Предай нататък

Ако не знае, че всяка свободна минута той поема екстремни рискове, доброжелателната ми баба определено би ми го давала непрестанно за пример - пълен отличник като ученик, сега 22-годишният Ивайло е хоноруван преподавател/асистент по механика в Техническия университет, където е и студент. С безупречно изгладената си риза и утилитарната си осанка - на пръв поглед той е всичко онова, което не съм била, търкайки якето си във фасадата на училището, вместо да си хабя химикалките в час.

Затова, когато ми казва, че доскоро е карал сноуборд, предпочитам да си говорим за триковете на Шон Уайт, отколкото за Айнщайн, или за любимото му занимание през лятото - да скача от скали, до които не всеки би дръзнал да се добере. Освен това при заобикалящата ни толерантност към авторитетите на самомаргинализиращите се келеши, е малко трудно да проведеш напълно сериозен разговор с двадесетгодишен човек, който тоя път ще си прекара лятото, подготвяйки се да стане учител - в рамките на програмата Заедно в час.

В страни, в които имиджът на тази професия не изглежда да е пред закриване, а учители стават само достатъчно талантливи хора - и ентусиазирани, това не би трябвало да звучи странно. Но на фона на статистиката, че само 3% от преподавателите в нашите училища са под 30-годишни, по-странното е, че цял преход никой не се е сетил за

предаването на щафетата

Ако цинизмът, с който се заразихме през последните години, не е смекчил респекта ти към хора, които поемат и риска да бъдат полезни на страната си, Ивайло ще ти се стори като частното правило, което създава обнадеждаващата илюзия, че може да се превърне в универсално.

Рядко, например, някой употребява думите "безкористно" и "красиво", когато става въпрос за това да се свърши нещо. Така говори за ангажиментите си като член на BEST (Board of European Students of Technology) - студентска организация, която с инициативите си е мост между младите инженери, бизнеса и допълнителното образование навън. А именно този симптом към доброволчеството, родил донякъде ироничната, донякъде утопичната фраза, че "вече не е нито модерно, нито интересно да се работи за пари", изиграва роля Ивайло да влезе в списъка на Заедно в час.

Целта на програмата с донор "Америка за България" е да енергизира образованието и да улесни достъпа до качествено обучение за всяко дете, като адаптира успелия в 14 други държави подход на Teach For All - международна мрежа от НПО, които рефрешват възможностите на образованието по света, включвайки млади хора с модерно мисионерско мислене.

Влез в час

По данни на TALIS 2007 България се нарежда на "гордото" трето място от 23 държави по подкрепа от страна на учителите на пасивните спрямо активните методи на обучение. Ето защо екипът на Заедно в час се е насочил само към свъхмотивирани и интригуващи кандидати, които биха разчупили традиционния модел.

От 171, към вече избраните едва 15 души, ще се присъединят още толкова след второто класиране, като общо взето ще бъдат натоварени с „животопроменяща" роля, обучавайки ученици с най-незадоволителни резултати - или запалвайки такива, които въобще не влизат в час.

По думите на Петя Велева, която отговаря за маркетинга и комуникациите на Заедно в час, ако всички останали им говорят как те ще са точно толкова "добри" колкото родителите им, целта на програмата е тези деца да развият максимално потенциала си, независимо кое училище в кое населено място посещават и какви са амбициите, финансовите и интелектуалните възможности на семействата им. А в рамките на този процес от Заедно в час се надяват да върнат и престижа на учителската професия.

Моделът "Преподавай като лидер",

по който през лятото ще бъдат обучавани кандидатите, трябва да освободи образованието от капана на ниските очаквания. "Именно ниските цели са най-пагубното - убеждението, че тези деца толкова си могат, такъв е контингентът - и край", казва Петя и допълва, че това е основната причина от толкова кандидати да бъдат избрани само 15 - скептичното отношение към деца, оказали се загубена кауза за други учители.

Сред причините е и концепцията, че учителят е зает половин работен ден, след което не е нужно нито да се дообучава или пък да обърне индивидуално внимание на закъсали с материала деца в извънкласни занимания. Не се приема и мотивировката на доста от кандидатите

"Станах учител, защото няма какво друго"

"Хубаво е хората да виждат, че учителите на Заедно в час са хора с идеи и възможности, а не такива, които не знаят какво да подхванат", допълва Ивайло, който вече има опит с преподаването поне на връстници.

