В най-новото ни законотворчество никак не са рядкост нормите, които слагат каруцата пред коня. Една от най-изпреварващите добичето е решението за задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, което влиза ефективно в сила от 2016 г. В превод? Бебетата, родени току-що, вече са включени в системата - честито на печелившите.
Като майка на дете, което е на 4 в момента, мога, от една страна, да се радвам, че съм изпреварила с няколко години хода на герберските законодателни напъни; детето е нормално развито за възрастта си, притежава обичайните за нея знания и умения, но изобщо не е готово за ходене на училище. Така, от ежедневни наблюдения.
От друга страна, и аз съм пред дилема, понеже дъщеря ми е част от втория по големина годишен брой родени деца в България след 1992 г. (2008-а; повече са само през 2009-а) и подлежи на предучилищна подготовка от 5-годишна възраст според бетаверсията на същия закон. В нейния конкретен случай от 4 г. 11 месеца.
2007-2009 са и наборите, ощетени в най-голяма степен от недостига на места в детски градини и ясли. За да ги вкара в обора на задължителната образователна степен, предшестваща първи клас, държавата измъдри следното: ще ходят в класните стаи! Европейска повеля какво да се прави; и другаде началното обучение започвало от тъй ранна възраст. Ама това, национални особености, приемственост, ресурс за прилагането на закона - дреболии.
Нека все пак да разгледаме възможностите, които се предоставят на българските родители. Децата им, имали спорното щастие да посещават държавна детска градина (има кусури, но поне е субсидирана), са освободени от това усложнение. Те получават документ за завършена степен от ОДЗ-то си. Същото важи и за частните заведения, които преподават по програмата и са лицензирани от МОМН.
За всички останали: отглеждани у дома; посещаващи родителски кооперативи; посещаващи детски градини с алтернативни форми на обучение; посещаващи почасови и полудневни форми, единственото законосъобразно решение е да нарамят раничките и да тръгнат към школото. Сега от 5, скоро и от 4 г. От Министерството на образованието и Дирекция "Образование" към Столична община се тупат в гърдите, че са осигурили в училищата условия, близки до тези в детските градини - с легълца, специална храна в стола и т.н.
Само че това не е съвсем сигурно. Един случаен пример: предучилищната на близкото СОУ, в центъра на София, е в сутерен срещу училището. Започна работа "пробно" в средата на миналата учебна година, а се сдоби с легла преди няколко седмици, в края на октомври т.г. Те заеха бившата стая за игра на децата, които учат там. Обучава ги симпатичен, току-що завършил педагогика младеж, не му е лесно с двайсетина хлапета и цялата бумащина, съпровождаща работата на учителя днес.
Също - не всяко школо разкрива предучилищна група, т.е. може да ви се наложи пак да водите детето през два квартала. Освен това, докладват майки на малко по-големи деца, някои от групите в училищата за момента са смесени - 5 и 6-годишни карат по една програма; като завърши детето годината, "можете да повторите, да го оставите вкъщи или да го запишете на училище на 6". Защо всичките тези излишни движения? Още един любопитен факт: влезе ли в предучилищната степен, детето има право само на 3 дни - за цялата година - отсъствия по семейни причини. (Тук не се броят болничните.) Понеже ще изпусне ценен учебен материал ли, що ли?
След като тази есен санкциите за 5-годишни, които не ходят на предучилищна, бяха отменени поради невъзможност на общините да осигурят условия, отговарящи на регламента, много бих искала да разбера как ще е догодина. Когато евентуално ще имаме нова администрация, понеже изборите ей ги къде са.
Как ще ми бъде събрана глобата, ако реша да запиша детето си в училище не на 5 ненавършени, а година по-късно? Защо пък да не я заплатя, ако това ще му осигури още малко безгрижни игри извън системата.
Подлежа ли на някаква реална санкция извън финансовата - например да хлопнат вратата на училището под носа ни, когато дойде време за първи клас? И в крайна сметка кога последно законотворците са стъпвали в тоалетната на квартално държавно училище?
Във времена на дефицит е логично алтернативите, които намаляват недостига, да бъдат толерирани. Само че е точно обратното - на практика те се обявяват извън закона. Сякаш детето няма да научи буквите, ако не е под грижите на МОМН. А какво, ако вече ги знае? И къде е правото на родителя - пълнолетен и с глава на раменете, да избира за децата си? Когато аз бях контингент на МОН, в едни недотам демократични времена беше абсолютен прерогатив на родителя какво ще прави отрочето му до 7-годишна възраст. Така аз, ходилата на детска градина, седях на един чин с дете, нестъпвало никога в институция, и бяхме приятелки без особена разлика в социалните ни умения. Тези, които четяхме романи, бяхме обучавани редом с такива, които не знаеха дори буквите на собственото си име - крайният резултат, поне от началната степен, бе приемлив и за двете групи.
