Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
То и да има световен мир е важно, но това, за съжаление, не е достатъчно условие за да го направи реалност.
@Строус, аз коментара го написах за твоята статистика Нямам как да избягам от държавни (частни) грижи за детето, и мога само да се надявам на най доброто.Дано е така, и да не се налага да си преосмислям мнението относно детските градини (мале ква мъка беше докато го запишем... , за*би)
Свия> Безсмислено тъпите държавни институции са част от схема. Схемата е започната през 1900/1910 в Америка със създаването на няколко частно финансирани институции който определят какво да прави държавата с вашите деца. Мисля също,че е ясно кой ги е финансирал- вашите работодатели-Карнеги,Рокфелер,Форд,Ротшилд и тн-цяла група изявени изроди> http://en.wikipedia.org/wiki/General_Education_Board http://en.wikipedia.org/wiki/Carnegie_Foundation_for_the_Advancement_of_Teaching "Тhe purpose of the foundation (the General Education Board) was to use the power of money, not to raise the level of education in America, as was widely believed at the time, but to influence the direction of that education... The object was to use the classroom to teach attitudes that encourage people to be passive and submissive to their rulers. The goal was-and is-to create citizens who were educated enough for productive work under supervision but not enough to question authority or seek to rise above their class. True education was to be restricted to the sons and daughters of the elite. For the rest,, it would be better to productive skilled workers with no particular aspirations other than to enjoy life." -G. Edward Griffin in The Creature from Jekyll Island В Бг се налага американсикя модел на затъпяване докато преди се е налагал руския. Много ми е интересно ако питате някой българин над 20 години дали може да ви изреди 3те пъти когато сме били под руско робство? Учебниците ги пишат с цел пропаганда. Тоновете ненужна информация за зазубряне я има с цел да могат децата да забравят да мислят и постоянно да подлагат света около тях и системата под съмнение а само да изпълняват и да са батерии яхани от корпорациите за евтина работна ръка.
Хмм, като гледам какви "умни", "работливи" и "прогресивни" деца бълва обществото ни, йе*ем ти системата на домашното възпитание. По темата, още един вехт преди 2300 лета прокламира пълното отделяне на децата от родителите, за да се избегне насочването на развитието им по неприсъщ за тях път обоснован от болните амбиции на родителите. Автора на идеята е с претенциите за архитект на идеалната държава. "Найс, а!" Друг един 100 лета след Христа прави много подробно и логично сравнение между домашното и училищното възпитание и обучение. За основни плюсове на второто посочва: социализацията; конкурентната среда възпитаваща стремежа за лично доказване и постигане на първенство с упование на собствените сили и способности; насочването на развитието обосновано на безпристрастната оценка на възпитателя. Толкова за вехтите, писали разни неща, стига да има кои да ги чете. Основен показател за оценка на една система обаче, е крайният резултат, а той както започнах, не ме кефи. Ама изобщо. Мързеливо, хленчещо и необразовано поколение, дето ще чакам да ми плаща пенсията един ден. Очевадно нещо е сбъркано, а грешките също са очевадни. Като се започне от комплекса за малоценност, набит от крайно взискателните ртодители, вечно недоволни от постиженията на децата си, прикрито под благородния мотив, че искат най-доброто от тях, до мързеливите и нищо-не-умеещи индивиди по към 30-те с претенции за следващо стъпало на човешката еволюция, обгрижвани от родители прехвърлили 50-те, също под благородния мотив, че помагат на децата си. Че има нещо грешно е ясно, но подобни стаии като тази, не ни помагат. Щото най-лесно е да се критикува, ама предложение как да се направи нещо...
Роуан, децата за които ти говориш всъщност са резултат от въпросното градинско и училищно възпитание. И пак при тях е имало известна родителска намеса, а тези които сега растат са 90% възпитаници на системата (родителите им просто нямат време за тях). Децата, които са чист продукт на родителско възпитание трябва да търсиш в очите на баба си и дядо си. И пак не може да направиш ясно сравнение, защото ние за разлика от нормалните държави сме минали през един доста дълъг период на принудителен морален упадък.
