Представете си живота преди парите.
Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.
Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?
Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...
А не е изключено и да е напълно измислен.
Човекът, който се счита за основател на съвременната икономическа теория - шотландският философ от XVIII век Адам Смит, популяризира идеята, че търговията чрез натурална размяна (бартер) е предшествала парите.
В "Богатството на народите", той описва въображаем сюжет, в който пекар от епохата преди изобретяването на парите, като гореописания, иска месо от месаря, но няма нищо, което касапинът да желае и което да предложи в замяна.
"В такъв случай не би могло да се извърши какъвто и да е обмен", пише Смит.
Според теорията на Смит, този тип ситуации са се оказали толкова фрустриращи, че се наложило обществата да създадат парите, за да улеснят търговията.
Аристотел също е имал сходни идеи, които сега са неотделима част от почти всеки учебник по основи на икономиката.
"В простите, ранни икономики, хората са се занимавали с размяна на стоки (бартер)", гласи един от постулатите в икономическите учебници. "Американски индианец с излишно пони е трябвало да чака, докато срещне друг индианец, който да желае пони - и същевременно може и е склонен да го даде за одеяло или друга стока, която той самият желае", пише в друг, по-стар, учебник.
Различни антрополози обаче трърдят, че подобна разменна икономика никога не е била наблюдавана, в никоя част на земята, дори в неразвитите части на земното кълбо.
"Чисто и просто няма описан пример на бартерна икономика, още повече на възникване в следствие на нея на парични единици", пише професорът по антропология в Кембридж Керълайн Хъмфри в доклад през 1985-та година.
"Всички достъпни етнографски сведения показват, че никога не е имало общество, в което да има дори и нещо подобно на бартерна икономика".
Хъмфри не е единственият учен, който смята така. Френският социолог Марсел Мос и полит-икономистът от Кембридж Джефри Ингам, отдавна отстояват сходни тези.
Когато разменната търговия се появява, тя не е част от чисто бартерна икономика и парите не произлизат от нея - вместо това тя възниква в следствие от (и съответно при липса на) пари.
След падането на Рим, например, европейците използват натуралната размяна като заместител на римските пари, с които са свикнали.
"В повечето случаи, които са ни известни, бартерът се случва между хора, които познават принципите на употреба на парите, но по една или друга причина не разполагат със средства подръка", обяснява Дейвид Гребер, професор по антропология в Лондонската школа по икономика.
Ако бартерът никога не е съществувал, какво е имало вместо него, преди създаването на парите?
Антрополозите описват широка гама от методи за размяна, но нито един от тях не е от типа "две крави за 10 бушела пшеница".
Общностите на индианците ирокези например са събирали стоките си в "дълги домове". После жените са разпределяли стоките, обяснява Гребер.
Други местни общности са разчитали на "подаръчна икономика", която се е случвала приблизително на този принцип: ако сте пекар, нуждаещ се от месо, не предлагате от своите печива за стековете на месаря. Вместо това казвате на жена си да подхвърли пред жената на месаря, че двамата имате недостиг от силни храни и тя да каже нещо от рода на: "Така ли? Ами вземете си паржола, ние имаме предостатъчно!"
По-нататък касапинът може да има нужда от торта за рожден ден или от помощ при пренасянето в нов дом, и вие да му помогнете.
На хартия това звучи донякъде като отсрочен бартер, но има някои сериозни разлики.
Като начало, този вид разменна икономика е много по-ефективна от идеята на Смит за бартерна система, тъй като не разчита на това всеки едновременно да има онова, което другият желае.
Също така размяната не е "танто за танто": никой никога не определя конкретна цена на месото, или тортата, или усилията при строежа на къща, което означава, че дълговете не могат да се пренасят и изравняват.
В подаръчната икономика размяната не е безлична.
Което означава, че ако правите размяна с някой, който има значение за вас, "неизбежно също така се грижите за това да вземате предвид неговите индивидуални потребности, желания и ситуацията, в която той се намира", твърди Гребер.
"Дори и да разменят едно нещо за друго, по-вероятно е хората да представят това като подарък".
Търговията се е случвала и в общества, за които паричните средства не са били познати, но не е била възможна между съседи по селище.