"Инициативата студенти и докторанти да водят упражненията, се оказа успешна. Като студент можеш най-лесно да усетиш проблемите в даден предмет - повечето неща се преподават отчуждено, учебниците са стари и тежки и често се губиш в тях. Без да омаловажавам преподавателите с опит, един студент може да обясни нещата на другите просто и нагледно, което е и сравнително лесно при механиката - така както си ги е обяснил на себе си. И преподавателите, и студентите, които имат по-високи оценки след това, са доволни и в бъдеще този модел ще стане още по-масов".

Програмата Заедно в час също предвижда учебниците да се използват по-скоро като материална база и учителят сам да подбира начина на обучение спрямо нуждите на конкретното дете. Въпреки това мисълта, че ще се изправиш пред рогата на вероятно не толкова грамотни пуберчета, на които ще преподаваш физика или математика и които едва ли ще се постараят да ти разчистят пътя към потенциала си, едва ли е толкова съблазнителна.

"Убедил съм се, че няма нещо, което не може да бъде научено - стига да не го преподаваш по стереотипния начин, а използвайки примери от живота", казва Ивайло, на когото също му се е налагало да поправя двойка (по български език) в училище.

Наясно е, че децата не прощават лицемерието и няма намерение да преиграва с предварително заучени фрази: "Ще се представя просто като техния нов, обикновен учител. Ако стана нещо повече, те сами ще го оценят..."

През лятото екипът на Заедно в час, който се състои от група млади и отворени професионалисти с озападнен ентусиазъм и опит, ще подготвя в изолирана станция бъдещите учители не само чисто академично, но и за психологическите предизвикателства.

Това е като да си мениджър на класна стая

"Освен че ще се учат как да планират уроците и да мотивират учениците си, ще им се наложи да въвличат и отдръпнатите от учебния процес родители, както и да си сътрудничат с останалите учители и администрацията на училището", казват от екипа.

Друг капан в образователната система е, че делегираните бюджети са фокусирани най-вече върху дограмата, отоплението и въобще минималният стандарт, който да задържи децата в училищата физически, казват още от Заедно в час. Така основната роля на училището вече не е да образова качествено, а да възпитава инертни тройкаджии, без да търси учители, които могат да постигнат нещо повече с изоставащите деца.

Според тях по-големите резултати ще се случат на втората година, тъй като през първите 5-6 месеца учителите ще имат основно проблеми с дисциплината, родителското безхаберие и концентрацията на децата.

Докато сред основните проблеми на системата е, че липсват източници и стимули за модернизиране на процеса на обучение, учителите ще се готвят как да използват всяка една минута от часа, как да концентрират учениците и как да проверяват какво и колко са разбрали. "Ако искаме учителите да получават средна мениджърска заплата, нека да имаме и същите изисквания към тях - затова трябва да има прозрачност какво се постига с децата".

Дългосрочна мисия

"Имаме първоначален гранд за две години, но се надяваме, след като докажем ефекта от програмата, тя да продължи. Оценката включва система от критерии - сред които успеха на учениците и дали вкарваме учители в системата. 60% от завършилите програмата на Teach For America например остават в образователния сектор.

В някои страни пък това е правителствена програма, което вече е твърде висока летва, но може да стане, ако докажем, че програмата е устойчива. Идеята е всяка година бройката на учителите да се увеличава с 50 %", казват ентусиастите и допълват, че най-много търсене има за преподаватели по английски език, информатика и математика.

Програмата, която не е задължително за кандидати с учителски опит и която включва хора с разнообразни профили (стюардеса, военен, докторант в Сингапур...) предвижда малка стипендия и квартира за учителите плюс заплатата, на която ще са назначени в заявилите участие училища. Като се има предвид размера й (средната е 450 лв.) това си е почти доброволческо начинание. Заедно в час обаче се ангажира да помага на учителите си със стажове в компании-партньори, менторство и магистърски програми в топ университети.

"Мисля след това да направя магистратура в Harvard Business School - един от университетите, които подкрепят програмата", казва Ивайло. "След това варианти безкрай. Мина ли от там, ще натрупам познания и качества и за свой бизнес. Имам идея за сайт, какъвто досега не съм срещал никъде, а според мен е доста нужен, но идеята не е разработена напълно, за да я споделя."

За утеха на оптимистите, Ивайло казва, че все пак най-същественото е това, че ще прави нещо полезно за другите. Може би е някакъв постмодерен алтруизъм, свързан с търсене на отговорност, на който повечето от нас вече не са способни. А за песимистите, на които това би се сторило по-скоро неосъзната лъжа: "Добре лъже този, който като прави нещо, оставя впечатление, че други могат да направят същото..." (Умберто Еко)