Как да си сготвим плацента

Плацентата на Дженифър Хюз излиза десет минути след първото й дете, точно преди полунощ на 31 март. Плацентите се считат за биологичен отпадък от медицинските учреждения - и обикновено се изхвърлят в специалните контейнери за този тип отпадъци.

Но преди да роди в медицинския център Beth Israel, Дженифър изрично заявява, че иска да запази плацентата си поради "причини от културно естество". Съгласно здравните регулации в щата Ню Йорк, болницата й позволява да вземе плацентата в дома си - и дори я транспортира дотам.

В някои култури има обичай жените да заравят тази част от себе си и след това да засаждат дърво върху нея. 

Но Хюз има други планове - тя  иска да изяде плацентата си

В ранните часове на следващата сутрин, 28-годишна жена на име Дженифър Майър кара своето "Субару" по Бруклинския мост, а на седалката до нея се намира матов контейнер, съдържащ плацентата на Дженифър Хюз.

Майър е професионален специалист по приготвяне на плаценти. Нейната работа е да превръща плацентите в хранителна добавка, за която се вярва, че облекчава следродилната депресия, стимулира произвеждането на кърма, действа като "маточен тоник" - и възстановява изгубените по време на бременността хранителни вещества.

Нейните клиенти са предимно хора от средната класа като Хюз и съпруга й Дъг, които са тридесетгодишни, имат висше образование и живеят на добре поддържана улица в Краун Хайтс. В тази мрачна априлска сутрин, Майър кара остатъчния продукт от раждането към апартамента им, за да започне да го приготвя.

"Това е най-свежата плацента, с която съм работила досега!" възкликва ентусиазирано тя, докато колата й бавно се прокрадва сред трафика.  Майър говори за този орган по начина, по който повечето жени се отнасят към новородените: "Съвършена, красива, истинско съкровище". 

Нейният ентусиазъм не е неоправдан

Плацентата храни плода по време на бременността, филтрирайки токсините, като допуска само витамини, минерали, кислород и хранителни вещества от кръвта на майката. Този орган дори ограничава риска от предаването на вируси, включително и СПИН, от майката към детето.

Интересът на Майър към плацентите се разпалва по време на студентските й години в Университета Колорадо. След задълбочено проучване на ползите от консумацията на този остатъчен продукт и научавайки, че един от клиентите й планира да изпробва тази практика, Майър решава, че иска да предлага на хората капсули с плацента: изсушено и обработено вещество, затворена в обикновена медицинска капсула, не по-голяма от хапче с витамини.

"Това са хапчета на щастието," казва Майър. "Произведени са от тялото ти, за тялото ти. Кой не би искал да ги опита?"

Марк Кристъл, поведенчески невролог в Университета Бъфало, е водещ (а най-вероятно и единственот) специалист в САЩ в областта на плацентофагията - практиката по консумиране на плаценти.

Той изучава този феномен от 20 години и обобщава, че практиката предлага "фундаментално биологично предимство" на всички бозайници. Както пише в една от своите разработки, това предимство "все още е мистерия... всъщност двойна мистерия. Не сме сигурни нито за непосредствените причини, нито за последствията от това поведение".

Ала в някои култури плацентите имат специално духовно значение. В древен Египет плацентата дори разполага със собствен йероглиф, а племето Ибо в Нигерия и Гана я смята за нещо като мъртъв близнак на новороденото.

В традиционната китайска медицина понякога се изсушават малки дози от плацентата и се смесват с билки, като този лек помага при импотентност и проблеми с кърменето. В модерната медицина пък лекарите често използват кръвта от  пъпната връв, за да лекуват генетични болести чрез стволови клетки. 

Ню ейдж идеология, прераснала в бизнес с хранителни добавки

Според Кристъл, първото регистрирано движение на плацентофагия в Америка започва през 70-те години на миналия век, когато живеещите в комуни хора готвели яхния от органа и я споделяли помежду си.

"Това е ню-ейдж феномен", обяснява той. "На всеки 10 или 20 години хората си казват, че трябва да правят това, защото то е естествено и животните също го правят. Но то не се основава на науката, а по-скоро е временна приумица".

