Краят на "глупавите" пари

До преди няколко месеца единствените хора, които се интересуваха от Bitcoin, бяха наркодилъри или разни социално неадекватни типове, които от детството си насам не са спирали да играят ролеви игри. Сега виртуалната валута не излиза от новините, а в свой доклад Bank of America написа: „Като разплащателно средство, Bitcoin има ясен потенциал за растеж".

Цялото това внимание не се дължи само на качествата на Bitcoin. Според същия доклад на американската институция, алгоритмите, на които е базирана децентрализираната валута ограничават максималната обща стойност на всички Bitcoin на около $15 млрд. За сравнение, само Apple притежава около 147 млрд. долара кеш. Иначе казано, Bitcoin е една съвсем малка светлинка на радара на световната икономия. Освен това „нестабилен" е доста слабо определение за курса му.

Виртуалната валута има своето очарование, защото е предвестник на един повратен момент в историята на парите - промяна, която може да бъде също толкова значима, колкото въвеждането на банкнотите в Китай през XI век - за да не се налага хората да си купуват добитък с чувалчета сол.

Какво знае една банкнота?

Ето го ключът: парите винаги са били „глупави". Доларовата банкнота не знае какво е, къде е била или къде отива. Единствената причина да е ефективна е фактът, че хората от двете страни на транзакцията са достатъчно образовани, за да знаят как изглежда истински долар и каква е стойността му.

Когато банките създадоха кредитните карти през 1958 г., електрониката, нужна, за да работи системата, беше изключително скъпа, с големината на стая и отделяше повече топлина от клада. Самите кредитни карти все така нямаха нищо „смарт" по себе си - те бяха просто пластмасови пластини с номера. Магнитната лента, която не се е променила от изобретяването си през 60-те, не носи много повече информация и също не може сама да прави нищо. Обработката на данни се вграждаше в големи компютри в магазините и банките.

Време е за промяна

Тази организация създава все повече проблеми. Номерата на кредитните карти и личните данни на 70 млн. клиенти на магазините на Target беше задигната, защото хората държат в себе си „глупавите" парчета пластмаса, а всички данни са в сървъри, които могат да бъдат поразени от някой хакер. Банкнотите, от своя страна, са толкова уязвими, че се налага да ги пренасяме в бронирани камиони с въоръжена охрана.

За толкова години успяхме да се отървем от традиционните писма в пликове, билетите за самолети, до голяма степен - и книгите, но продължаваме да робуваме на „глупавите" книжни пари.

През 10-те години на XXI век технологията предлага различен начин за печатане на пари. „Умните" компоненти са изключително евтини, малки и енергийно ефективни. В развиващия се Интернет на нещата, в ключове, играчки, бельо и даже вилици слагаме малки чипове, които се свързват безжично с мрежи. Междувременно, милиарди от нас имат смартфони, които имат по-голяма изчислителна мощ отколкото някога се събираше в суперкомпютър.

„Умните" компоненти вече няма нужда да са в двата края на веригата. Те могат да влязат в самите пари - без значение дали говорим за банкноти, карти или изцяло виртуална валута. Парите ще знаят какво са, каква е стойността им, кой ги дава и кой ги получава, цялата си история.

Имаме работещ пример

Bitcoin показва как това може да стане. Няма централна банка, няма голям компютър, където да е събрана всичката информация, няма номера на кредитни карти. Споделените изчисления контролират движението на Bitcoin - всеки, който ги използва, допринася с възможностите на процесора си. Самите дигитални пари имат вграден механизъм, който им позволява да знаят къде са и на каква стойност са. По този начин можете да правите разплащания без банка или друга финансова институция като посредник.

Нека сега да разширим концепцията до валута за всекидневна употреба. Техничарите си представят как един ден ще носим по една-единствена „умна" банкнота с чип. Зареждате я с пари от сметката си, тя знае кой сте вие - например чрез отпечатъците ви или чрез сигнал от телефона ви. Ако някой я открадне, тя става неизползваема.

Отивате в магазин и плащате с част от стойността й покупките. Вземате я на покер вечер и с насълзени от яд очи оправяте баланса на гадняра, който ви е забил в стената с флош.

Всъщност, защо въобще да е хартия? Може да е нов вид „умна" кредитна карта. А защо да е в позната форма? Може да е пръстен. А защо не направим пълен кръг и новите пари не са само виртуални - ще боравите с тях през смартфона си или някое друго устройство с връзка към мрежата. Примерно, „смарт" гащи.

Ще повярваме ли?

