В края на тази седмица - на 16 октомври, Венецианската комисия ще излезе с дългоочакваното си становище по един български законопроект, преправян три пъти. (Това, което комисията гледа, е неговият трети вариант.) При това - в пълна тъмнина и опазен от очите на обществото сякаш става въпрос за държавна тайна, а не за законодателство, което по презумпция е публичен и открит процес.
Всъщност, ако искате да го прочетете може да го направите на сайта на Венецианската комисия. Третият му вариант, както и предишните, е тук. На сайта на правосъдното министерство ги няма... Ако сте неправителствена организация и го изискате, най-много от Министерството на правосъдието да ви запитат след дълго време дали имате актуална регистрация, че сте живо НПО - независимо че публичният регистър на организациите с идеална цел е към същото това министерство...
Законопроектът е, най-общо казано, за конфискация на незаконното имущество. Но той прави от комисията "Кушлев" една голяма сила, юмрук, по-железен от този на ГДБОП и ДАНС, взети заедно.
Само с разрешение на първоинстанционен съдия се дава възможност на комисията "Кушлев" да прави обиски и конфискация на имущество срещу заподозрени за незаконно обогатяване. Досега това се прави само под надзора на прокуратурата. С новите й правомощия обаче комисията ще може да влиза по домовете - ако срещу проверяваното за незаконни доходи лице е повдигнато обвинение за извършено престъпление, създало незаконен доход.
Освен това комисията ще може да прави обиски в домовете на лица, които не са заподозрени за извършване на престъпления, но е намерена връзка между тях и имуществото на обвинения.
Най-пазеният закон в България
Въпреки че само първите тезиси по закона видяха бял свят миналата есен, а оттогава всичките му нови редакции се правят на тъмно от "отличниците" от правосъдното министерство, той успя да събере недоволството на адвокати и съдии в България.
В края на миналата седмица на форум, организиран от две правозащитни организации -"Български адвокати за правата на човека"(БАПЧ) и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека"(АЕИПЧ), авторитетни юристи излязоха с декларация, че проектът застрашава човешки права.
"Законопроектът за отнемане на незаконното имущество, изготвян от Министерството на правосъдието, нарушава основни правни принципи и правила, застрашава човешки права и създава условия за многократни осъждания в Страсбург.
Този закон може да удари буквално всеки български гражданин по волята на съседа или колегата му, защото в условия на преобладаваща сива икономика, обърната тежест на доказването, въведените необорими презумпции, които отнемат на съда свободата на преценка и силно разширените правомощия на комисията "Кушлев", включително и възможността да се самосезира по сигнал на гражданин, малко са хората, които ще успеят да докажат законността на имуществото си", пише в декларацията.
Списание "Правен свят" информира за дебата, като цитира и адвокат Георги Атанасов, според който "всеки, който няма добро деловодство и счетоводство, по новия закон със сигурност ще се провали в опита да докаже законните си доходи и ще загуби имуществото си".
В публикацията адвокат Емилия Недева от АЕИПЧ коментира, че е "практика на сегашното правителство да държи в тайна законопроектите, по които се работи - публично се обявяват само намеренията". Именно адвокат Недева разказва парадокса при който Асоциацията направила искане до министерството да получи законопроекта за отнемане на незаконното имущество, дълго чакала отговор, докато накрая получила запитване за съдебно решение за актуалното състояние на АЕИПЧ - да не би случайно законопроектът да попадне в ненадлежно регистрирана организация.
Екзотичното законодателство
Дори Венецианската комисия намира за екзотично решението на българските законодатели да присадят закон, създаден при условията на англосаксонското право, в една страна с континентално право, смятат адвокати.
Тяхното становище, цитирано от "Правен свят" е, че новият закон е продукт на неистовото желание на комисията "Кушлев" да се освободи от ангажимента да доказва връзка на отнеманото имущество с престъплението.
Според адвокат Атанасов един от основните дефекти на закона е, че съдът не е свободен да даде решение, независимо от презумциите, въвеждани от закона. Няма гарантирана процесуална възможност на засегнатите да участват във всички етапи на процедурата, а особено сериозно в това отношение е положението с третите лица, които са изключително незащитени.
През 2009 г. само в 130 случая на отнемане е иззето лично имущество на конкретния засегнат, двойно повече са случаите, когато е отнемано имущество на трети лица, пише "Правен свят". А проектът предвижда сериозно разширяване на възможностите да се отнема имущество на трети лица, включително на техни наследници, което стига до абсурд. Разширява се и предметният обхват на отнемането - това са пари и вещи със законен произход, но които са елемент на един имуществен дисбаланс.
Проверки по донос
Проектът прилича на отменената вече глава 3 от прословутия Закон за собствеността на гражданите, но е по-лош от него, коментира и бившият правосъден министър от царския кабинет Миглена Тачева. По стария ЗСГ комисиите можеха да се самосезират, но не по сигнал на съседа, а по почин на длъжностно лице, което има данни за нетрудова дейност.
