Не търсете работа. Направо ви го заявявам. Не си губете времето или парите си, наистина не си струва.
Такава, каквато ни е ситуацията, с един от всеки двама млади (56% от младите хора в Испания са без работа, бел.р.) и един на всеки трима възрастни да спрат да работят, да търсиш работа е измислица, някаква шега, лъжа и глупав начин да оправдае неспособността на нашите политици, свалянето на еврокомунистическите панталони и колко малко ги е грижа за тези, които наистина управляват.
Не търсете работа. Заявявам го най-сериозно. Ако сте на повече от 30 години, вече сте загубили. Дори да се казвате Diego Martinez Santos и да сте най-добрият европейски физик. Все едно. Сега сте една издънка, твърде скъпа за поддръжка.
Някъде, където молите за нищо. Ако бях с 20 години по-млад сега, нямаше да питам за нищо повече от някой да ми даде възможност да работят безплатно. Така че: "Хей, я се мръдни от пътя ми, че ми скриваш слънцето".
И ако сте под 30 години, да, вече има с какво да се похвалите. Най-накрая вашето поколение прилича по нещо на останалата част от Европейския съюз, дори и ако "това нещо" е нивото на безработица в страната.
Хей, но не се притеснявайте, както е казал мъдрецът, архивите са там, за да бъдат променяни. Вие продължавайте, очаквайки политиците да ви подадат ръка, тествайки границите на вашето търпение, и ще видите колко добре ще ви върви.
Поради това дръзвам да ви дам един съвет, за който не сте ме молили: все едно на колко сте години, не си търсете работа. "Търся" не е дори близо до адекватния глагол. Защото единственото нещо, което рискувате, е да не намерите. И да се разочаровате. И да се отчаяте. И да вярвате, че всичко това е по ваша вина. И да се превърне в развалина.
Не използвайте глагола "търся".
Използвайте глагола "създавам". Използвайте глагола "преосмисям". Използвайте глагола "правя". Използвайте глагола „рециклирам". Да, те са по-трудни, но такова е всичко, което е истинско - трудно и сложно.
Все едно дали се виждате като фрилансер, работодател или служител. В случай че не сте забелязали, дойде времето на компаниите от по един човек. Вие сте си главен изпълнителен директор, вашият президент, вашият директор маркетинг и рецепционист.
Единствената компания, от която никога няма да бъдете уволнен. И вашия отдел "I+D" ( онова което имате на раменете си) прави задачата ви, най-трудната на света, откак човек съществува: Да създаваш своя собствен живот.
Звучи прецакващо. Защото е такова. Но поправете ме, ако алтернативата е да живееш, за да плащаш сметки.
"Работа" също не е добро съществително. Тъй като това е една лъжа, която не съществува. Работа има. Това, което се случва е, че в момента тя се разделя между по-малко хора, които в много случаи са принудени да направят повече, отколкото им е във физическите възможности. Наричат го производителност. Друга измама, така манипулирана, както статистическите индекси. Но край.
По-добре търси измежду уменията си. По-добре търси какво можеш да правиш. Кое е онова, което ти се отдава най-добре. Всеки има някакво умение, което го прави специален. Някаква уникалност. Някакава рядкост.
Трудната част не е да притежавате такова умение, трудното е да го намерим, да го идентифицираме навреме. И когато ги откриете, запитайте се кои от тези уникални умения биха могли да ви се отплатят. Ако не тук, то навън. Ако не във вашата сфера, то в друга.
Не търсете работа. По-добре да потърсите пазар, ниша. Или казано по друг начин, някоя незадоволена потребност в група от хора, готова да харчи, каквото трябва, за да задоволи потребността си. Научете се да говорите техния език. Езикът на нуждата, която иска да бъде задоволена.
Не търсете работа. По-добре търсете наивния или първия клиент. Овладейте страховете им, предложете им безплатен тест, без ангажименти, и обещайте да им върнете парите, ако не са доволни.
И междувременно, спечелете доверието им, убедете ги, че се нуждаят от вас, въпреки че все още не са си дали сметка за това. Не спирайте, докато не получите да. Е, то ще бъде придружено от някое "но", спокойно, "но"-тата в крайна сметка се губят някъде по пътя.
И тогава, оставете ги да почувстват и усетят удоволствието, че са ви срещнали. Не пестете усилия, превърнете вашето щастие в своя мания. Накарайте се да вярвате, че сте важни, съществени. Всъщност нищо или никой не е, но ние всички плащме всеки ден за продукти и услуги, които са ни убедили, че са жизненоважни.
И накрая, не търсете работа. Търсете един живот, от който да не искате никога да се пенсионирате, и чакайте всеки ден, ден, в който не преставаш да разбираш и научаваш.
Опитайте се да не се продавате и ще бъдете много по-близо до някой, които иска да ви купи. И забравете за стабилността, това е отживелица.
Опитайте се да харчите по-малко, отколкото имате. И най-вече и преди всичко, никога не се "ипотекирайте", мислете, че ако сте под наем, не само няма да губите пари, но и ще купувате свободата си.
Не търсете работа. Само тогава, може би, един ден работа ще ви намери.