Бият на кухо обясненията, че ранното обхващане в образователната система адресира малцинствата, които често не знаели националния език, влизайки в първия учебен час.
Ами, те и да знаят, рядко се задържат в класната стая.
Със сигурност са необходими специфични мерки, които да осигурят оставане на 7, 8, 10-годишните в клас, транспорт за децата от отдалечени общини и т.н. Но представяте ли си как през 2016-а футуристични представители на МОМН ходят и глобяват родителите на 4-годишните ромчета, които не посещават предучилищна? Не?
И всичко това за София, където липсата на места в забавачките е постоянно отворена тема. Не искам да помислям как стоят нещата с предучилищната база в средищните училища в селата например. И там ли си имат легла и детски тоалетни, както ни уверяват образователните чиновници?
Какво е решението? Не е зле да се регламентират и алтернативи на Големия брат. Дори домашното образование не е непременно по-черно от дявола - поне така смятат в много държави, които ни служат за пример. Съвсем лаишко е и предположението ми, че едно по-кратко - например 10-годишно - качествено средно образование е за предпочитане пред 14 години губене на време и замеряне с хартиени топчета. Особено ако след тези 14 диплома получават хора, които не знаят дори правописа, както е все по-масово напоследък. Но вместо да става по-гъвкава, образователната ни система е все по-твърдоглаво неадекватна.
Всъщност не се хващайте за обещаните легла, повечето 5-годишни могат да минат отлично и без следобеден сън. Но определено не им е добре без общуване със семейството, обстановка домашна или близка до домашната, много игри навън и игри изобщо, трупане на знания извън парадигмата на учебника - училището на живота е най-добро за тази възраст (че и за други), контакти с хора от различни възрастови групи, а не само с връстници и една изнервена педагожка. Всичко това, разбира се, е в сферата на идеалното. И все пак: ако ви се наложи, бихте ли пратили 4-годишните си деца в училищата ни, каквито са сега?
Поредните тъпотии на управляващите ни неграмотници. Пак поставят колата пред коня. Няма да си изпратя детето на 4 години в училище. Авторе,
Това не е точно училище, а предучилищни групи в училищата - вид детска градина, целта е да се осигури на децата целодневно отглеждане, както и ранно интелектуално, логическо, речево развитие, от което все повече деца биват лишавани в семейството си.
Ще си платя глобата и ще оставя детето ми да посещава избраната от мен алтернативна детска градина.
Абе до 2016-та имат време да натворят още идиотщини. Но дотогава може и да нема България.
Хора, бъдете разумни. Едно дете ако порасне късно задължително става тъпо. Оформяне на семантични връзки, запомняне на формални клишета. Колкото по-рано, толкова повече. Ебати и зора да правите децата си олигофрени за да си "изживеели детството". Даже готови и да си платят за да са сигурни, че дечко няма да надмине мама по ум.
@5 VL не см съгласна с теб и ще ти кажа защо. "...Оформяне на семантични връзки, запомняне на формални клишета. Колкото по-рано, толкова повече." И толкова по-рано му писва от света и толкова повече се чувства оттегчен,защото всички останали му се струват тъпи... започва да взема гъбите от съседната статия, за да запълни празнините в себе си...
Не съм ти праскала минус. Според мен знаеш как да се обосновеш...
Децата в най-ранна възраст се учат подражавайки модели на поведение. Също от лични наблюдения мога да кажа, че тези отглеждани в домашна обстановка получават повече знания и умения от връстниците си гледани в градини (поради първото). Сега, естествено ако лелката в градината е по-интелигентна и умна от родителите е твърде вероятно да повлияе положително върху хлапето. Обаче не знам защо изпитвам съмнения относно това. Единственото, което липсва на детето в домашна среда е контактът с други деца, т.е. социалните умения със себеподобни. За най-удачно намирам децата да посещават полудневни градини като на майките да бъде осигурена възможност за почасова работа или на половин ден, а на татковците достойни заплати (или обратното, в зависимост от това кой родител ще гледа децата). В моите очи това е най-доброто за децата ни. Държавата е лош настойник. Но няма какво толкова да обяснявам, примерите вече ги има - родители заети да оцеляват, деца отгледани и възпитани от институции. Трябва да остане в сила, който има желание и възможност да разполага със свободата да осигури по-добро бъдеще за поколението си.
Ами зависи на какво се вика училище! Ако е като в Холандия- дето само игрички си играят и нито се учат още да четат и пишат- зашо не!?
