От 25 години насам, щом наближи 9 септември - денят, който злощастно обърна историята на България, вкарвайки я в коловоза на съветското влияние, си задаваме неизбежния въпрос: отиде ли си комунизмът, щом отблясъците му редовно нахълтват неканени (а понякога съвсем открито добре дошли) в настоящето чрез светли образи и мили спомени?
Помните ли истерията по дъвка "Идеал", която се върна уж от "нищото" по щандовете? А помните ли как преди две години на Тодоровден, когато е съборът на град Правец, пуснаха по сергиите тениски с лика на Тодор Живков? Бяха продадени като топъл хляб и нищо чудно.
Да, Правец, чиито девиз "по правия път все нагоре", изписан с огромни букви на разклона от магистралата (с което наподобява по неприличен начин лозунг, взет от времето на комунизма, когато гръмките намерения редовно надминаваха реалността) - е роден град на комунистическия вожд - другаря Тодор Живков.
И това има значение.
Защото както бедната родна къща, изградена допълнително с държавни пари и блестяща сега с двата си реставрирани ката, с миндери и ниски масички в народен патриотарски стил, така и новата резидеция (сега музей), в която Тодор Живков е посрещал Муамар Кадафи, Ганди и други възрожденски лидери - напомнят неизбежно:
градът помни и почита българския Първи.
Като се добави и паметникът, издигнат в чест на генералния секретар на БКП по повод 90 години от рождението му, който е поставен в специална градинка на входа на града, до спортен комплекс "Правец" и който е построен със средства, дарени от благодарните съграждани, става съвсем ясно - комунизмът и спорната личност на Живков живеят в паралелна реалност в Правец, идеализирани.
И свързвани единствено с прогрес и благоденствие.
Ако се абстрахира от провинциалния манталитет на правешките жители, които се гордеят, че Живков е направил толкова много за града им, човек може много да се чуди и мае на загадъчния манталитет, според който е нормално да славиш диктатора.
Ако погледнем психологически на въпроса, но и въоръжени със съответната историческа култура, която не се преподава в училище, бихме казали, че отношението на правенчани много прилича на стокхолмски синдром:
жертвата се радва на насилника.
И ако за местните хора е донякъде обяснимо, макар и до болка тесногръдо, да се радват на личността на Тодор Живков, който е направил от селото им първи в райна по стандарт на живот град, то как, освен с политическо безсилие бихме могли да обясним поведението на обществени личности, които нямат нищо общо с Правец, в публичното пространство, когато стане дума за бившия Първи?
Защото от години наред действащи политици от ляво и от дясно залитат в носталгия по хубавите страни на соца или се изпускат в
славославене на Тодор Живков.
Да разчитаме единствено на слабата си памет и на надеждата, че хората се променят ли, за да простим факта, че тържественото откриване на паметника на Живков в Правец през 2001 година беше под патронажа на бившия президент Героги Първанов и беше придружено от почетна гвардейска рота?
Действително, забележителни са опитите на отделни политици да реабилитират носталгията по онова загубено време - наскоро премиерът Близнашки го определи като светъл идеал с лошо изпълнение, а миналата година тогавашният външен министър Кристиан Вигенин честити 9 септември във Facebook, защото тогава нямало убийства и изнасилвания. Цецка Цачева пък си спомняше високия наратив на прогресивната социалистическа младеж, докато строили път.
Най-последователен със сигурност е Бойко Борисов, който не крие, че уважава "държавника Тодор Живков".
Но е неизбежен въпросът каква другарска комунистическа вярност може да крепи политиците, когато се опитват да се самоубедят, че Тодор Живков бил добър държавник, каква носталгия ги кара да са благодарни, че нашият диктатор тероризираше хората тихомълком чрез ДС и лагерите, вместо шумно и назидателно като разстреляният съседски диктатор Чаушеску?
И не е никак чудно, че новите поколения гледат на соц-а като на фосил от една измислена епоха, в която не биха искали да живеят, но биха искали да познават.
Затова и те нямат нищо против тениските на Тодор Живков, нито против дъвките "Идеал", шоколада "Кума Лиса" или пастата за зъби "Поморин". За тях "Кореком" е любопитен бренд, чиито статут им е трудно да проумеят.