Вместо това, този вид търговия, се е употребявала почти изключително при контакти с чужди хора, или дори врагове, където често е била съпровождана от сложни ритуали, включващи танци, пирове, имитация на борба или секс - а понякога всичко това, взето заедно.
Ето как са стояли нещата при австралийското племето гунвингу, по наблюдения на антрополога Роналд Бърнд през 40-те години на миналия век:
"Хората от гостуващата група седят тихо, докато жените домакини идват и им дават платове. После ги удрят и ги приканват към копулация. Жените имат пълна свобода на избор с мъжете и ги посрещат с аплодисменти и шеги, докато танците и песните продължават.
Жените се опитват да махнат платовете, покриващи слабините на мъжете, или да пипнат техните пениси - и да ги издърпат от "кръга" за извършване на полов акт. Мъжете тръгват със своите партньорки, докато демонстрират неохота и се скриват в храстите надалеч от огньовете, осветяващи танцьорите. Мъжете-гости може да дадат на жените тютюн или мъниста. След като всичко свърши и жените се върнат у дома, те дават част от тютюна на собствените си съпрузи".
Така че нещата са малко по-сложни от простата размяна на парче плат за шепа тютюн.
Всъщност няма учени, които да разполагат с надеждни доказателства, че натуралната размяна е предшествала парите, въпреки разпространението на тази теза в учебниците по икономика и общественото възприятие.
"Не мисля, че някой вярва, че някога е имало такава историческа ситуация - дори икономистите, пишещи учебниците", казва Майкъл Бегс, лектор по политическа икономия в университета в Сидни. "Това е по-скоро мисловен експеримент".
И все пак изглежда, че Адам Смит наистина е вярвал, че натуралната размяна е реална.
Той пише: "Когато разделението на труда е започнало да се случва за първи път, тази сила на размяната често е била затруднявана и спъвана в действието си", и после описва неефективността на бартера.
Бегс заявява, че много учебници небрежно изглежда да затвърждават тази гледна точка.
"Те донякъде използват тази измислена приказка", обяснява той.
Част от трудността на изграждането на представа за света от времето преди парите се дължи на това, че парите съществуват от изключително отдавна.
Първите индиански пари са се появили през VI в. пр.н.е. и са представлявали сребърни пръчки. Първите монети са се появили в Лидия (съвременна Сирия), приблизително по същото време.
Но въпреки че парите съществуват от много време, хората са живели стотици хиляди години преди това и вероятно е погрешно да си представяме, че съвременната икономика отразява някакъв вид първична човешка природа.
"Икономическата теория, по начина, по който се разглежда, е неизменно обвързана с историята", коментира Бегс. "Но смятам, че е грешка да мислим, че ще открием как работят съвременните пари, като се връщаме към произхода им".
Въпреки че някои антрополози отдавна знаят, че системата на бартерна търговия е само мисловен експеримент, тезата, че бартерната търговия предхожда парите и появата им, продължава да е невероятно разпространена.
И това не е само любопитен научен факт - идеята за натуралната размяна може би действително е променила историята.
Но идеята за нея, а не самата натурална размяна.
"Визията за света, който оформя основата на икономическите учебници сега, до такава степен е станала част от нашия здрав разум, че ни е трудно изобщо да си представим някаква друга възможна ситуация", пише Гребер в книгата си "Дълг: първите 5000 години".
Гребер счита, че митът за натуралната размяна предполага, че хората винаги са имали някакъв вид размяна "танто за танто", разменен манталитет, тъй като бартерът е просто по-неефективна версия на парите.
Но ако обмислим алтернативата, че са съществували и други, напълно различни системи, то парите започват да изглеждат не толкова като естествено развитие на човешката природа, колкото по-скоро като съзнателен избор.
Като начало, митът за натуралната размяна "прави възможно да си представим свят, който не е нищо повече от поредица от хладнокръвно и пресметливо взети решения", пише Гребер. Този възглед е доста разпространен и в момента, дори и след като икономистите-бихейвиористи изградиха убедителната теза, че хората са много по-сложни (и не толкова рационални) същества, отколкото твърдят икономическите модели.
