Традиционните причини да уволниш даден служител включват редовно закъсняване със срокове, непрофесионално поведение и неизпълнение на поставените задачи. Този списък обаче се допълва с още една причина: работа по време на обедната почивка.
Още през януари 2010 г. Шарън Смайли, която работела като рецепционистка и административен асистент в компания за недвижими имоти в Чикаго, уж излязла в обедна почивка, но останала на бюрото си да довърши проект, който шефът й бил поставил като задача.
Друг мениджър й казал, че трябва да напусне бюрото си и да отиде на обяд, но тя продължила да се труди над въпросния проект. Това обаче се оказало лошо решение - впоследствие била уволнена.
Прекалената старателност в офиса и пропускането на почивки не са добър вариант
Едно от изискванията във въпросната компания е било всички служители на почасово заплащане да си вземат обедна почивка в рамките на половин час. Конкретната ситуация обаче била усложнена от факта, че бюрото на рецепционистката се намирало на входа на офиса на компанията. Очевидно нейните мениджъри са смятали за твърде непрофесионално Шарън да се храни пред клиентите или потенциалните партньори, които влизали в офиса.
Но Смайли не само изгубва работата си - тъй като тя е уволнена с причина, са й отказани и обезщетенията при безработица. Затова решава да осъди бившия си работодател. Миналата седмица апелативният съд в Илинойс излезе с решението, че тя трябва да получи своите обезщетения, тъй като не е демонстрирала лошо поведение на работното място.
Допълнителната работа извън традиционното време означава по-високи компенсации
Случаят "Смайли" повдига проблем, за чието съществуване знаят много малко хора: възможността да бъдеш уволнен заради това, че работиш твърде много. В епоха, в която работодателите се въздържат от наемането на нови хора и се опитват да изстискат колкото се може повече настоящите си служители, бихме могли да сметнем, че всъщност е нещо хубаво да имаш човек, който работи за теб и по време на обедната си почивка. Ала този проблем не възниква за първи път.
През далечната 2004, в. "New York Times" пише как хората все по-рядко спазват края на работния ден, като на някои се нарежда от ръководството да работят до късно, за да се ограничат разходите на компанията.
Ала недоволните от тази принуда служители започват да съдят шефовете си - и да печелят. T-Mobile например бяха принудени да платят милиони долари под формата на обезщетения, след като американското министерство на труда открило, че компанията за мобилни телефони е принудила 20 500 служители в телефонните си центрове да работят допълнително.
Тогава се случва нещо още по-странно. Заради тези ресурсоемки споразумения и опитите те да бъдат избегнати в бъдеще, компаниите започват да забраняват на служителите си да работят извънредно. Само за последната година търговската верига Target уволни един от топ-мениджърите си, защото работел до късно.
Според документацията по делото, въпросният мениджър често трябвало да отговаря на въпроси, свързани с работата, или да решава проблеми извън работното си време.
И да не си свършиш работата, и да останеш след работно време е еднакво зле
Много служители в днешно време се оказват между несъвместими изисквания от компаниите, които 1) искат от тях да си вършат работата, 2) не искат да им плащат за извънреден труд и 3) са параноични спрямо потенциални съдебни искове. Какво му остава на един работещ човек при такова положение?
На първо място, трябва да се уверим, че познаваме политиката на компанията по отношение на работното време, почивките и извънредния труд. Освен това е важно да имаме предвид, че работодателите могат да уволняват хора по всякакви причини, стига да не става въпрос за дискриминация.
И действително - нарушаването на политиката на дадена компания по отношение на почивките е легитимна - или поне законна причина.
Ако някой прецени, че има нужда от повече време, за да свърши работата си, той трябва непременно да говори с шефа си за това - и да попита дали може да получи няколко извънредни часа всяка седмица. Ако това е невъзможно и човекът не е доволен от работата си, може би е време да потърси ново място.
Ала решението по случая Смайли изяснява със сигурност поне едно: да уволниш някого заради това, че работи по време на обедната си почивка, определено не е основание да бъде лишен от обезщетенията, които му се полагат.