@#53 Deowin, > Прочети ми първия коментар отново и обърни внимание къде е фокусът. А той е върху това, че разсъждението "имам 4 деца, следователно знам най-много за отглеждането им" е просто грешно, и че ако изхождаш от тази гледна точка, то нямаш дори теоритичната възможност да се осъзнаеш, ако случайно се окаже, че не си толкова добър в отглеждането им, колкото си мислиш, че си. Неспособността ти да извършиш обективна интроспекция, заради спуснатото върху очите ти от самият теб було на самоувереност и неподлежащ на критичен поглед предполаган априори авторитет, те прави според мен опасен за децата ти. Тоест, не знам дали има хора, който биха се справили с възпитанието на децата ти по-добре от теб, но според мен е очевидно, че ти не си идеалният, и, следователно, е възможно такива да съществуват. __________________ Не знам дали наистина си в щатите, но има раздел в обучението по английски, който се нарича comprehensive reading, демек какво схващаш от прочетеното. Съдейки по цитирания коментар не е много. Твърдението ми е, аз съм най-добрия вариант за отглеждането на моите деца. Такъв съм защото тези деца са желани, планирани и с жена ми сме се подговяли за всяко от тях. Ние ги обичаме и се грижим за тях. На базата на горното не съществува и теоретична възможност, някой друг да се справи по-добре от родителите, които обичат и се грижат за децата си. (Освен може би по-добрата версия на самите родители, но това е чиста спекулация.) Вече писах някъде, че в исторически план семейството е възникнало преди държавата и не е желателна държавна намеса в толкова деликатни отношения като семейните, защото става дума за взаимоотношения и както е известно те не могат да бъдат идеални. А по въпроса за законите, като четох преди време проекта за първия цитиран си дадох сметка, че това е "закон за чуждите деца". Повечето хора биха се съгласили, че децата имат основни нужди и права, които е редно да се спазват. Но не мисля че има трезвомислещ човек, който би се съгласил тези разпоредби да бъдат приложени спрямо неговия дом. Това е основният дефицит на проекта, незачитането на семейството като клетка със собствена структура и процеси, които не са идеални, но са най-добрия вариант известен на човечеството. Та въпросът е, дали имаме нужда от закон за чуждите или от закон за нашите деца?
Гледам ,че на тъпото прасе пак са му цепили трътката цяла нощ, ама ще го подкрепя логически explorer....а защо си мислиш ,че от 7 милиарда човека ти най -много обичаш собствените си деца?? Има голяма вероятност, някой да ги обича повече от теб и да се грижи по - добре
@75 John Smith, Отговорът е изключително прост - защото са мои. Но се опасявам, че в твоя случай свои деца = 0. Затова не можеш да разбереш за какво говоря, както и тези, които си правят съчинения по темата и в крайна сметка предлагат подобни закони. Знаеш ли какво значи твоя плът и кръв, твоето ДНК, ако предпочиташ? Знаеш ли какво е да гледаш как расте едно умалено копие на теб и на любимия човек? Всеки ден да откриваш нова частица от себе си в детето? Ей това няма как да се лучи с някой от останалите 7 млрд. души. Затова се гневя на теоретизирането за сметка на живи хора, то не е по-малко вредно от безхаберието на други, които или не са чували за семейно планиране, или не са внимавали като се чукат или не си дават сметка, какво са придобили.
ескплорър
Споко бе Експлорер Знам много добре за какво говориш... не съм като теб многодетен , ама и аз имам 2 деца, мъжко и женско , да са ми живи и здрави. Бъзикам се с Прасето, щот той няма и вкарва логика там където има чувства. Е затва са му смешни писанията.
Странно как, когато спомена Иван Дочев Вълков (Ticha) ми изтриват постингите. Нима това същество е успяло да уплаши персонала на великото Уебкафе? За това ли го оставят да обижда и да се гаври в пиянския си амок с потребителите тук? Той може и да лъже, че няма да пише повече тук защото е един патологичен лъжец, но аз наистина бях до тук. Сайт в който персонала позволява на шизофреници като Иван да обиждат хората не е за мен.
Спри, не си отивай, ще ми бъде тъжно. Ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не, не си отивай, днес ще ти направя най страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си, не си със мен. Пристанищата са пустинно тихи, когато теб те няма. http://www.youtube.com/watch?v=2a20f9LmGrI
Намерете "Франкфуртска школа", който знае английски ще намери много материал, това е марксистка философска школа, която разработвала технологии за разрушаване на семейството а в последствие и обществата и държавите, смесвайки марксизъм и секс. Тя доминираща в университетското образование днес. Нещата са много напреднали, ще сте свидетели на още по-големи разрухи.
explorer, с всеки свой коментар единствено потвърждаваш твърдението ми, че за теб непогрешимостта ти като родител е даденост, която не подлежи на . Единственото, което казвам, е че това, както всяка друга крайно полярна позиция, е твърде крехко и те прави уязвим, неспособен да се адаптираш към реалността. Ще ти дам някаква аналогия за крайно полярно мнение, барем разбереш откъде иде уязвимостта на целия този клас позиции. Ако някой мисли, че всички цигани са крадци и няма ни един свестен, но ти му покажеш циганин, който е доктор на науките и световноизвестен учен, то на този крайномислещ човечец ще му е невъзможно да съвмести реалността с личното си мнение. За да демонстрираш, че едно полярно мнение е грешно, е достатъчен един единствен пример, какъвто почти винаги се намира. Та, такова разминаване с реалността би трябвало да накара човечеца да преосмисли позицията си, но това най-често не се случва. Стандартното явление, което е абсолютно статукво и в този форум, е той да почне да говори още повече глупости в обречен на провал опит да промени самата реалност, вместо собствената си позиция. Та, ти си същият. Любов, гени, чувства - ще донесеш от девет кладенеца вода само и само да съхраниш твърдото си убеждение, че няма как някой друг да знае по-добре от теб какво е хубаво за децата ти. Защо тая полярност? Не може ли поне малко умереност?
Силният устрем да се опитваш да се правиш на умен, кухо теоретизирайки, по никакъв начин не може да обогати емоционалността ти. Докато не станеш родител , няма как да си компетентен.