С грандиозен гаф започна новият театрален сезон. Досега никой не си спомня да са отменяли премиера заради неуредени авторски права, но ето, че се случи.
България все пак се приближава с малки стъпчици към Европа, щом като Театър "Българска армия" бе принуден да спре ден преди премиерата култовата пиеса на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?". Причината - американската легенда в драматургията не разреши тя да се играе от трупата на армейците, въпреки преговорите, водени с него още от април.
Официалната формулировка бе, че премиерата се "отменя". Но пиесата липсва от програмата на театъра и за ноември, което означава, че най-вероятно Олби въобще няма да даде благословията си. Защо последният жив класик "не е дал зелена светлина" на армейците, след като преди три години лично дойде в София и одобри поставката на Явор Гърдев "Козата или коя е Силвия?", се питаха театралите.
Отговорът на този въпрос се захранваше от различни слухове, но най-вероятната причина е, че режисьорът Красимир Спасов и шефовете на театъра не са изпълнили изискванията на Олби. Известно е, че той е изключително взискателен и поставя конкретни условия, за да разреши да се играе негова пиеса.
Първото му условие е точният превод. Най-известната пиеса на Олби "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" шества по сцените у нас с остарял превод от 70-те години, който в духа на стерилното изкуство от времето на социализма "спестява" най-острите нецензурни изрази от авторския текст. Не е известно дали Армията се е спряла на него, защото името на преводача не бе посочено нито в афиша, нито в рекламните материали.
Освен това Олби пише през 2005 г. нова версия на "Кой се страхува от Вирджиния Улф?", където още повече подсилва пиперливите фрази и именно в този вариант той държи пиесата да се играе. Дали Армията притежава "новата версия" и как тя е преведена също може само да гадаем.
Имаше предположения, че актьорите не отговарят на представата на Олби за възрастта на героите му и това също е надделяло не в полза на армейците, но и това е в сферата на догадките. В цялата тази конфузна ситуация има все пак и нещо положително - че театърът на Армията все пак не си позволи да пусне на сцената без "авторска благословия" пиеса, както честичко се правеше по време на социализЪма.
И два прекрасно нови спектакъла
Горчивината от този гаф измиха донякъде два прекрасни нови спектакъла, които вече може да гледаме на сцената на Младежкия и Сатиричния театър. Първият е дълго репетираната комедия "Господин Балкански" от Георги Данаилов.
Сценичната версия на Бина Харлампиева за похожденията на Бай Ганьо е може би една от най-добрите, правени досега. В образа на Ганьо Балкански досега царстваха Георги Калоянчев и Николай Урумов, а сега вече короната пое и Герасим Георгиев-Геро.
В пиесата Георги Данаилов ни спестява най-грозните черти на прочутия Алеков герой и е показал един почти симпатичен хитрец, малко простоватичък, малко послъгващ тарикат, здраво стъпил на земята, който знае как да оцелее във всяка ситуаця. Доста познат образ от днешния ден, не лишен и от човешки черти.
Комедията е издържана в много приятно чувство за хумор, със скечове в най-добрите традиции на българския театър. Отначало Бай Ганьо (Герасим Георгиев-Геро) и компания (Гочоолу и Дочоолу) пътуват заедно със студента Иван Бодков (Бойко Кръстанов) с влак до Виена, после търговецът на розово масло гостува на Иречек, на Бодков в Прага, където се запознава с чехкините - Марженка (Лилия Гелева) и нейната майка (Мариана Миланова).
В следващата миниатюра се захваща да издава вестник и прави от Бодков депутат. Младият Иван Бодков претърпява невероятно превъплъщение - от наивен философ и непохватен идеалист, до високомерен и коварен политик, който не се поколебава да изрита довчерашния си покровител Ганя, когато вече не му е нужен. Една от най-добрите роли на младия Бойко Кръстанов, познат ни от "Стъклен дом".
Като истински хамелеон Вежен Велчовски е направо неузнавем в образа на вироглавия македонец (Данко Харсъзина), Александър Хаджиангелов напълно съотвества на Дочоолу, както и Светослав Добрев (Гочоолу). Стефан Мавродиев играе Иречек.
За по-интелектуална публика е предназначена комедията "стерия" от британеца Тери Джонсън в Сатиричния театър. Тя подлага на критика учението на Фройд за психоанализата и се опитва да влезе във вътрешния свят на художника Салвадор Дали чрез въображаема среща на тези двама велики мъже в края на 30-те.
Изисква се известна подготвеност, за да разбереш какво точно става на сцената, но и за неизкушените има достатъчно порция смях и скечове. Силен дебют на софийска сцена прави Силвана Пишимарова в образа на тайнствената млада дама, дошла в кабинета на Фройд да се запознае с него. Там тя среща Дали (Благовест Благоев) и това е една от най-добрите му роли, както и Веселин Цанев, като д-р Яхуда.
По-непретенциозната публика ще си хареса малко "по-дървения" хумор на "Пиеса за вибратора" в "Сълза и смях", а почитатели на Камен Донев със сигурност ще се насочат към премиерната постановка "Амазонка".
В китка от 6 популярни текста на Донев на сцената на "Сълза и смях" в нея се развихря Албена Колева. Представлението е направено така, че да изпъкват именно женските образ, които пресъздава дъщерята на Тодор Колев, а мъжете около нея, изиграни от Стоян Алексиев, Теодор Елмазов и Пламен Пеев, са само съпътстващ "елемент". Участва и Вяра Табакова.
На този фон абсолютно различен е новият български мюзикъл "Скачай" на театър "София", който по-скоро е паралел с новия младежки сериал "Революция Z:Секс, лъжи и музика". В очакване сме на "тежката артилерия" - "Хамлет" на Явор Гърдев в Народния, "Ромео и Жулиета" в Армията, както и "Летище" в Младежкия и "Брак по италиански" в Народния.