Хората са склонни да приветстват закона, защото смятат, че той не ги засяга, а засяга само престъпниците, както и богаташите, които те мразят, заяви и юристката и бивш депутат от БСП Татяна Дончева. "Само че законът засяга всички. Сега се предлага да се отнема имущество не само при данни за престъпна дейност, но и при митническо нарушение, конфликт на интереси, неспазване на задължение за подаване на декларация в публичния регистър. И най-важното - проверка може да започне и служебно от комисията или по сигнал", подчерта отново Дончева.
Промяна из корен
"24 часа" също посвещава днес материал на скандалния и тайнствен законопроект, чийто автор е Емилия Недева. В него юристката припомня, че още в първия си междинен доклад от март 2010 г. Венецианската комисия отбеляза, че "широката гражданска конфискация може да се прилага само по отношение на случаите на организирана престъпност". Всичко останало не съответства напълно на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.
Емилия Недева обобщава основните пунктове от законопроекта, които влизат в разрез с основни човешки права:
"Налице са противоречия с международните норми и основни правни институти, които неизчерпателно могат да се обобщят така:
1. Замества се понятието "престъпна дейност" с неуточненото в закона "незаконна дейност". Вместо да възприемат препоръката на Венецианската комисия за ясно дефиниране на понятието "престъпна дейност", авторите на проекта просто сменят "престъпна" с "незаконна".
2. Дава се възможност за извършване на проверка на едно лице във всички случаи, когато съществува вероятностто да е придобило имущество като незаконна облага, без да се изяснява степента на тази вероятност.
Комисията за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност (популярна като комисия "Кушлев - бел. ред.), може по свое усмотрение да инициира проверка или да я стартира при подаден неанонимен сигнал.
3. Изключително е занижен критерият за допустимото несъответствие между доход и имущество.
В съвременните икономически условия, при които данъчните оценки на обикновени имоти надхвърлят 70 000 - 80 000 лева, е несериозно да се смята, че разлика от над 60 000 лева между дохода на едно семейство и стойността на имуществото му е "значително несъответствие" и да се търси оттук наличие на "необяснимо богатство".
4. Силно се застрашават правата на третите лица, като се обявява изначална недействителност на всички сделки, извършени с имуществото, придобито от предполагаема незаконна дейност.
Така добросъвестно договаряли се с лицето фирми, граждани и банки, получили вещни права след отказ на предходния им носител, не могат да бъдат убедени нито че ще задържат придобитото, нито че ще могат да получат обратно даденото от тях.
Тези трети лица няма да бъдат уведомявани за започналата проверка, която може да ги лиши от собственост. За тях не са записани и форми на участие в самата процедура пред комисията.
5. Въвеждат се предположения за незаконност на цялото имущество на проверявания, на неговите деца и съпруг, независимо дали е избран разделен имуществен режим по Семейния кодекс.
Разписано е предположение за незаконен произход на имуществото, прехвърлено на настоящ или бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение, фактически съпруг, роднини по съребрена линия до четвърта степен и роднини по сватовство до втора степен.
В тези случаи комисията се освобождава от задължение да доказва, че това имущество действително е от незаконен източник. Ако проверяваният не успее да докаже, че доходите му са законни, следва конфискация.
6. Относно прехвърлянето на тежестта на доказване Венецианската комисия обръща внимание, че прехвърлянето на тежестта на доказване е допустимо само при определен вид престъпления.
Вместо да се съобразим с този международен акт, законопроектът разпростира обърнатата доказателствена тежест и върху лицата, които не са привлечени като обвиняеми в престъпление.
7. Много опасна е липсата на стриктна методика за оценка на имуществото, което се проверява.
Практиката досега показва,че свободно се борави с експертизи, оценяващи имотите много над пазарнатацена, когато трябва да се обоснове наличие на уж "необяснимо богатство".
И силно ги занижават, когато е важно да се омаловажат приходи на проверявания. По същия начин се подхожда и при оценката на обичайните разходи - не се анализира действителният начин на живот и личният стандарт на проверявания, а се прилага за всяко лице средният разход по данни на Националния статистически институт.
8. Съсредоточава се огромна, безконтролна власт в ръцете на т.нар. комисия "Кушлев".
Тя ще предизвиква претърсване и изземване в домовете, офисите, автомобилите с помощта на МВР. Ще има право да изисква от полицията установяване местонахождението на лица и превозни средства, да търси и получава сведения от всички търговци, кредитни институции, нотариуси, държавни органи. Комисията има право да продаде движимите вещи на проверявания още преди да е приключило производството за отнемането, ако прецени, че запазването им е свързано с големи разходи или че могат да се обезценят.
Основателността на тази преценка не подлежи на проверка от съд, няма предвиден ред за възражение или обжалване. Така гражданинът може да се лиши от вещи, които впоследствие съдът да признае, че са придобити законно. Цената, на която те се продават публично, като правило е много под пазарната".
