Прабаба ми разказваше как в двайсетте години на миналия век първите заселници от Беломорска Тракия, дошли в селото, били толкова бедни, че всички им давали по торба брашно, за да изкарат зимата. Времената за повечето били трудни, било е след Балканските войни, когато шарланът се слагал в храната така - топвали лъжицата и колкото се оцеди от нея, толкоз.
Солидарност.
В двайсет и първи век, в същото това село на половината от живите, останали по къщите, още не са им докарали дървата за зимата. Нищо, че са ги платили още през януари тази година. Нищо, че навън вали сняг. Но всеки от имащите е занесъл по малко дърва на една 80 и кусур годишна жена, прикована на легло.
Солидарност.
Не го пиша, за да предизвикам умиление и сълзлива предколедна "топлина в сърцето". В България трудно се формира общност на база солидарност. А кризата заличи смисъла на тази дума.
Единствената "солидарност", наложена под натиск, е т.нар. "етажна собственост" и законът, който ни задължава да се сдружаваме. В името на интересите на монополите и браншовете, които биха извлекли ползи от санирането.
Дали затова не печелят левите - в България, но и в Европа като цяло? Според един от умните хора в БСП, вероятно да. Генезисът на левите движения е в обединението на хора, за да отвоюват малки победи към по-добро за всички тях - по-висока надница, по-малка работна седмица, повече отпуска, по-ниска възраст за пенсиониране, по-високи обезщетения при болест и майчинство.
Кризата събуди страховете, че другият е заплаха за работното ти място, че емигрантът/мигрантът ще вземе от твоето възнаграждение, от твоята социална помощ, от твоите пари. Че Другият - съсед, колега, от друг етнос, е Врагът. Супер изгодно за властта. Не-съединените хора са лесни за мачкане и моделиране.
В страна, която се нарежда на последните места по благотворителност, където чуждият успех по традиция не буди радост, а на хората, които споделят от времето си в помощ на другия се гледа като на "хахо", не разрушаването на общността, а изграждането й е проблем. Не говорим за изкуствено създадени в нечия политическа лаборатория проекти от типа "Окупирай България", имитиращи протести, а реално действащи общности за натиск, за помощ и взаимопомощ, за подкрепа.
Никоя от призваните - като Църквата, и избрани - като парламента, институции не работи за създаване на общности. Институциите, чиято работа е в пряка зависимост от екипността и конструктивността, се ползват с най-ниско обществено доверие. Индивидите не. Според прясно проучване на "Алфа Рисърч" парламентът продължава да е с най-ниския рейтинг на обществено доверие, компания му правят съд, прокуратура и МВР.
Обаче Бойко Борисов постига най-висок личен рейтинг за последните 10 месеца. Нещо като "мразя Човечеството, ама вярвам в Човека". Въпреки критиките към реформите, тревогите и песимизма за идващата 2012 г. Всъщност точно поради това. Както обясняват от "Алфа Рисърч", поради страх от загуба на и без друго ниските си доходи, повечето българи предпочитат статуквото пред неизвестността. В добавка - и отсъствието на силна опозиция, способна да генерира проекти за излаз.
Ако общностите действаха в обществото ни, нямаше да сме така паникьосани и уплашени. Ако синдикатите си бяха на точното място, нямаше да се гласуват идиотски глоби за хора, които работят без трудов договор. Защото работа на синдикатите е да не го допускат - или тристранката е само за лична консумация.
Ако имаше солидарност, нямаше да позволим насъскването срещу лекарското съсловие и медици да бъдат наричани убийци, преди да има присъда на съда. Ако имахме достойнство, нямаше да подминем определението "тъпа" за деветхилядна публика, освиркала премиера (да се свети името му на небето и на земята) на мотошоуто в "Арена Армеец".
Тъпи сме, защото не сме солидарни. В нормална държава да беше поискана оставката на публични личности, обидили хора, които единодушно са изразили недоволството си от тези, които правят пиар от мероприятието.
Вместо да се изредим да целуваме ръка на Борисов, че е построил "Арена Армеец". Ако го разсърдим, може нищо повече да не ни построи - с нашите пари. Освен магистралите.
Наистина ли трябва да бъдем благодарни някому, който върши работа, за която съвършено доброволно се е цанил? Ако го вярваме, значи наистина сме си тъпа публика.
