Добре дошли в Гуантанамо, където вашият гид никога няма да ви изостави! Но няма да може да отговори на който и да е от вашите въпроси...
Няколко пъти месечно военните развеждат групи от журналисти из лагерите за задържане в базата на флота, в опит да изгладят "разпространено погрешно представяне" на действията им спрямо 176-те задържани в лагерите.
Разходките, част от цялостно споразумение, включващо и настаняване, наземен транспорт и ежедневни закуска, обяд и вечеря от кухнята на американската флота - предлагат това, което Пентагонът рекламира като поглед зад кулисите в една от най-тайните мисии на правителството в борбата срещу тероризма.
Събирането на информация винаги е трудно
Събирането на каквато и да е информация за системата от лагери и военни трибунали, действащи в конституционната "сива зона", която представлява Гуантанамо, винаги е било трудно за репортерите и неправителствените наблюдатели, работещи там. Тази седмица, при старта на първия процес срещу задържан от встъпването в длъжност на Обама насам, въпросът за достъпа на журналисти е станал особено напрегната спорна тема.
Висши военни и адвокати на новинарски организации, които се борят срещу правилата на Пентагона, се опитват да договорят условия, разрешаващи по-голяма откритост. Засега обаче журналистите, отразяващи процеса срещу Омар Хадр, заловен на бойното поле в Афганистан на 15-годишна възраст през 2002 г., работят в среда, където достъпът до най-базовата информация за самоличността на задържаните и подробности около самия процес срещу тях се пазят в тайна от обществото.
Но дори и така, има почти невинно изглеждащи подробности за ежедневието в лагерите за задържане в Гуантанамо - като например девизът на военните за дейността им: "Безопасни, хуманни, законни и прозрачни", които не издържат на критика.
"Хари Потър" на арабски в библиотеката на Гуантанамо
По време на двудневната обиколка, на журналистите са показани печатни материали от библиотеката на задържаните, където "Хари Потър" и други романи са достъпни на арабски. Снимането на книгите не е проблем, стига снимките да не разкриват кода, който библиотекарят използва за каталогизирането им.
Снимки на платноходки и парчета плодове, рисувани от задържаните, обаче са забранени. Военните се опасяват, че задържаните може да са закодирали послания в тях. "Но този път имате възможността да им се насладите," е казал военният гид на журналистите, преминали по същите места миналата седмица.
Журналистите могат да опитат баклава от кухнята, където се подготвя храната за задържаните - и да снимат "обектите за утеха", които те получават - като килимчета за молитва и судоку-игри. Но не питайте каква е марката лютив сос, използван от затворниците.
Лагерите са недостъпни за гражданите. Единственият начин, по който повечето хора могат да научат какво става там, е през очите на журналистите, получили разрешение от Пентагона за разходка в базата. Но това, което е разрешено медиите да видят, е контролирано до такава степен, че може да породи повече въпроси, отколкото отговори.
На репортерите не е разрешено да разговарят със задържаните, нито фотографите могат да правят снимки, които биха спомогнали за идентифицирането им. Независимо че много от имената им са станали публични чрез съдебните процедури на военните - като протичащите тази седмица.
"Голяма част от информацията е привилегирована и разрешена за достъп," обяснява командир Брадли Фаган, директор по връзките с обществеността на американската флота в Гуантанамо. "Само част от информацията е такава, че не можем да я предоставим."
Фаган и неговият екип непрекъснато казват, че стигат до крайности, за да угодят на медиите - и изглежда сякаш смятат, че често са наказвани за усилията си да осигурят прозрачност. На бяла дъска в кабинета на Фаган миналата седмица е имало бележка до екипа му: "Главно събитие тази седмица: правилата безпокоят репортерите."
Приемаш или не ограниченията
По време на посещенията си журналистите трябва да приемат ограниченията за това какво те могат да отразяват и документират. Сред най-големите източници на разногласия между медиите и специалистите по връзки с обществеността в базата са правилата, които ограничават вида снимки, които са разрешени.
Всяка снимка в камера, внесена от журналист в базата, се преглежда - без значение дали е правена там или не. Това е довело до неловки моменти между военната цензура и репортерите и фотографите, които са дошли в Гуантанамо с лични снимки в камерите си.
"Понякога е така: "Добре, просто ми кажете кога мога да погледна," казва сержант Коуди Блек, който преглежда снимките и видеозаписите, спомняйки си за моментите, когато е виждал повече, отколкото е очаквал.
