Като директор на програмата за изследване на климатичните промени към Йейл, Антъни Лайсеровиц често участва в разговори по темата. Той обсъжда историите около промените в климата с други специалисти. Води дискусии с изпълнителни директори и политици.
Изнася лекции. Готов е да отговори на всеки труден въпрос по сложната тема.
Но често всичко се свежда до един-единствен въпрос - за климатични промени ли говорим, или за глобално затопляне?
Лайсеровиц казва, че ако получаваше по едно пени за всеки път, в който получава това запитване, вече щеше да е милионер. През последното десетилетие терминът "глобално затопляне" като че ли е по-модерен, а президентът Тръмп го използва почти подигравателно в своя Twitter акаунт.
В политиката, обществените дебати и ежедневните разговори обаче по-често използваме словосъчетанието "климатични промени". В ООН има Междуправителствена група за климатичните промени. Според много от специалистите също трябва да се говори по-скоро за изменения в климата, а не глобално затопляне.
Американският конгрес също нарича случващото се "промени в климата и околната среда". В Google Trends също е по-често използван този термин.
Тогава кое от двете понятия е по-правилно?
Експертите ще ви кажат, че нито едното от двете не е напълно коректно и че и след двете трябва да се добави "да, но...". Причината, заради която съществуват различни термини за описанието на един и същи феномен, е образец как се променя общественото мислене по дадена тема и как езикът се оформя според политиката.
Първите понятия, използвани да опишат измененията в климата, са взаимствани от градинарската терминология. Още около 1800-а година учените подозират, че индустриализацията ще промени температурата на Земята. Точно както и Тръмп, експертите невинаги са смятали, че това ще е нещо лошо.
Сванте Арениус например, носител на Нобелова награда, е живял в Швеция. Той е първият, който изчислява влиянието на нивата въглероден диоксид върху температурата на атмосферата. Затова не може да бъде винен, че има известни пропуски, обяснява Джим Флеминг
Флеминг е професор по обществени технологии, който пише историята на климатичната наука и нарича Арениус "студения швед".
Целта на труда на Арениус от 1896-а е да вникне в причините за Ледената епоха, но по-късно свързва въгледобива с повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата. Ученият нарича този ефект "парников" или "разсадников". Неговият колега, метеорологът Нилс Екхолм, също използва термина "парник", обяснява Флеминг.
До около 1970-а хората вече имат ясното чувство, че дейността им влияе на климата, но всички спорят дали планетата ще става по-топла, или по-студена. Често се използва понятието "непреднамерено изменение на климата", а учените предпочитат да се придържат към "парников ефект".
"Глобално затопляне" започва да се употребява в научната литература през 70-те години на миналия век, след като през 1975-а Уолъс Брокър популяризира термина с проучването си, озаглавено "Климатичните промени: На ръба ли сме на глобално затопляне?". Професорът от Колумбийския университет често е наричан "дядото на климатологията" и пръв призовава законодателите да положат усилия, за да разберат явлението по-добре.
През 1979-а е първото решаващо проучване на Националната академия на науките в САЩ, което разглежда въздействието на въглеродния диоксид върху климата. То е известно като "Докладът Чарни", кръстен на автора си. Там се използва терминът на Брокър "глобално затопляне", който описва връзката между завишените нива на въглеродни емисии и температурите.
"Климатични промени" от своя страна се използва, за да докаже другите промени, които се случват в атмосферата.
Медиите и някои учени употребяват "глобални промени", но постепенно започват да предпочитат понятието "глобално затопляне", особено след речта на Джеймс Хансън пред Сената от 1988-а. Според учения от НАСА глобалното затопляне вече достига такива нива, че можем да намерим причинно-следствена връзка между парниковия ефект и наблюдаваното повишение в температурите.
Вниманието на политиците обаче наистина е привлечено в началото на 90-те. Тогава докладите за климатичните промени стават все по-тревожни, а опасенията в обществото започват да нарастват. Въпреки това термините имат своите граници.
Понятието "глобално затопляне" обърква хората, защото с него те си мислят единствено за повишение на температурите и води до грешното тълкуване, че то няма да окаже никакво влияние върху студеното време. Явно "студеният швед Арениус" не е единственият, който не си е представял по-топли зими. Затова постепенно словосъчетанието "климатични промени" навлиза в речника.
То описва по-точно случващото се с климата в глобален мащаб.
Климатичните изменения не само повишават температурите. Те могат да направят зимите по-сурови, а бурите - по-интензивни. Те затоплят океаните и водят до наводнения и до повече горски пожари. Убива животни, растения, хора и има още редица негативни последици. Глобалното затопляне е феномен с широка перспектива.
Климатът обаче е далеч по-сложна система, а "глобално затопляне" не обхваща промените на регионално ниво. Сега понятието "климатични промени" се използва по-често в научните трудове, а "глобално затопляне" се използва, за да опише повишението в температурите на атмосферата. В лекциите си много експерти употребяват и двете.
И в крайна сметка кой е правилният термин?
Лайсеровиц също казва, че използва и двата. Ключовото е, че всеки термин е гъвкав и значението му може да се променя с времето. За да засилят значението на думите си, някои учени добавят "предизвикани от човека" и така подчертават произхода на климатичните изменения и ги разграничават от естествените движения в температурите.
По-младите се опитват да въведат нови термини като "климатичен хаос", но това звучи твърде мелодраматично.
Повечето предпочитат да не стигат до толкова натоварени с драматизъм думи. Експертите трябва да са неутрални и да оставят политиката на другите.
Светът може да разсъждава върху това кое понятие е най-точно, но е далеч по-важно дискусиите по темата да не спират, независимо дали се водят с възможно най-коректните термини.
