Лекари смятат, че са открили причината за силните духовни изживявания, описвани от хора, "завърнали се от смъртта". Изследване на мозъчните вълни на умиращи пациенти показва изблик на електрически реакции в миговете преди края на живота им.
Изследователите предполагат, че този скок на мозъчната дейност може да е причината за близките до смъртта изживявания - мистериозният медицински феномен, при който пациенти, които са били съживени, след като са били близо до смъртта, съобщават за усещания като коридор от ярка светлина или усещане, че плуват над тялото си.
Много хора изпитват усещането от такива моменти като религиозно видение и го възприемат като потвърждение за съществуването на отвъден живот. Автори на ново научно изследване обаче смятат, че тази хипотеза е погрешна.
Един последен импулс електричество
"Смятаме, че близките до смъртта изживявания може да се дължат на изблик на електрическа енергия, освободен в моментите, когато мозъкът остава без кислород," казва Лахмир Чаула, лекар от спешното отделение на медицинския център към университета "Джордж Уошингтън" във Вашингтон.
"Със забавянето на кръвообращението и спадането на нивата на кислород, клетките на мозъка изпускат един последен електрически импулс. Той стартира в една от частите на мозъка и се разпространява като каскада, и това може да дава на хората ярки мозъчни изживявания."
Много от съживените пациенти описват как се къпят в ярка светлина или са обхванати от усещане за покой, докато вървят през изпълнен със светлина тунел. Някои дори казват, че са изпитали видения с религиозни фигури като Исус, Мохамед или Кришна, докато други описват как плуват на смъртния си одър и наблюдават ставащото.
В един от най-известните случаи през 1991 г., американската певица Пам Рейнълдс съобщава, че е наблюдавала как горната част на черепа й бива премахната от хирурзите, след което тя преминава в ярка блестяща сфера. Рейнълдс подробно описва самата хирургическа операция и разговорите, водени от хирурзите.
Ако Чаула е прав, подобни изживявания обаче имат биологично обяснение, вместо метафизическо. В изследването си той е използвал данни от състоянието на седем смъртно болни чрез електроенцефалограф (ЕЕГ) - устройство, което отчита мозъчната дейност.
Медицинското предназначение на такива устройства е гарантиране, че пациенти, страдащи от заболявания като рак и спиране на сърцето, биват успешно прехвърлени в безсъзнание, за да не изпитват болка. Чаула обаче отбелязал, че в моментите преди смъртта пациентите са изпитали взривен скок на активността на мозъчните вълни, траещ от 30 секунди до 3 минути.
Дейността е била подобна на наблюдаваната при хора, които са в пълно съзнание, въпреки че пациентите са изглеждали заспали и не са имали кръвно налягане. Скоро след отслабването на скока в мозъчната дейност, те са били признати за мъртви.
Изследването на Чаула, публикувано в Journal of Palliative Medicine, се смята за първото в историята, което твърди, че близките до смъртта изживявания имат конкретна физиологична причина. Въпреки че то описва само седмина пациенти, по негови думи той е наблюдавал същото да се случва "поне 50 пъти" при смъртта на хора.
Други научни изследвания твърдят, че 15%-20% от хората, които имат случаи на спиране на сърцето и клинична смърт, описват ярки, добре структурирани мислени процеси, разсъждения, спомени и понякога подробни спомени за събитията по време на срещата им със смъртта.
Има и скептици
Във Великобритания подобни изследвания предизвикаха старта на изследването Awareness During Resuscitation, ръководено от Сам Парниа, лекар в интензивно отделение в Cornell Medical Center в Ню Йорк, който също така се занимава с научни изследвания в школата по медицина на университета в Саутхамптън.
Парниа смята, че изследванията на Чаула са интересни, но приема заключенията му с известен скептицизъм. Според него няма доказателства, че наблюдаваният от Чаула скок на електрическите процеси е свързан с близките до смъртта изживявания.
"Тъй като всички пациенти са починали, не можем да знаем какво са изпитали," коментира той.
Парниа и неговите колеги провеждат интервюта със 700 британци, които са имали случаи на спиране на сърцето и след това са били върнати към живота. Целта им е да проучат всички мозъчни последици от спирането на сърцето - от близки до смъртта изживявания до дългосрочни когнитивни увреждания.
Смъртта не е момент, а процес
"Възприемаме смъртта като момент, но всъщност тя е процес - и то такъв, който съвременната медицина може да обърне," казва Парниа. "Смъртта започва, когато сърцето спре да бие, но можем да се намесим и да върнем хората към живота, понякога дори след 3-4 часа, когато хората са били на много студено. Възможно е много по-голяма част от хората да са имали близки до смъртта изживявания, но просто да не си ги спомнят."
Тези, които помнят такива феномени, обаче може да променят живота си. Холандско изследване, публикувано през 2001 г. в медицинското издание Lancet, разглежда 344 пациенти със спиране на сърцето - и открива, че 18% от тях са изпитали близки до смъртта изживявания.
Изследователите продължават проучванията си на оцелелите пациенти в продължение на няколко години, откривайки, че тези, които са имали близко до смъртта преживяване, са станали по-щастливи, по-алтруистични, по-малко боящи се от смъртта и по-малко материалисти.
Чаула заключава, че изследването е важна първа стъпка в разбирането на близките до смъртта изживявания, но планира допълнителни експерименти чрез много по-комплексни ЕЕГ системи, за да провери дали е възможно да се потвърди връзка между наблюдавания скок в мозъчната активност - и изживяванията на пациентите.