Проблемът е, че това е тежък преход. В зората на хартиените пари сигурно също не е било лесно - селяните навярно са казвали нещо от сорта на: „Искаш да ти дам кравата си срещу това?!". Нужно е много, за да се спечели доверието на обществото. Вероятно никой нов вид пари няма да успее без официално да бъде подкрепен от (голяма) държава - макар Bitcoin да се опитва да бъде наднационална валута.

Бъдещето изглежда близко, но то е било такова и за доста от неуспешните опити до момента. През 1999 г. Робърт Левитън привлече Упи Голдбърг за лице на дигиталните пари Flooz. През 2001 г. беше обявен пълният провал на проекта. Microsoft, Google, American Express и други големи компании опитват да създадат работещи решения за мобилни разплащания, но никой все още не рискува да мине отвъд превръщането на смартфона в устройство за пренасяне на кредитни и дебитни карти.

Има много неизвестни пред „умните" пари. Ясно е, обаче, че който първи навлезе на новия терен, ще има предимство за десетилетия напред.

#47 deowin 27.01.2014 в 17:30:25

@Krasimir - разбрах те, но все пак ми е малко съмнително откъде имаш наблюденията, на които базираш твърдение като "това, с което се занимават мнозинството икономисти е твърде елементарно". Не ме разбирай погрешно - аз нямам наблюдения, от позицията на които да мога да твърдя противоположното, или, всъщност, каквото и да било за "мнозинството икономисти". Затова и съм склонен да им дам benefit of doubt.

#49 LaForce 28.01.2014 в 09:10:10

Парите са вашата религия, банките са вашият господ, а вие сте безполезни ядачи чиято цена е твърде ниска за да му пука на някой за вас! https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRqANU4e6Irun6eY6ZiGcknOL0KtGYv19P9igQC3kIXAGMl2HoL Тук някой се опитва да приравни бит към златото и да приравни банките към господ. Това разбира се е детинщина, каквато проявяват тези в позиции на власт (реална или възприемана) в безплодните си опити да оправдаят системата която очевидно носи разруха унищожение и страдание на човечеството, но пък те имат по хубава играчка от другото детенце с което се сравняват.. глупост на бучки, ракови бучки всъщност. Твърдението е, че: "...мисля, и се сещам за...да, за златото." с което г-н СамоназначенЗащитникНаСтатуквото прави алюзията че аналогията между бит и златото е пълна и изчерпателна. Не начина на добиване е проблема а контролът върху стойността. Златото може и да е добивано по всякакъв начин но в момента и от 50 години цената на златото се определя от кой? от кой? дааа от банките. курсът на златото към създаваните от банките праи се определя от комитет от банки в лондонското сити по уговорка (малко интересна информация: миналата година ротшлдови напуснаха комитета, но банки като HSBS барклйс и т.н осъдени престъпници- LIBOR скандала, прането на пари от наркотици и т.н., все още създават "свободния пазар" на който всъщност всичко е фиксирано по предварителна уговорка). В този смисъл бит е точна противоположност на златото ЗАЩОТО БАНКИТЕ НЕ КОНТРОЛИРАТ СТОЙНОСТТА ИМ, не защото се добиват и създават по определен начин, а защото В МОМЕНТА е извън възможността но банките да ги контролират!!! Тоест биткоин оТНЕМА от банките монополът върху създаваната стойност. Отнема им публичният образ на всесилни. Другото веселяшко твърдение е вариация на вярата в богопомазаността на банките: "... финансовата система никак не се е притеснила от появата на биткойн, тъй като АКО това нещо й се види интересно, просто ще си го купят/имитират. Ако им се види опасно - ще го унищожат." Не могат да купят нещо което хората не искат да продадат! Нямат власт над притежателите на бит. Най големият собственик е създателят на системата, който очевидно я е създал с идеята да прецака банките... никога няма да им я предаде... Не могат да го унищожат защото общественият интерес е твърде голям. Финансовата система е супер зле притеснена от биткойн след като председателя на фед и другите зентрални баник всичките почнаха до се обесняват за тях... не могат да го възпроизведат защото това значи сами да си отрежат главата - силата на банките е във вярата на хората че само те могат да създават пари... как ще направят система която е обратната? Истината е че банките за няколко стотин години имаха информационно превъзходство над средния финансово активен човек и формираха вярванията чрез контрол на информационния поток. Днес това вече не е вярно.