Но за наша всеобща беда, комунизмът се е загнездил дълбоко и лошо в тъканта на обществото, не без угодното му подценяване от страна на политиците и не без умелото предизборно използване на части от идеологията му (като например осигуряването на значителна част на населението на блага, чиито достъп би трябвло да е нормално човешко право - ток, урбанизация, пътища, заводи, технологии...)
И вместо Музей на комунизма, който да показва спомени от трудовите лагери, и стаите за разпит на Държавна сигурност, и висините на хранителната индустрия на социализма, ние създадохме Музей на социалистическото изкуство, показвайки как идеологията може да превърне идеала за женското тяло в едра работничка, изкривена под чувал камъни за "благото на народа".
Затова, колкото и да ни се ще да вървим напред и да "се развиваме", още години наред навярно ще трябва да си спомняме, че два дни преди 9 септември е 7 септември - денят, в който тази година, ако беше жив, Тодор Живков щеше да навърши 103 години.
И така всяка година ще се чудим важен ли е този ден за отбелязване или съвсем може без него, поне докато не изградим еднозначно отношение към историята си като народ.
А за това са необходими повече съвест и кураж. И то в доста по-голяма степен, отколкото проявяваме сега.
"човек може много да се чуди и мае на загадъчния манталитет, според който е нормално да славиш диктатора." Не е изобщо загадъчен. Целта на комунизма е промивка на мозъка и премахване на националното самосъзнание, заменено с величаенето на група хора (вождовете ). БКП по-късно преиуменувала се в БСП направи всичко възможно да заличи всички нечовешки деяния през своята история. За това сега като отвори човек един училищен учебник по история никъде няма да намери информация за гоненията, за изчезналите хора, за провалените човешки съдби, за трудововъзпитателните лагери и т.н. Нима не знаете - по времето на комунизма е нямало престъпления, нямало е бедност, нямало е недъгави и сираци. Пълна идилия! Благодаря на бога, че българите сме адски твърдоглави и благодарение на това и след петвековното робство у някои от нас остана българския дух. Това важи и за хората по време на комунизма - единици, които не искаха да са част от малоумното, блеещо стадо. В такива хора ни е надеждата. Но докато в България има партии като тези, които са дейни днес, няма как да се оправим. Шапка му свалям на Тато за майсторството, с което накара българите хем да мразят сами себе си, хем да мразят и родината си. Преди време имаше една много трагична анкета по БТВ, в която се оказа, че не малка част от младото поколение милее по комунистическото ни минало и се гордее с бай Тошо. Хора, които нито са били родени тогава, нито знаят какво е било. Комунизмът е бич божи. На хартия може и да звучи примамливо, но на практика виждаме до какво води. Дори китайците разбраха, че само с чист комунизъм няма да стане и за това в момента не са като Северна Корея, която между другото много бих искал да приеме всички българи, които се възхищават от този режим и да им го покаже в най-малки детайли барем им го избие от тъпите кратуни.
Саше дай сега и с малък цитат ,,И вместо Музей на комунизма, който да показва спомени от трудовите лагери, и стаите за разпит на Държавна сигурност, и висините на хранителната индустрия на социализма, ние създадохме Музей на социалистическото изкуство, показвайки как идеологията може да превърне идеала за женското тяло в едра работничка, изкривена под чувал камъни за "благото на народа"." . Както казваш и ти ,,Нима не знаете - по времето на комунизма е нямало престъпления, нямало е бедност, нямало е недъгави и сираци. Пълна идилия!". Не не е била пълна идилия но ... в момента тези които трябва да са в лагерите убиват и грабят , аз поне хора ровещи в кофите за да намерят нещо да се нахранят не съм виждал тогава . В изоставените села къщи на по 2-3 етажа нали не ме убеждаваж че са още от царско време ? Надявам се не ме увещаащ , че от 9.8милиона до 7.3 милина са само емигранти - впрочем ако не бях циганите вместо -30 000 щяхме да намаляваме с 80 000 ( етническия състав проври ти ).Та тогава с гадните текезесета изнасяхме селскостопанска продукция - надявам се няма да ми обясняваш , че работндахме и иците на полето взимат колкото чорбаджията им , докато сега внасяме . Странно тогава произвеждахме и компютри - добри или лоши но май е по-добре от нищото сега ? Та както казваш тогава е било ад а сега е рай .