Вредата от идеята обаче може да е по-голяма от просто погрешно възприятие за човешката психология.
Според Гребер, след като човек определи специфичната ценност на предметите, както го прави в паричната икономика, става твърде лесно и хората да придобиват такава ценност, вероятно не пораждайки, но поне позволявайки съществуването на институции като робството (в което хората могат да се купуват) и империализма (който е станал възможен заради наличието на система, която може да изхранва и да плаща на войници, биещи се далеч от дома).
Независимо дали сме съгласни с тези мащабни твърдения, заслужава си да отбележим, че паричният дълг, като страничен продукт на парите, редовно се е използвал от някои групи, за да манипулират други.
Томас Джеферсън, например, е предлагал правителството да насърчава индианците да купуват стоки на кредит, така че да задлъжнеят и да бъдат принудени да продадат земите си.
А днес в някои квартали на територията на САЩ цветнокожите са непропорционално силно подложени на дела за събиране на дългове.
Дори вземайки предвид доходите, делата за събиране на просрочени вземания са два пъти по-разпостранени в "черни" квартали, отколкото в "бели" такива. 34 млн. долара са били иззети от жителите на квартали с преобладаващо цветнокожо население в Сейнт Луис чрез съдебни дела между 2008-ма и 2012-та година, а в Дженингс, квартал на Сейнт Луис, през този период е имало по едно дело на всеки четирима жители.
Ако обаче парите са избор, има ли алтернативи, които да си заслужава да разгледаме?
Дали подаръчната икономика - която не би поставяла хората в ситуация на задлъжнялост и разчита на обща отговорност и доверие - е за предпочитане пред система, основана на пари? Или хората просто биха се възползвали от своите съседи?
Трудно е да отговорим на този въпрос, без реално да видим съвременна подаръчна икономика в действие.
За щастие, съвременните подаръчни икономики всъщност... съществуват.
Макар и в малък мащаб, те съществуват между приятели, които могат да си услужват взаимно с прахосмукачка или с чаша брашно.
Има дори пример на подаръчна икономика в много по-голям мащаб, макар и такава, която не винаги работи - например фестивала Rainbow Gathering, при който около 10 000 души се събират за месец в горите (мястото всяка година се променя, но винаги е в голяма гора) и се споразумяват да не носят никакви пари.
Присъстващите си правят "кухни", в които приготвят и поднасят храна на хиляди хора всеки ден напълно безплатно. Класическите икономисти може да предполагат, че хората ще се възползват от такава система, но всъщност всички остават нахранени, а хората, които не готвят, свирят на музикални инструменти, прокарват пътеки, преподават на други, събират дърва и участват в театрални постановки, както и вършат други общественополезни неща.
От друга страна, едно е да се поддържа общността от хора жива и активна, когато всички са на лагер в гората и сами са избрали да участват в подобна система.
Съвсем друго е да си представим подаръчна икономика, позволяваща на хората да строят небостъргачи, да изобретяват смартфони, да инсталират климатици във всеки дом и да изследват космоса (същото важи и за събирането на данъци и управлението на големи компании).
Но ситуацията не е "или-или", защото вече имаме примери за подаръчни икономики, които работят сред приятелите и близките.
Затова и разширяването на такова поведение в малките общности е напълно възможно и определено желателно.
Интересна статия, браво. Но има някои заблуди, наложени от лихварската система, парите също са стока и ползването им е бартер на практика, те са ценни цветни и благородни метали - ценни защиото са ползвани в бита, благородните за украшения, медта и бронза за сечива, желязото не става за пари, защото не е трайно, ако е имало тогава неръждаема стомана, със сигурност да е станала пари. Под пари в днешно време се разбира банкови записи, които банката гарантира (уж), покупателна стойност, по времето на металните пари, например в древен Рим, инфлация е имало само когато властта е намалявала съдържанието на ценен метал в монетите, тоест инфлацията е измама, извършена от емитента - тогава от властта, сега от системата "Централна банка", факт неизвестен на повечето хора, не само в България. Разгледайте няколко банкноти, къде на тях е отбелязано че са пари?