Границите между това какво е приемлива снимка и какво не може понякога да изглеждат противоречиви. Снимките на охранителни камери с военни в тях ще преминат през цензурата, снимките на празни вишки обаче - не. Военните казват, че целта е враговете на САЩ да не могат да определят кои вишки са с охрана и кои не, въпреки че охраната непрекъснато бива местена ротационно от едни вишки в други.
Снимките на части от съоръженията за задържане, където няма охранителни вишки, като цяло са разрешени, както и снимките на знаци с надпис "Фотографирането забранено".
Всяка снимка или видеозапис, който съдържа дори най-лек контур на водна кула или антена, ще бъде изтрита, въпреки че някои от тези обекти са толкова големи, че са видими от сателит - или за всеки, гледащ базата от другата страна на бодливата тел, разделяща американската територия от кубинската.
Видеооператорите - най-цензурирани
Видеооператорите често понасят основния удар на цензурата. Екип от RTV Slovenia гледа ужасен миналата седмица как част от видеозаписа им е изтрита; порив на вятъра е повдигнал чаршаф, съхнещ на въже за простиране в един от лагерите за задържане, разкривайки за миг лицето на задържан.
Друга част от видеото се налага да бъде премахната, след като емигрант-работник - от населението на военната база, с което военните забраняват на репортерите да разговарят, за кратко се обръща и разкрива лицето си, докато словенският оператор заснема кухнята.
Висши военни твърдят, че самоличността на задържаните се пази в тайна, тъй като разкриването й би създало впечатлението, че САЩ показват задържаните, което е нарушение на Женевската конвенция. Самоличността на емигрантите-работници според тях пък е защитена, за да бъдат предпазени техните семейства от отмъщение в родните им страни.
Голяма част от обиколката за медиите има за цел да покаже, че 176-те души, които правителството държи в Гуантанамо, получават хуманно отношение. Охранителите на лагера описват програмата за обучение на задържаните, която включва курс за придобиване на житейски умения като подготовка на домашен бюджет и писане на автобиография.
Военните редовно сочат стрелките, които са нарисувани с трафарет по пода в много от стаите. Те сочат към Мека, обясняват властите, така че мюсюлманите сред задържаните да знаят в коя посока да застанат, когато се молят. Персоналът в лагера също така често споменава, че задържаните получават 20 минути пълно спокойствие пет пъти дневно, в които да могат да се молят.
"Това не е нещо, което ще видите в Афганистан," казва старшина Мария Бланчард, специалист по връзки с обществеността на американската флота. "Страната не спира за 20 минути."
Разговорите между журналистите и техните военни пазачи могат да се отклонят в семантични разногласия. Обсъждане между репортер и военни лекари колко от задържаните са правили опит за самоубийство се превръща в спор за разликата между опит за самоубийство и демонстрация на желание за самоубийство.
Все едно. Лекарите не разкриват статистики за което и да е от двете, нито казват колко от задържаните са били в психиатричната болница, която не позволяват репортерите да видят. Правителството също така не съобщава колко точно задържани са обявили гладна стачка и са хранени насила от военни лекари.
Подготвени са сценарии
По време на обиколка на кухнята, репортер запитва мениджъра по храната какъв тип лют сос се дава на задържаните. Старшина Бланчард го прекъсва, "Опитваме се да не назоваваме конкретни марки." Когато репортерът й изтъква, че току-що е насърчила журналистите да разгледат и да снимат поднос, пълен с йогурт "Yoplait", корнфлейкс "Kellogg's" и конфитюр "Smucker's", тя обяснява, че кухненският персонал ще покаже различни марки за следващата група журналисти, така че да не изглежда, че военните отдават предпочитание на един продукт пред друг.
По-голямата част от пазачите и персонала на лагера имат подготвен сценарий за поведение с посетители от медиите - и като цяло се придържат към него. На обиколка на Лагер 5 - лагер с максимална сигурност за задържани, които военните смятат за "неподчиняващи се", командващият офицер изстрелва статистики за сградата. Тя е конструирана по модела на затвор в Тер От, Индианаполис. Той е доставен на части до военната база върху сал, след което е сглобен на място.
Докато приключва презентацията си, която води с гръб към словенската телевизионна камера, за да скрие самоличността си, той завършва с равен тон: "С това приключва моята част от обиколката. Имате ли някакви въпроси?"
