до които тези справки за продадени към НЗОК количества задължително се изпращат, губят пари и принуждават местните офиси да вземат мерки.

Но защо сега, години след като тези схеми са пределно ясни за всички участници на този пазар, излизат разкрития включващи прокуратура, министри и органи на реда? Това е един въпрос, над който си струва да се помисли. Още повече, че преди пет години друга фармацевтична компания беше установила, че е продала повече медикаменти за лечение на диабет на НЗОК, отколкото е внесла в страната. Тогава нямахме показни арести, нито пък гръмки разследвания.

Дали причината за тези активни действия не се крият в неистовото желание на настоящия кабинет да демонополизира НЗОК, през която годишно минават над 3.5 милиарда лева?

Желание, изрично записано като отделен Приоритет No 35 в управленската програма на правителството 2017-2021 и допълнителното медийно дискредитиране на НЗОК да е ход номер едно в тази посока.

Дали това не е продиктувано от интереси в ДПС да се повтори успешния ход с фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, но този път в здравната система, за което ключови депутати от партията отдавна прокламират като единствен път за реформиране на вечно закъсалата здравна система. Това са въпроси на които съвсем скоро ще получим отговор.

А дотогава ще продължаваме да следим общественото обсъждане на здравната реформа и делата на Министерство на здравеопазването, които някак минават през задния вход без обществени обсъждания и дебати.

* Авторът на статията има дългогодишна експертиза във фармацевтичната индустрия. По негово желание, името му е променено.

 

Най-четените