Цената на единица обработваема земя, хляб, дори луксозен мъжки костюм, не си е променила цената в злато, от времето на Римската империя до сега, вече 20 века. Системата с хартиените пари е измислена за да могат лихварите да вършат измами, да дават повече заеми, от колкото имат депозирани златни пари, като прибавим и печалбата им от разликата между лихвите по кредити и по депозити (у нас е много голяма), се получава задължение към банката от количество пари, които не съществуват в системата. Да се платят тези задължения може само чрез грабеж навън - друга страна, държава, появява се империализмът, лихварят финансира суверена да организира грабежи и войни, после с награбеното той му плаща дълговете, тоест делят си плячката. Голямата измама започва след "английската буржоазна революция", когаро Кромуел позволява завръщането на еврейските лихвари, прогонени преди 3 века, последва създаването на първата "централна банка", която не е държавана, а частна институция, и започва епохата на англосаксонският империализъм, в днешно оплел целия свят в дълговата кабала.
Да си мислим, че подаръчната икономика е нещо различно от утопия е липса на здрав разум. Ако хората бяха добри и честни по природа, нямаше да има нужда от съдебна власт. Хари като цяло е прав, но лихварството и капитализмът донякъде и мотивират прогреса. Общество, което е напълно задоволено и спокойно не би имало такива амбиции за развитие, каквито има общество поставено в условията на постоянен стрес. Тъжен факт е, че от този постоянен стрес печелят именно едрите капиталисти и те берат плодовете на прогреса, въпреки, че заслугата реално не е тяхна.
Много приказки от все умни "специалисти"-словоблудство! Господа, знаете ли, че на 01.03.2016 г в България и по принуда не е възможно да се приложи "бартерна икономика". Причините са следните: 1. Вноса на стоки е 80%. 2. Голяма част от капиталите са на ЕС. БНБ не съществува. 3. Над 80% от приходите в ДБ са от възнагражденията/вкл.ДДС/. 4. Десетки милярди лъжлив НД. 5. Производството е неустановено, защото голяма част е на консигнация. ИМА И ДРУГИ.
По принцип са правени няколко опита за безлихвено държавно развитие на икономиката .. характерни са мерките при Четиригодишния план ..
Ето за Четиригодишния план : .."Рост экономики Третьего рейха (и связанный с этим рост уровня жизни) повергал в шок любого экономиста Чикагской школы – да и всех-прочих экономистов тоже. Только с 1936 по 1939 год объем общего промышленного производства Третьего Рейха вырос на 37%, за 1939 год Германия произвела 24 миллиона тонн чугуна (что составило 22% общемирового производства), 22.3 миллиона тонн стали (24%), 333 миллиона тонн каменного угля (17%), а по производству искусственного каучука и металлообрабатывающих станков заняла устойчивое первое место. Экспорт черных металлов Германией превысил подобный американский показатель вчетверо! И ладно бы немцы добились бы такого роста благосостояния при помощи иностранного «инвестора», этому самому инвестору выделяя львиную долю барышей – так нет! .. .... 26 мая 1938 года Адольф Гитлер заложил первый камень в фундамент завода «Фольксваген». Немецкий Трудовой Фронт инвестировал в его строительство 300 миллионов марок – и к июлю 1939 года завод уже дал первую продукцию! Всего до 1 сентября было построено 630 «жуков.. Продавать эти машины планировалось в кредит, каждый желающий (по плану немецкого руководства) получал бы в свое полное владение «жука» и еженедельно в течение неполных 4 лет платил бы за него 5 марок. При ежемесячной средней зарплате в 400 марок платить из них 20 марок за автомобиль – совсем не обременительно! Да что там автомобили – немцы к 1943 году планировали «оснастить» все германские домохозяйства народным телевизором FE-III - ибо телевидение в Третьем Рейхе начало успешно функционировать с 15 января 1936 года .. ... ... Они создали параллельные внутренние деньги. ... Не имеющие свободного обращения на финансовом рынке вне Германии. Говоря простым языком – создали дублирующую кровеносную систему немецкого хозяйственного механизма (как известно, деньги – кровь экономики). Сначала, в 1934-1935 годах, такими деньгами были векселя Металлургического научно-исследовательского общества (Mefo). Их эмитировали для оплаты фирмам-поставщикам, они гарантировались государством и были нормальным финансовым инструментом – с одной оговоркой. Они могли использоваться лишь промышленными предприятиями ... . Из 101.5 миллиарда марок расходов немецкого бюджета в 1934-1939 году, не менее 20 миллиардов марок представляли из себя векселя Mefo .. "
Симчо, "Чикагската школа" се е правила на умрела лисица, не Хитлер е направил икономическото чудо, а Уолстрийт и Ситито, с инвестиции, докато в САЩ се вихрела Голямата депресия - точно за това, парите излезли от икономиката на САЩ и надули икономиката на Третия райх, не икономически а политически са причините, за да сблъскат Хитлер и Сталин, за Втората световна война, в която победител излезе интернационалния банков капитал. После пак те направиха Студената война. Сега правят "демокрация", на който отказва да влезе доброволно в дълговата кабала, така стана с Югославия, Гърция я вкараха продажните политици, тепърва ще гледаме сеира на гърците, държавните предприяти се приватизираха спешно, сега печалбите им финансират пенсиите на гърците, тези на германци и американци, за гърците няма, защото "инвестиции" на англо - американци значи робия.
