Българите от Западните покрайнини скъсаха единствената връзка с България - достъпа до родни телевизии.
Не е защото от Белград са наложили цензура над родната реч в ефира. Виновна е многострадалната цифровизация на сигнала у нас - той вече покрива само територията на държавата. Нищо, че в Босилеградско са си купили декодери и допреди няколко седмици приемали 8 програми. Да не са си купували.
Преди година вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че подкрепата на нашата страна за сръбското членство в ЕС минава през решаване на въпроса с българското малцинство. Думи, думи, думи, а все още сънародниците ни си имат проблеми с властта в Белград, която никога не ги е обичала особено.
За разлика от тона, който властта ни използва спрямо Скопие, този към Белград е значително по-мек - и му липсва императивът.
"Виждаме създаване на местни олигарси, които се контролират от Белград, които пък монополизират политическото пространство, липсата на диалог вътре в обществото и изключително трудни пробиви на информацията, полицейски преследвания, силно влияние на консервативни институции, каквато е Сръбската православна църква, която е един от ключовите механизми за асимилирането и сърбизирането на българското население в Западните покрайнини", разказа преди дни шефът на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов.
Сънародниците ни от Западните покрайнини са от малкото българи, които се гордеят с произхода си, въпреки че през годините са били жертвани за какви ли не каузи от властта в София. След толкова години издевателства, те намаляват. При това страшно - с 20% на всеки 10 години. В Босилевградска община вече живеят под 8000 души.
Всъщност начинът, по който властта се отнася към българите зад граница не е изненада. На нея и за тези в пределите на България не й пука. Обаче й е важно да гледат телевизия.
