Стоя си аз, облегната на една ограда с олющена боя. Това е един от онези шибани зимни следобеди, които не можеш да опишеш със "студено" и се налага да използваш странни думи като "мразовито".
Може да ме стопли единствено най-добрата ми приятелка - Карелиа Слим Бяла, кльощава почти колкото мен. Огромни бели парцали сняг падат от небето върху раменете ми под черното палто. Не знам дали ще мога да запаля.
Ръката ми е облечена в черна изрязана ръкавица и бърза към джоба, докато все още има някаква остатъчна чувствителност в пръстите. Напипвам ръбовете на кутията.
Всяка Коледа се намира някой, който да ми подари запалка - и аз всяка година най-късно до месец съм я загубила. Често полагам особени старания за това, понеже като се опитам да я забравя някъде, малоумните ми приятели се връщат да ми я вземат. Ако не те - сервитьорките (явно добре им плащат, щом не ги блазнят запалки за по 60 лв.). Обичам наистина да нямам огънче, иначе като си поискам от някого, трябва да лъжа.
За щастие тази година се отървах отрано, с изключение на едно Zippo. Нещо ми подсказваше, че ще ми дотрябва, и се смилих да не го засиля от деветия етаж.
Докато топля черните си ноктенца в джоба, започвам да се оглеждам за жертва, от която да поискам огънче. Дали защото цялата съм в черно, или защото дебна съсредоточено като данъчен, хората благоразумно не задържат погледа си върху мен.
Един оплешивяващ чичко с младо момиче под ръка (носи чанти с покупки) ме поглежда два пъти. Пиклата явно е отскоро в занаята, защото си позволява да следи погледа му и да проявява детинска ревност от всичко и всяка. Нацупена е, което я прави още по-смешна. Чичкото ме поглежда за трети път, за което получава ядно дръпване по ръката от избраницата си. Значи, решено.
Бавно се отблъсквам от оградата и плавно се запътвам към злополучната двойка като мързелив лешояд. Тя го хваща още по-здраво за ръката и си представям как, ако беше котка, сега щеше да се наежи и да съска. Мислено се поздравявам за добрия избор, докато за ужас на малката бъркам и вадя кутията.
- Извинете, имате ли огънче?
- Не, не пуша! - изпреварва го тя и наивно се кефи на "великата" си хитрост.
- Чакай, аз май че имам... - казва чичката и щраква луксозна запалка под носа ми, точно като десетките, които изхвърлям. Карелиа се разлива по цялото ми тяло. Липсва само още нещо...
- Благодаря - усмихвам се и кимвам към малката. - Браво, че дъщеря ви не пуши.
Аааах! Сега вече нищо не липсва.
Двамата бързат напред и мога да позная, че се карат, макар и само по движенията им. Тези поне няма да правят секс днес. Нито утре, надявам се.
Виждате ли, ненавиждам секса по празниците и изобщо секса по даден повод. Изпадам в някакво странно състояние между безумен смях и безгранична ярост...
Допушвам мързеливо тънката си доза и се чудя дали да разходя премръзналите си крака или да остана тук с риск да се превърна в замразен полуфабрикат. Поглеждам си часовника - навън съм от 40 минути, остават още 20. Няма как, ще трябва да се поразтъпча и да оставя стратегическото място на оградата с отличната видимост и човекопоток.
Вливам се в човекопотока и се нося по течението без конкретен замисъл. Не се случва нищо особено, с изключение на един развален от мен бой със снежни топки. Някакви пишлеменца се замеряха и една топка профуча покрай ухото ми, удряйки точно лошото ми настроение. Обикновено не се занимавам с деца, но след 40 минути на студа талантът ми да бъда зла се разгръща в цялата си прелест. Така че сополанковците научиха някои нови думички от мен.
Реших, че е добра идея да си взема дозата, преди да съм научила още някой на нещо. Извадих със зъби една цигара от кутията (защо да ми мръзнат и двете ръце) и спрях първия срещнат:
- Извинете, имате ли огънче?
- Да... - подава запалка.
- Благодаря - паля и връщам.
- Няма нужда, подарявам ти я - усмихва се той и отминава.
По Коледа наистина стават чудеса, а?
Въпреки че много обичам перманентно лошото си настроение, ми става забавно. Значи все още има хора, които се раздават и мислят за другите добронамерено, без задни мисли. Ха.
- Извинявай - оня се връща, - ама съм си забравил цигарите...
Сега вече ми става наистина забавно. Подавам му кутията да си вземе, а той явно се чувства длъжен да се оправдае, за да не си помисля, че муфти цигари от всеки срещнат:
- Аз щото много набързо излязох, на съквартиранта гаджето му решила да го изненада за Коледа... Мерси много.
Усмихвам се съчувствено и тръгвам към нас. Единият час вече е изтекъл, но за всеки случай пиша смс на съквартирантката ми - дали иска нещо от магазина (да се чете: прибирам се, обличайте се!). Тя ми връща някакъв смс, който независимо от съдържанието си се чете по един начин: свършихме, облечени сме, дори сме си включили телефоните.
Прибирам се след 1 час на студа и с опасност от ампутация на пръсти поради измръзване.
Сега разбирате ли защо мразя секса по Коледа?