"... Не не е била пълна идилия но ... в момента тези които трябва да са в лагерите убиват и грабят , аз поне хора ровещи в кофите за да намерят нещо да се нахранят не съм виждал тогава ...." Така е, но аз пък човек с 1000 лева заплата не съм виждал тогава, а ти сигурно сега вземаш толкова. Ако се съгласиш всички да вземаме по 200, независими кой какво работи, ще има пари и за циганите, и за тия да не ровят по кофите. Само че ти не искаш да си дадеш от твоята заплата нали - смяташ че ти си по-умен от другите и затова вземаш толкова колкото вземаш.....а за оня дето рови в кофите някой друг да отдели от своя дял за да не рови
Забравих да кажа, че ако се съгласиш да вземаме всички по 200 лв. без значение кой какво работи, ще останат пари и за "безплатно" здравеопазване. Така де, то едно време нямаше и болни
@ivod, положението в момента е такова поради две прости причини - българския манталитет и това, че преходът изобщо не е и започвал. БКП осъзна, че българската икономика няма да издържи още дълго поради ниската конкурентноспособност и лошото разпределение на труда и наличните ресурси. За това трябваше да се оттегли привидно и да изчака пари от така наречения Запад да дойдат у нас и да напълнят личните банкови сметки на комунистите/социалистите. Преходът у нас не е този, за който мнозина си мислят. Той бе преход между старото БКП и новото БСП ръководено от отрочетата на едновремешните комунисти. Понеже на тези отрочета им трябваше време да поотраснат, управлението в държавата трябваше да бъде хем на лице, но хем и да е лесно да бъде сменено. И така се роди ерата на мутрите в България. Мутрите обаче, поради невероятно ниския си коефициент на интелект и прекалено многото анаболи и бъхтане по фитнес залите, скоро започнаха да нахалстват много и да хапят ръката на господарите си. Колкото бързо изгря, толкова бързо и залезе тази "класа", а и комунистическите деца порастнаха и бе време да се захванат с управлението. Не знам дали помниш, но през 90те години на минали веки публичните разстрели на така наречените бизнесмени-мутри станаха нещо редовно макар и стряскащо за обикновените хорица. Погледни само кои партии и политици са сред най-популярните днес...Сава (Доган), Гоце (Първанов), Московеца (Станишев) и т.н. Така наречените десни пък се самоунищожиха къде зарад собствената си глупост, къде поради нереалните очаквания и от партиите си, и от обществото като цяло. Не казвам, че сега сме цъфнали и вързали, но поне днес имаме правото да излезнем навън без това да обрича семействата, които оставяме зад нас на мизерия, гонения, разпити и затвор. Съветвам всеки, който има възможност да попътува и да опознае света, да го направи. Ще израстнете адски много и ще станете по-качествени хора. А от такива хора България има нужда.
"Тежката сянка на Тато"! Ама как само е озаглавена статията, а! Като че ли става дума за Дявола за олицетворението на злото, все още надвиснало опасно над главите ни и добре, че е милостта на Всевишния и някои подопечни Нему люде, та все още сме живи /някак си/! Не ми е известно до сега някъде да е имало перфектна организация на обществото. И понеже много се спряга тоя комунизъм, бих попитал - някой знае ли някъде по света някога да е имало комунизъм? Аз поне не знам. Това, дето беше тогава си беше чист капитализъм, но основан на държавна собственост върху средствата за производство. Въобще - играят ли пари, моля, не ми говорете за комунизъм. А ако на някой му бъде предложено да живее в условия на истински комунизъм и той откаже, такъв не би ли следвало да се счита за завършен идиот? Комунизмът е високо хуманна идея, за съжаление не осъществена до сега на практика. В крайна сметка осъществяването му зависи единствено от самите хора. Те, обаче, не желаят да поемат такава отговорност /че как иначе, това хич не е лесно/, за това им е по-удобно да се оправдават с несъстоятелността на тази идея, на утопичността и, ... а бе, най-добре да не се опитваме да го правим, защото ще трябва първо да променим себе си, ама на нас хич, ама хич не ни се ще. Било доказано научно, казват, че човек по природа си е склонен към мързел. За това няма какво да се занимаваме. И я дайте да оплюем и християнството, защото всички сме грешници. Какво има да се уповаваме там, на някакви си идеали, да ходим по църкви .... Айде ... . И все пак подобна хуманна идея се появи отново в наши дни - по-точно през 2008 г. и то не къде да е - а в САЩ. Имам пред вид движението "Цайтгайст".