Повечето учени са съгласни, че съществуващите проучвания по темата са оскъдни. Плацентата съдържа високи нива на желязо, витамин B12 и някои хормони - факт, който активистите считат за доказателство за хранителната й стойност, но въпреки това липсва изчерпателно изледване за връзката на тези вещества в плацентата с подобреното състояние на родилките.

Защитниците на плацентофагията твърдят и че тя помага на майките да произвеждат мляко, като за доказателство се позовават на проучване от 1954 г., в което 86 на сто от анкетираните майки, изпитващи затруднения при кърменето, са споделили, че след изяждането на плацента на прах проблемите им се облекчили.

Но това проучване често е оспорвано заради неточността му. Що се отнася до готвенето на плацента, Кристъл твърди, че нейната потенциална хранителна стойност би била сравнима с тази на черния дроб след термална обработка. 

Любителките на похапване на плаценти дори си устройват светски партита

Научните изследвания или липсата на такива оказва малко влияние върху магията, която изпитват потребителите на плацента. Бившата моделка Лондон Кинг, която описва себе си като "специалист по планиране на бебета, брачен консултант и защитничка на плацентите" пояснява, че "тялото следва ума".

Ако изпия зелена напитка и си помисля, че тя е полезна за мен, тогава чудесно. Същото нещо става и с плацентата. Дори и да има изцяло психологически ефект, тя си има своята цел. Виждала съм жени, които имат осезаемо по-малко проблеми при кърменето и повече енергия след консумацията на плацента и за мен това е достатъчно доказателство."

Някои любители на плацентата не се страхуват да я консумират дори на обществени места. Преди няколко години група майки организира пикник с плаценти в парка Проспект, по време на който те споделят опита си в яденето на плацента и обсъждат масово заравяне на останките от органите, които са запазили. Организаторката на пикника Лорета Джордън дори споделя, че слага плацента в своето Блъди Мери.

Какъв реално е вкусът на една "кулинарно обработена" плацента

Дженифър Хюз и съпругът й Дъг се прибират вкъщи със сина си, след като прекарват нощта в болницата. Те седят на дивана изтощени, докато бебето спи. "Толкова се радваме, че взехме плацентата" споделя Дъг. "Бях готов да я изтръгна от ръцете на медицинската сестра".

Хюз е поискала цялата плацента от болницата, заедно с някои спомени - отпечатък на органа и дехидратираните останки от пъпната връв. "Ще я направим полусготвена, полусурова и ще запазим бульона", обявява Майър, обсъждайки различните техники на приготовление.

Тя приготвя едната половина по традиционния китайски метод: обвита в собствената си мембрана и задушена в тенджера с щипка джинджифил, цял лимон и люта чушка. Приготвената по този начин плацента се нарязва, дехидратира и стрива на прах. Останалата половина от органа се дехидратира сурова.

Сготвената половина изстива за около половин час, изпълвайки стаята с аромат на месо и джинджифил. Когато Майър я изважда от тенджерата, тя има текстурата на преварени пилешки гърди.

Тя я нарязва и я поставя в дехидрататора под суровата половина от плацентата, която също е накълцала. След дехидратирането на плацентата, което трае цяла нощ, тя я смила на ситно с блендер, шегувайки се изпод хирургическата маска, която носи: "Не искам да вдъхвам праха от плацентата".

След това тя изсипва кафеникавия прах в комплект за правене на капсули и прави няколко дузини хапчета едновременно. За обработката на цялата доза й е необходим около час, като крайният резултат е около 150 капсули.

Накрая Майър взима парченце дехидратирана сготвена плацента, която умишлено е запазила - и тържествено я поставя върху дланите на родителите. Парченцата са кафяви, съсухрени и крехки - като стара кожа от обувки, оставена под слънцето.

Новите родители вдигат импровизиран тост - и с нервна усмивка започват да дъвчат. Хрускането се чува в цялата стая, а те леко потрепват при звука му. "Какво мислите?" пита Майър. "Има вкус на сушена рибица" казва Дъг. "Суха, леко вмирисана и малко безвкусна рибица".