#54 deowin 28.01.2014 в 18:58:48

@Blagovest >хората са свикнали Хората са свикнали с много неща. Едно време са били свикнали и с идеята за робство, например. Не казвам, че волатилността на цената на BTC е необходима негова характеристика, според мен е просто следствие от неразвитите, слаби пазари. Ако тази валута стане по-популярна и пазарите се развият, волатилността, според мен, естествено ще намалее. >Бих очаквал с поскъпването на една платежна единица, търговията с нея да се засилва Може би знаеш нещо, което аз не знам, но аз не виждам абсолютно никаква причинно-следствена връзка, да не говорим пък за корелация, между повишаване на стойност на нещо и повишаване на обема на търговията му. Такава връзка се наблюдава между повишено ниво на волатилност и обем - когато цената на нещо шава много, обемът на търговията му често се повишава. Апропо, според мен е невярно да се мисли, че съществен обем от търгването с BTC е спекулативен. Финансовият сектор буквално току-що се отвори към идеята на BTC като инвестиция, а традиционните потребители на BTC го използват изцяло като платежно средство. >финансите НЕ са точна наука Струва ми се, че съществено бъркаш финанси с икономика. Финансите са точна наука. Ще ти дам аналогия - финанси:икономика се отнасят долу-горе както невронауки:клинична психология или демография:социология.

#58 LaForce 29.01.2014 в 11:17:11

@ "50 Blagovest Iordanov | 28.01.201412:37 " Г-не, май въобще не сте прочел коментарът ми. Не, че нещо се засягам, но измамното Ви чувство за превъзходство, очевидно базирано на недостатъчна информираност Ви играе лоша шега! И понеже съм добряк ще ви дам директната връзка към членовете на комитета, за който говоря: http://www.lbma.org.uk/pages/index.cfm?page_id=61&title=committees Но както казват анонимните мъдреци: "мога да го прочета вместо теб, но не и да го разбера вместо теб" Колкото до еврейския заговор и масонския заговор и комбинациите от тях... Аз не съм ги споменал, Вие го направихте, но щом отворихте темата - Да моята информация говори, че голяма част от осмиваните "теории на конспирацията" са си гола истина. Всъщност това, кондиционирано, поведение, което демонстрирате е много характерно. В по-голяма част от населението е заложено такова осмиване, базирано на ключови думи (Аз наистина не съм писал нищо за заговори, но въпреки това съм атакуват на тази основа), което е автоматично, наслоено, генерирано, инженернато в масовото съзнание, което ще рече конкретните съзнания на отделните хора са с една и съща "програма". Това е метод на контрол, ниво на защита на тези които могат да си позволят да контролират информационният поток. Това е хладната емпирична истина. Не емоционален изблик. Поддава се на експериментално доказателство - пробвайте да ползвате думите "конспирация", "Ротшилд", "анархизъм" и т.н. (независимо от контекста) и ще видите, еднотипните отговори и поведения които предизвикват. Другите Ви заблуди изразени писмено няма да коментирам, усещам, че не Ви интересува особено, колко човека умират заради войни, колко деца умират от глад и дали не са най-много в абсолютна стойност в цялата история на човечеството, колко е броят на войните, броят на геноцидите последните няколко години, кървавите смени на режими, разрушаващи икономиките и човешките животи, колко бедни има (бедността е призната за катастрофа от ОН), дали 1/10 част от военният бюджет на САЩ няма да е достатъчен да елиминира всички горни проблеми и т.н. и т.н. Между другото България участва в няколко войни в момента и на територията ни има чуждестранни военни контингенти, това ако си мислите, че живеете в спокоен и мирен свят... просто да Ви напомня, защото явно не осъзнавате важността и смисъла на тези факти, които иначе безспорно знаете.

#59 John Smith 29.01.2014 в 13:01:55

Поръчал съм си 4 R9290х , за отопление и за копане... Нема такъв кеф...ем лежиш на топло, хем копаш пари. Балъците в Китай да бачкат. Лафорса

#61 deowin 29.01.2014 в 17:41:45

>Finance is the allocation of assets... Тази дефиниция звучи доволно точно и правилно. Предполагам, тогава, си склонен да кажеш как я интерпретираш по начин, от който следва "финансите са неточна наука"?