"...Обаче смея да твърдя, че за голяма част от хората, при комунизмът беше по-добре от сега - безплатно образование, безплатно здравеопазване, ниска престъпност, ниска(никакава) безработица, ранно пенсиониране и относително по-високи пенсии..." Е тоя въпрос не го ли минахме вече? Имаше готиния термин "уравниловка" - работиш квот работиш, накрая всички вземат горе-долу едно и също, определено от държавата. Ако се съгласиш сега всички да вземаме по 400 лв., а не един 200, друг 1200, ще има пари и за "безплатно" здравеопазване, и за "безплатно" образование.... Само че ми се струва че не искаш. Ще кажеш, че ти си умен и затова искаш да вземаш повече от оня с 200-те, т.е. не си даваш от твоя дял за да има безплатно.
По нито един коментар не личи обаче да си намерил нещо ако си търсил...
Абе не знам що се хабите да спорите, като само един факт показва всичко по въпроса за соц-а: Преди на границата имаше ограда за да не се разбяга народа навън, а сега има ограда за да се пазим от желаещи да влязат. А кой бяга от хубавото и кой напира да влиза някъде ако е много лошо?
В коментарите може да прочетете: - заблудени желаещи-да-бъдат-реалисти критикуващи остаряла идеологическа рамка от преди 2 века; - заблудени идиоти критикуващи критикуващите грешната рамка от преди 2 века; - пълни идиоти, послужили за бавноразвиваща се основа за идеологическата пропагандата на гнилия капитализъм, които повтарят тотално безумни мантри на които и сектант би завидял за монотонността и откъснатостта от реалността; - сектанти, които просто завиждат за безумието на "нормалното" днешно мнозинство; - Аз.
Проблемът не е в тежката сянка на Тато,а в липсата на елит на нацията,който беше затрит по болшевишки образ и подобие.Предполагам,че малцина от коментиращите знаят,че повече от четиридесет години сертификат за годност/ако мога да го нарека така/беше...''роден в семейство на бедни работници/селяни.''Обществото ни до 1989 г. беше разделено/условно/ на 1 млн и 200 хиляди членове на БКП/комунисти/ и вероятно между три и четири милиона кандидат-партийни членове.Имаше известен/строго контролиран брой/земеделци,като над 90 процента от ''земеделците''бяха граждани/живееха в градове/.В земеделска ''дружба''се влизаше по-трудно,отколкото в ловна дружинка.1989 г. след вътрешно-партийният преврат в БКП се появи тенденция на остър дефицит на кадри при така наречената опозиция.Три-четири години въртяха,сукаха и начело все се оказваха бивши членове на БКП и кадри на ДС.По това време Луканов се усети/гениално/,че разбиването на бившите комунисти/за България е най-подходящо да се използва термина Партиен член/може да се осъществи чрез....огромната армия от Кандидат-членове на Партията,които дълги години се бяха облизвали и подмазвали на Партийният секретар по месторабота или местоживеене.Речено-сторено.Сега малко хора помнят,а други не знаят,че първите големи вълни от емигранти бяха от млади,квалифицирани и изключително добре подготвени хора,но...бивши членове на Партията.В България се създаде атмосфера на абсолютна нетърпимост към тези хора и най-разумното за тях беше да емигрират.С добрата си подготовка и знания тези първи ''партийни''вълни нямаха проблем с адаптирането си в чужбина.Надявам се,никой не си мисли,че Партията на комунистите е приемала всеки.Това беше единствената разрешена партия и те нямаха никаква конкуренция при подбора на качествени хора.Членуването в БКП беше ключово за правене на кариера.Там беше ЦВЕТА на нацията ни,създаден да замени избитият ни елит след септември 44 г..Наясно съм,че много коментатори ще подскочат,а ОНЯ ще започне да гризе клавиатурата,но това е безспорен факт.Тези хора ги подготвяха за управлението и разбира се-контролирането на останалата част от населението.След като бяха сатанизирани и принудени да напуснат България тези 300/400 хиляди човека,нататък беше лесно.Техните места в икономиката,политиката и БАНКИТЕ бяха заети от хора,на които мечтата им беше да станат Членове,но все нещо не им се получаваше.Бившето ДС ги имаше на списъци/знаеше тайните и кусурите им/ и поставяйки ги на ключови места,извърши бруталният преход. Това е.Ако имахме качествени хора нямаше сега да сме в сянката на Тато.Той щеше да е в нашата сянка. Предварително казвам,че не съм бил нито комунист,нито Партиен член по една много проста причина.Не представлявах интерес за Партията.Вечен студент с мъглява идеология,слушащ радио ''Свободна Европа'',проявяващ нездрав интерес към нежната половина в Университета...
