Децата в Дания си играят с брадви и огън и никой не вижда нищо лошо в това

Когато Хайди Нилсен е помолена да намери снимка, която илюстрира начина, по който изглежда детството в родната й Дания, тя се замисля за момента.

Нилсен е бивш учител и настоящ професор по педагогика. След кратко колебание жената избира кадър на момиче, което радостно размахва доста остра на вид брадва. Според Нилсен именно подобна снимка перфектно олицетворява детството в Дания.

Там възрастните са на мнение, че децата усвояват умения чрез действията си, а не като слушат нечии обяснения.

Затова и учителите, и родителите оставят децата да правят нещата, които обичат - тичане, скачане, катерене, игра на криеница, игра с различни предмети. На детските площадки, които са в покрайнините на Копенхаген, децата се насърчават да правят клади, разбира се, под надзора на възпитатели.

В централните части има умалени модели на градските улици, където децата се учат да карат колело и да избягват опасностите. Всички се стремят да въведат малките в света на възрастните.

Дания показва нагледен пример как възпитанието може да бъде ръководено от детето. Независимостта измества "преподаването", а постоянното надзираване и паническото пазене на децата от опасности се смята за сигурен начин те да не придобият базови жизнени умения.

Нилсен казва, че фокусът в страната е върху свободните игри - ако влезете в ясла или в детска градина, ще видите, че възпитателите обикновено само наблюдават, не се месят в игрите и не казват на децата какво да правят. Вместо това ги насърчават да изследват околния свят. Подходът е много различен от този в по-голямата част от Европа, където децата прекарват повече време по чиновете си, дори и да не им е особено интересно.

В Дания академичният подход е почти напълно отречен, а природата играе важна роля при отглеждането на децата.

Детските площадки са направени от естествени материали, а не от шарена пластмаса. Рисковете от игрите са нещо очаквано и окуражавано. Датчаните правят разлика между това да се нараниш и да се нараниш наистина сериозно. За сериозни травми например се приемат счупванията, но синините не са нещо фатално. Ако детето падне - бива подканено да стане.

Никой не критикува възпитателите и не пише жалби, само защото детето му се е прибрало със синина.

Всеки в страната вярва, че децата могат да поемат отговорност за себе си от най-ранна възраст и дава пространство те да удовлетворят стремежа си към приключения. На площадките, на които има възпитатели, децата си играят дори с на пръв поглед опасни предмети и се учат как да боравят с нож или брадва.

Идеята е, че децата имат нужда от игра и от естествено насърчаване на любопитството, а не толкова от знания, за да влезе в университет, или за намирането на престижна работа. А в ерата на изкуствения интелект всъщност много мениджъри смятат, че именно такъв подход ще създаде у децата необходимите за оцеляването им умения.

Институциите също имат значение в тази забележителна система и за спокойствието на родителите.

Последните получават щедри детски надбавки, докато децата им навършат 16 години. Майчинството започва четири седмици преди термина и 14 седмици - след раждането. И майката, и бащата могат да си вземат до 32 седмици допълнителен родителски отпуск.

На една годинка повечето деца тръгват на ясла, която е евтина, но грижите там са качествени и са съобразени именно с принципите децата да се развиват свободно. Дори частните училища са субсидирани и 70% от таксите се покриват от държавата. Затова Дания има един от най-високите проценти женско участие на пазара на труда. Заради тази система концепцията за майка и домакиня, която си седи вкъщи, не съществува.

Дъждовното и ветровито време от своя страна не са причина децата да не са навън. Нилсен обяснява, че те са научени да се обличат добре и да казват, ако им е студено. По детските площадки няма възрастни, освен, евентуално, възпитателите.

Описаните методи на обаче не са стопроцентово успешни.

Самата Нилсен признава, че подходът е проблематичен, особено в по-ранните детски години, когато децата все още се учат да се социализират.

Някои деца, особено тези от по-бедни семейства, нямат добре развити социални умения и без необходимия надзор може и да не ги придобият. Иначе опасността всичко да се превърне в "Повелителят на мухите" е огромна.

Образователната система на Дания също не е хвалена толкова, колкото финландската и естонската. Държавата харчи огромни субсидии, но постига по-скоро посредствени резултати на международните тестове. Предимството обаче е, че датските деца имат достатъчно време просто да бъдат деца.

#1 explorer 31.10.2018 в 15:30:09

Защо ли си мисля, че горното е доста едностранчиво. Само за справка, по една от телевизиите скоро гледах датски филм за едно момиче родено и израснало в Северен Копенхаген, в турско семейство. Филмът е от 2007-а. https://www.imdb.com/title/tt0995029/

#2 rare case 31.10.2018 в 16:16:46

Аз пък, защо ли си мисля, че няма публикация, под която някой да не си изкаже негативното мнение? После всчики се чудят, защо толкова българи са болни?! Ами - ей, от това!

#3 dedo adji 01.11.2018 в 23:34:27

Загубеният изсл-л сам се оборва, като цитира филм за турско семейство, нямащо нищо общо с Дания. Аз съм въртял брадва не за игра а съм цепил дърва от 10г възраст. И баща ми гледаше и ме насочваше. Съвременните датски деца няма нужда да цепят дърва за отопление, но играта с брадви, ножове, отвъртки и други подобни приспособления е полезна за развитието им. И огънят. Първото умение необходимо сред природата е да запалиш огън. Така, че да те стопли, да ти сготви, без да запали гората. Още малко да поотрасне внукът и ще го науча.

Новините

Най-четените