#62 deowin 29.01.2014 в 17:51:15

Blagovest, не става ясно въз основа на какви данни си решил, че в сегашно време мащабите на мизерията и нещастието са се увеличили. Казваш "най-много в абсолютна стойност", но не абсолютната стойност е важна, а относителната - човечеството в момента е 7 милиарда, достига 1 милиард около 1800та, а в Средновековието е било от 200 до около 600 милиона. Бихме могли да поставим количеството човешка мизерия и нещастие в контекста на тези числа, като, например, за метрика използваме мащабите на военните конфликти в човешката история. В най-голямата военна битка, тази край Курск през ВСВ, участват 2 милиона войника. По това време населението на света е над 2 милиарда. Съотношението на числеността на двете страни в битката към тези 2млрд е 1:1000. За сравнение, през 4ти век Римската империя разполага с войска с размер около 400000, население на света - 200 милиона. Съотношение - 1:500 (и то вляво е само размерът на римските военни части). По време на династията на Сонг (10-13 век), Китай има армия от около 1 милион, население - 120 милиона; съотношение - 1:8. В момента Китай има население от 1.3 милиарда и армия от 3.5 милиона; съотношение - 1:370. Тоест, китайската войска в днешно време е пропорционално над 45 пъти по-малка. По време на ВСВ (най-мащабната по човешки загуби война в човешката история) умират между 40 и 70 милиона души, или около 2%-3.5% от човешкото население. По време на монголските завоевания (втората най-мащабна) умират 30 милиона души, или около 7.5% от човешкото население. Всъщност, ако погледнеш тук, ще забележиш, че първите 5 военни конфликти с най-голяма загуба на човешки живот (пропорционално с размера цялото човешко население) са се случили между 8ми и 17ти век: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_wars_and_anthropogenic_disasters_by_death_toll Ако не си съгласен с моята метрика (съгласен съм - тя е една от многото релевантни такива), то посочи някаква друга, според която количеството човешка мизерия да се е увеличило. Естествено, само внимавай да е достатъчно обща, за да не правиш грешки от сорта, например, да разглеждаш броя умряли от СПИН през цялата човешка история и да заключаваш, че мизерията изведнъж е нарастнала безкрайно много през 1980та.

#65 deowin 30.01.2014 в 17:32:20

>целта е максимално увеличаване на размера на инвестирания капитал Тази цел е опростена до непрактично ниско ниво. В света на финансите никой никога не се интересува само и единствено от средната стойност на възвръщаемостта на една инвестиция. Най-важният друг съществен фактор е стандартното отклонение на тази възвръщаемост, която обикновено се нарича волатилност или риск, и често се комбинира със средната стойност за да даде по-точна мярка за стойността на инвестицията като съотношение на печалба/риск (например, Sharpe ratio е точно това съотношение). Сериозните инвеститори се интересуват и от купища други метрики - всякакви допълнителни характеристики на дистрибуцията, външни и автокорелации, поведение в краищата на дистрибуцията, поведение в определени реалистични (и според тях възможни) пазарни сценарии и прочие. >в модела участват множество променливи, чиято динамика и най-вече корелация не могат да бъдат напълно известни Нищо в бъдещето не е известно, но понякога може да бъде моделирано и апроксимирано на основата на исторически данни. Например, няма как да знаем колко самолетни катастрофи ще се случат през 2014, но можем да изградим модел, който взима под внимание (колкото се може повече от) свързаните с този феномен наблюдаеми величини - брой полети, обем пътници, географско разпределение, метрики на сигурността, дори може би промени във времето и прочие - и, въз основа на исторически данни и статистическо очакване за тези величини, да даде очаквана стойност за броя катастрофи. Често в практиката този подход дава добри резултати. Този подход е широко разпространен, и, ако приемем твоето предложение, че изконната несигурност в предвиждането на бъдещи събития съществено накърнява значимостта на една област от науката, то би трябвало да се отнасяш сходно снизходително не само към, да речем, метеорологията, а към произволна друга област - физика, химия, биология. И наистина - когато химикът смеси натриева основа и солна киселина, той няма как да знае какво ще се случи бъдещето, но въпреки това е доволно убеден, че ще получи натриев хлорид и вода, като се базира на модел, изграден върху емпирични наблюдения (история) и върху други модели (химични, физични, статистически, математически). Когато Хигс предвиди съществуването на онзи бозон, той няма как да знае бъдещето и дали бозонът ще може да бъде измерен в подходящо изградения LHC експеримент. Той работи с модели, както всеки друг учен. Това, според мен, изобщо не омаловажава предвиждането и работата му като цяло. >неопределеността на Хайзенберг Няма нищо общо, защото, въпреки че се казва принцип на несигурност, се отнася към невъзможността да измериш едновременно комплементарни характеристики на една частица. В случая с финансите, няма нищо, което да сочи към каквато и да било комплементарност между величините, използвани в моделите. Всъщност, ако не беше така, щеше да се наложи да преосмислим цялата модерна финансова теория. >не може да се обвинява само алчността за големия срив Както и никой не обвинява само алчността. Причините за финансовия срив, обаче, нямаха абсолютно нищо общо с неправилни модели, непредвидени събития, или незабелязани, но съществуващи, корелации.

Новините

Най-четените