Леле мале, ми да, писва му. Мен като ми е писнало и си търся нови полета за изява, играчки, източници на умения и знания. Гъбите и другите сурогати само ще ми попречат да съм съсредоточен върху знанията, уменията и опита притежавани от мен и подлежащи на развитие. Това с "допълнителното обучаване в домашна среда". Да сте се замисляли, че това може да се дължи на слабости в самото качество на конкретния индивид. Да, едва ли е нужно всички да са академици, но пък и нека сме наясно че академици ще станат само тези с потенциал. Ако си липсва, той си писва. Когато бях ученик, а то е било преди примерно 30 години, за родителите ми съществуваха две оценки. Отличен (6) и останалите. Петицата си се броеше за двойка защото показва посредственост в уменията за излагане на знанията. Не незнание. Просто "слабо" представяне. Паралелно с това им беше последна грижа точно какво пише в учебниците. Щом го пише, трябва да се разбере и да се ползва. И да се надгражда и добавя върху него. Определено съм им благодарен за този подход, като и до ден днешен от това получавам само позитиви. И да се повторя. Да, отегчен съм, но какво значение има това при условие, че има още какво да видя и какво да науча. А хората ... ми те са подходящи за експерименти, анализи, социален инженеринг. За минусите ... слагайте ... така подържаме баланса в природата. Изразената в негативен вид енергия към лице или факт е разход за изразяващия и приход за този, към когото е насочена ;)
Мисля, че стопира всякакви по-нататъшни коментари по темата...
нищо не е по-добро за едно дете от домашното възпитание до 6-7 годишна възраст, ако детето има интелигентна майка, която не работи, стои в къщи, грижи се за него, чете литература какво е необходимо на едно малко дете, купува съответни помагала, за да улови времевите прозорци, в които е добре да започне развитието на детето - логическо мислене, речева компетентност и прочие. Колко обаче деца разполагат с такъв лукс? Не са много. Голяма част от малките деца са отглеждани от изнервена луда крещяща по цял ден майка-горгона, много такива съм виждала, или от полуглуха баба, която се интересува детето да е нахранено (прехранено) до пръсване, а иначе по цял ден гледа сериали, и детето с нея. В сравнение с тези два типа отглеждане, училищната среда е милион пъти за предпочитане, поне осигурява компетентен педагог, който съобразява изучаваното с възрастта и нуждите на детския интелект.
Безспорно трябва да има задължително образование, трябва да има и алтернативи за осигуряването му. Чудесно е детето да е отглеждано в домашна обстановка. Но има едно НО. Колко са родителите, които могат да го осигурят, така че детето да научи повече от това което дава градината/ училището? Идеалното блазни, реалното обаче е друго. Колко образовани родители остават в къщи? Колко т. н. баби и дядовци мечтаят да се пенсионират и да се посветят на внуците? Колко са тези, които могат да си позволят да плащат на квалифицирана жена, която да гледа детето у дома? Защото има безработни майки, които след закуската солети+кис. мляко, предлагат на детето 3 часа в кварталния мол, след което телевизора се включва на Disney. Има и пенсионери, които осигуряват разходка до магазина за лук и картофи, после някоя сапунка, клюки с комшийката и пак сапунка. Не е нужно да се делим на граждани и селяни, столица и провинция, среднисти и висшисти. Шарен свят, хора различни.
Да не би детските учителки да не кръстят кълки и да не клюкарстват? А чули ли сте разговор между деЦки педагоЧки: Ох, много деца днес, изморих се. - Еми , отваряме широко прозореца докато спят и утре ще са наполовина. Гадно е и сигурно е изключение, но това не означава, че престоят на малкото дете в къщи е пагубен за развитието му. За това всеки трябва да решава сам.Когато е видно, че не се справя, да му се помага с концепции и обществено отглеждане. Социалните да си заработят заплатите. Училището не бива да се допуска да пречи на образованието, защото в момента май това му е неформалната функция.
При нас, на село, нещата са коренно различни. Има си ред, всичко е под контрол. Де да знам къде ги намирате тези примери. Тук и мрънкащите майки са единици и повечето родители са дали Carte blanche на предподавателите да третират питомците си както преценят че е удачно за случая. Изобщо, почти всичко си е от "старата школа". Синът ми винаги е предпочитал да бъде "възпитаван" от учителите си при възникнало отклонение от правилата, отколкото да ме извикат и да се получи дискусия в коридора на училището с учителката, келеша и около 50 неми участника в ексхибишъна. Стигало се е до положение да му се обяснява, че за парите които взима тази женица (учителкта), аз и добър ден няма да казвам на целия му клас, а тя даже се бори да ги научи. Има ефект.