... "надули икономиката на Третия райх, не икономически а политически .."" ---------------------- Aз съм чел по темата и съм склонен да се придържам към точно обратният извод-изказван от доста анализатори .. ИКОНОМИЧЕСКИ са причините за ВСВ .. в Германия ВСЕКИ ТРЕТИ е бил безработен, благодарение на ЧЕТИРИГОДИШНИЯ ПЛАН , не само е преодолян дълбокият кризис, но и Райха достига 37% ръст!! .. АКО е продължало мирно това развитие?? .. ... какво е щяло да стане ..? Великобритания, САЩ .. сега къде щяха да са в света?? БЕЗ ДА ВЗЕМА ОТ ТЯХ ПАРИ НА ЗАЕМ .. ! И без на Германия, да и трябват НАПЕЧАТАНИТЕ ОТ ТЯХ ПАРИ .. !!! Да, ама ТЕ са свикнали от всичко да си вземат едни 10% минимум ... Щом някой им каже "господа, трябва да живеете според заработеното" .. и те го изкарват световен злодей и се мъчат да започнат война на целия свят срещу него!.. Виж и сега - каза им един човек в Москва "Време ви е да живеете според произведеното от вас , стигат ви финансови игрички " .. и те насъскаха идиотите от целия свят .. тука на форума поне 4 кречетала - соросоидни идиота .. да повтарят техните мантри ...
Колелото на историята се върти и връщане назад няма. Капитализма е остарял строй и той трябва да си отиде и ще си отиде. Смеейки се, човечеството ще се прости със своето минало!
Не мисля, капитализмът не е "обществен строй", Маркс е лъжец, и въобще мисленето в матрицата за обществени строеве е кабала на измамата, капитализмът е начинът на англо-саксонсият елит и неговите кредитори да владеят и поробват останалите. Всяка раса, всеки народ има свой път на развитие и еволюция, но покорени, поробени и ограбвани, потискани и избивани не са успели да извървят този път. Ние незнаем до къде биха стигнали те и как би изглеждало човечеството и светът днес. Англосаксите претендират че носят на поробените цивилизация, англо-американците че дават демокрация, но изтината е че те не създадоха цивилизация, както античните гърци и древните римляни, Бритиш музеум е пълен само с награбени богатства, и понеже са свидетелство на висока чужда култура, англичаните не съзнават че се самоунижават. При янките е още по-зле. Въобще, излезте от догмите и матриците на комунистическо - либералното западно мислене, и ще видите истинските очертания на реалността.
Тоест, ако не предприемем активни действия за освобождаване от англо-американското иго, ще си останем завинаги роби и нисша раса за тях, и има да чакаме сриването на капитализма, те сами ще си го сринат, защото на негово място ще изградят концлагер, нали знаете че концлагерите са измислени от англичаните, не от комунисти и фашисти. Как изглеждаме ние в техите очи - чтете Хари Потър, Властелинът на пръстена, там нисшите, примитивни, гадни и лоши антигерои живеят задължително на изток или юг - това сме ние, не се заблуждавайте!