„Добре, де..." - посрещна Мартин идеята ни да сподели седем оптимистични извода за България за последните 10 години. Зная го още от казармата обаче, за да се вържа на първоначалния му ентусиазъм.
Най-просто казано, във философията и изказа на най-сърдитото дете на прехода никога не е влизало "розовото" (за сметка на „прасе" да речем). Но това, че вижда по-добре там, където е оцапано, няма общо с диоптъра. Или с любимата позиция „мани го, комплексар и простак..." на тези, които ги дразни лаенето му. Човекът просто не вижда безразлично.
Автор, радио и тв водещ, с език като за реклама на „Жилет", Карбовски не можа да рамкира България в десет години. Като в представите на всеки пънкар, който ще носи миризмата на постсоциалистическия си бунт до последната спирка на метрото, българията на Мартин 20 години стои в жалка команда равнис.
Тази страна никога няма да я огрее слънцето на Жак Превер - онова, дето влиза в окото на сапуна. Понеже Творбата ни е чалга, а Събитието - неоценено... Е, поне има кого да наречем Личност. Но той е испанец.
СЪБИТИЕТО
Няма да повярвате. Но има едно събитие, което не оценихме. Феноменално събитие. Че можем да пътуваме.
Българите по условие и като исторически факт са хора, които никъде не пътуват. Дори войните им са само на полуконтинента-полуостров. Малки войни, храбри войни, единствените ни пътувания. Последното пътешествие на българите беше през 68-а година до Прага. Превозът беше с танкове. Най-далечната точка, която сме посетили като войници.
Така се казва - стани войник, виж планетата. В този смисъл българите бяха домоседи и домосери. Изпитват неудобство да акат в чужди тоалетни. Бяхме свикнали с тоалетната на двора. Африканците пътуваха повече от нас. Туроператор им беше робовладелска колониална Америка. Но пътуването им е факт.
И се случи чудото. Днес българите пътуват. Малко отчаяно, повече като емигранти, по-малко като туристи. Но пътуват. Събитието е значимо почти колкото последното пътуване на Аспарух до Онгъла. Днес мога да отида (сега!) на летището и да бъда в Лондон. В Брюксел. В Ларнака. В Куала Лумпур.
Това не се беше случвало на българите. Малко ги е страх. Къде ще ходиш в Ларнака, стой си в къщи, имаш си всичко - ракия, прасе. Бяхме селяните на планетата. Днес има пътища, които водят навън от нашето село. Разкошно е. Неоценимо и неоценено е.
ЛИЧНОСТТА
Това е не-случилата се личност. Нещо като ББ. Личността, която липсва. Несъстоялият се Спасител, българското Иисус, казано на цигански. ББ се опитва да я покрие с тялото си. Засега му се получава, но ние сме мнителни.
Личността като генерал Венизелос за гърците. Като Робер Шуман за Европа. Това е природен процес при българите. Чакането на добрия цар. Задължително свинар.
Личността ще се появи, само ако възпитаваме обществото. Но у нас това е процес като чакане на автогара с мръсни надписи. Не създаваме личността. Чакаме я като автобус, който ще ни пренесе от една епоха в друга. Много тъпо.
Личността е и дупката в нашето живеене. Стадното мислене и битуване не понася личността. Гишето, невидимият механизъм на Общото, убива личността. Командата „равнис" е в кръвта на българите.
Ако някой реши да бъде Моцарт у нас, няма да го пуснат в стаята с пианото. Пианото е само за гости. И детето пианист е само за гости - свири, за да покажем, че имаме пиано.
Българите имат няколко лъжи, за да не породят в себе си Личността. Първата е, че сме малка държава. Ерго, аз съм малък човек. Никой не казва, че Австрия е голяма колкото България. Втората лъжа - „няма да откриваме топлата вода". Фак, фак, фак. Защо да не открием топлата вода? Защо? И майката на лъжите - от мен нищо не зависи. И идиотите мислят по- практично.
Иначе ако ме питате в планетарен план, личността е Стоичков. Но той не се е реализирал тук. Стоичков е испанец. Съжалявам.
ОТКРИТИЕТО
А така! Ето това е също част от свинщината. Няма българско откритие. Именно защото личност няма. Знаем за Галилей покрай кръглостта на Земята. Но всъщност личността Галилей, неговият характер прави откритието. Няма личност, няма откритие.
Има учудване от постиженията на модерния свят. Има тел и клещи за ремонта на чудните постижения на модерния свят. Никой в България не знае как работи видеото. Тери Пратчет го е казал за цялата планета. Но не бива да забравяме, че видеото е изобретено от двама японци - значи поне двама души на земята знаят как работи видеото. И те не са българи. Това е сигурно.
Преди малко ти казах - няма да откриваме топлата вода, я! Това „я" е много важно. То ни кара да боготворим една лъжа за живота ни като истина. Ние сме имитатори и ползватели на откритията. Дори на чуждите географски открития. Не откриваме Америка, емигрираме там. Ние сме туземците, които разменят жените за мъниста.
Изобретател в България е смешник, ненужник, кретен в панел, мечтател в дебели очила, загубеняк. Няма българско откритие. Спорете колкото си искате.
ТВОРБАТА
На последните 20 години е чалгата. Толкова можем. Имитацията на ориенталска музика, за която казват, че ни била в кръвта. Не ми се говори много за тази творба. Повече щях да се гордея с рисунка на бягащ човек, направена с лайна в обществена тоалетна.
ЯВЛЕНИЕТО
Голът на Лечков срещу Германия (нищо, че е от миналия век - бел.р.). Явлението „българи", показано по единствения позитивен начин. С победа над велика сила. Това е факт, явление, събитие. Един миг, който трябваше да се репликира в много други такива мигове подобни. Единствен миг.
Мразя футбол. Това са гладиаторски борби - цивилизовани, но безсмислени за човек извън терена. Проекция на собствената ти нищожност върху значими събития. Съпричастие към значимо събитие. Това е любовта към футбола. Но в гола на Лечков има политика. Ако щеш - има икономика, ако щеш глобализация на българското.
ПОВРАТНАТА ТОЧКА
Костов след Виденов. Червените кхмери убиха мечтите на тази скромна нация. Мечтите на българите са мъртви и тъмни като очните орбити на добре запазени черепи. Затова е виновна кликата, която забави процесите у нас. С десет години по-бавно вървим. Виденов, цар, Станишев - това са регресивните тези на българите. Искат сигурност, спокойствие - и го получават. Всичко е спокойно, докато разбереш, че си изигран. И е трябвало да се вълнуваш. Спокойствието е вредно за нациите.
НЕЗАБРАВИМОТО
Медийната свобода. Накратко Ку-Ку, Каналето и Егоист. Днес нямаме медийна свобода. Не може да се говори по принцип за проблемите с ясни думи, защото ясните думи са мръсни думи - особено когато става дума за нашите гноясали проблеми.
Но онази свобода от края на 90-те - това сякаш няма да ни се случи пак. Погледни - никой не прави скечове Първанов. Това не е от уважение към Президента. Това е ясна директива.
Не можем да говорим свободно дори за кучетата по улицата. Спазваме техните права.
Свърхрегулациите в телевизията и липсата на регулация в жълтата преса - ето това също е незабравимо днес. И непростимо.
Иначе онези моменти, събитията на моето поколение, след 95-а - това е единствената история, която написахме. Незабравима е свободата - особено когато малко се е поолющила с времето.