Поначало комунизмът никак не си е отишъл. Мнозинството управляващи, икономически, политически и културен елит, са си същите лица, създадени преди '89. Никаква промяна! Архивите и досиетата, кадрите на бившата ДС си стоят, макар и не явно. Никой случаен не може да пробие - и не само заради шуробаджанащината. Срещал съм хора, които и сега се гордеят със своя работническо-селски произход като основание за изграждане на образ на "хубав човек", бивши доносници, разбира се, които цял живот правят само това - мъкнат доноси, унижават, оплюват другите... А стадото ги слуша - едни подкупени, за да мълчат, други изгонени, за да не пречат, с неудобните - разправа! Така е, не се пише за концлагерите, за провалените човешки съдби, за кражбите по време на комунизма - а колко хора съм слушал да говорят колко много се е крадяло, "пренасочвало" по други канали, с което един си построил къща, друг - две! Баща ми ми е разправял - идва партийният секретар и нарежда: "Ако кажеш на някого какво си видял, чака те "Белене!" Или - "Искаш ли трампа, твоята голяма и хубава къща за по-малка и лошокачествена, но поне няма да си "враг на народа"? Крадеше се и още как! Убиваха, изнасилваха, но случаите се покриваха от "стадото", което живееше, доволно блеещо и незнаещо, в пълно информационно затъмнение! Още тогава бе възприето, че за да станеш "някой", трябва да имаш познати по партийна линия. И се наредиха едни "съвестни" активни борци, синове на партизани и т.н. Сега, в общи линии същото, гледам картинки на канализирали се във властта по фирми, учреждения, всеки е човек на някого и се притесняваш да го настъпиш, защото идва "покровителят" и се мъчи да те смачка! Апропо, нали не мислите, че бившите възпитаници на режима - доносници, агенти, биячи, контрабандисти, координатори от службите и т.н., просто така се стопиха при идването на демокрацията?! Та те бяха свикнали да подслушват, да донасят на когото трябва, да клеветят, очернят другите и така да печелят облаги за себе си. Как да се променят?!
Щях да добавя, колко често са ме питали по фирмите разни бивши доносници: "Абе, ти къде живееш?" После ходят и разпитват, за да изскочат кирливи ризи. Ако няма - нищо, те си носят! При един познат в момента, не преди 25 години, все още му мъкнат доноси, петнят му името, докато за лакеите на режима не се говори нищо лошо! И той ми казва: "Всичките настръхнали срещу мен, стремят се да ме унижат, да ме смачкат, да ме направят да изглеждам идиотски дори в собствените ми очи, доноси за всеки контакт с мен, близане на задници в опит да угодят и получат трохички от трапезата; а после вината, разбира се, се прехвърля върху големите крадци, само те са виновни, но не и малките крадливи душички, цял живот свикнали да дебнат, слухтят и плюят срещу някого"...
Тази мантра за тоталното унищожение (геноцид) на интелектуалците от комунистите си е направо несъстоятелна. След 9-ти септември 1944 бяха избити без съд и присъда много интелектуалци, активни противници на комунистите, но да се твърди, че липсата на хора от „голям мащаб” сега, се дължи на избиването на тези хора преди 70 години е несериозно. Само хора, които нямат лични впечатления, защото не са били родени по времето на Тато, е възможно да не знаят на какво ниво беше българската култура по това време – оперна и симфонична музика, балет, хорово изкуство, театър, естрада, цирк, кино, живопис и скултура, литература...... А тази култура не можеше да се развива на толкова високо ниво без интелектуаците - творци и изпълнители. Колкото до „носталгията” по времето на Тато, докато сме най-бедната държава в Европа, тя няма да бъде изкоренена, трябва да измрат поколенията, които са живяли в зрялата си възраст тогава. И които имат спомени и за това време и за прехода след 1989 г. и могат да сравнят как изглеждаше България преди и сега.
Значи избиването на интелектуалци преди 70 години не ни се отразява, ама за всичко са виновни турците дето са ни били клали преди 500 години. Железна логика