Уникални или всестранно развити

Разглеждам сайта на образователното министерство, чета програми и стратегии и се питам: На каква основа градим новите образователни концепции?

Образователната система, чието статукво днес се приема за неоспоримо, е била създадена да обслужва определени идеологически интереси. Въпреки реформите, тя е запазила представи и настройки от миналото.

Отговорността е на родителите

Една такава представа е за държавата, която се грижи за децата. Държавата, която е осиновила децата - целодневно ги гледа, учи и възпитава, за да могат родителите им да работят (във фабриката).

Едно ново разбиране си проправя път в последно време: ние сме отговорни да осигурим добро образование на децата си.

Кое образование е добро?

Само обучение, което е адаптирано към познавателните нужди на конкретния ученик, е добро за него. Адаптирано по цели, по форми, по учебно съдържание и методи за преподаване и оценяване.

Но при сегашните нормативни ограничения, добрите учители трябва всекидневно да нарушават наредбите, правилниците и заповедите. Водени от здрав разум и любов към децата, те адаптират процеса на обучение към учениците си.

Математиците ще разкажат на учениците от художествената гимназия за златното сечение, вместо да решават биквадратни уравнения. Вместо логаритми, ще смятат обеми и лица с учениците от професионалното училище по строителство. И тъй нататък... Много често добрите практики се вмъкват инкогнито в образователната ни система.

Уникална или всестранно развита личност

Сегашните учебни програми са плод на представата за всестранно развитата личност. Прелиствайки някои учебници, човек изпада в безсилие пред непостижимите им изисквания. Колко от нас, възрастните, биха понесли този товар - а сме го стоварили на рамената на децата си.

Време е тази нагласа да се смени от разбирането за уникалността на всяка личност. Уважението към личността в нейната уникалност би създало многообразие от образователни възможности, давайки свобода на избор. То няма да въведе задължително целодневно обучение в класната стая. Не и еднакво учебно съдържание за бъдещия физик и за музиканта... Доброто образование не може да влезе в тясната униформа на съществуващите учебни програми.

Знаем, че униформеното образование е форма на контрол върху умовете на следващото поколение. Че най-лесно се управляват хора, които са загубили своята изобретателност. Понякога имам чувството, че точно това цели дългият процес на школуване в момента.

Крайно време е да погледнем на бягството от училище не като на бягство от отговорност, а като разумна форма на протест срещу често безсмислените и дори деформиращи учебни практики. Когато учителите признават, че 90% от учениците от 11 и 12 клас не влизат в час, това би трябвало да ни накара да се замислим. А не да наказваме.

Необходимост от многообразни образователни възможности

Образованието на децата е отговорност на родителите и затова те имат право да изберат подходящите форми на обучение. Това право реално е осуетено от липсата на достатъчно на брой и работещи алтернативни форми на обучение. (Такива се предвиждат само за деца със специални образователни потребности.)

Домашното образование е незаконно. Защо? Някои училища правят целодневното обучение задължително. Не мога по своя преценка да освободя детето от училище за повече от 3 (три!) дни на година. Защо?

В същото време «адаптирането на обучението към индивидуалните образователни потребности» се повтаря като заклинание във всяка концепция и програма.

Една алтернативна форма на обучение са частните уроци. Няма нищо лошо в частните уроци, но министрерството зае спрямо тях позицията на ревностен монополист. Вместо да разпознае в широкото разпостранение на частните уроци необходимостта от индивидуализация на формите на обучение в училище.

Индивидуално обучение в училище - възможно ли е?

Едва ли се нуждае от доказателство твърдението, че най-ефективната форма на обучение е индивидуалната.

Интернет предлага богати възможности за индивидуално обучение и освен това е среда, в която учениците се чувстват комфортно. Да получиш въпрос от свой ученик и да му отговориш с кратък клип като от Кhan Academy - защо не, софтуерът е безплатен. Познавам учител - модератор на форум по математика. Както и учител, който организира (безплатна) задочна школа по нтернет за учениците си. Има условия обучението да мигрира частично у дома.

Защо не се финансират подобни форми на индивидуална работа с учениците, вместо целодневно обучение?

За вредата от целодневното обучение

На какво се дължи разликата между учебните постижения на децата в клас и в къщи? В училище децата се разсейват и стресират - но дали е само това? Казват, че най-голямата загадка във всяко поведение е социалното поведение.

Според една от теориите в социалната психология, качествата на индивидите имат тенденцията да намаляват и да се влошават в социална ситуация. Действията и мислите на дадена човешка общност се доближават не до тези на средата, а до най-ниското равнище на нейните членове. А според Шилер, "всеки човек, погледнат отделно от другите, е доста умен и схватлив, обаче хората, обединени в група, се превръщат в истински глупци".

Това е отдавна познато явление. Фридрих Велики имал най-високо мнение за своите генерали, когато беседвал с всекиго от тях поотделно, но казвал, че когато те се съберат на военен съвет, не са нищо повече от сборище глупаци.

Какво се случва в класната стая

От гледна точка на теорията на масите, в класната стая се наблюдава възникването на тълпа, в която се налага една колективна воля и отделният човек губи способността си за интелектуална инициатива. Това обяснява разликата в постиженията във формална и неформална среда, както и често наблюдавания отказ от логическа мисъл и загуба на доверие на ученика в себе си.

В същото време в Националната програма "Училището - територия на учениците" чета: "Организирането на учениците в целодневно обучение дава възможност за повишаване качеството на образователно-възпитателния процес при зачитане на интересите, отчитане на възможностите и във връзка с възрастовите особености на учениците..."

А по-нататък с ужас чета, че държавната политика за развитието на детето включва поетапно въвеждане на целодневна организация на учебния ден от I до VІІ клас. И според авторите, това е инструмент за развитие на таланти.

Но аз не познавам майка или учителка, която да не смята, че целодневното обучение (8 часа в класната стая) е крайно изтощително за децата и освен това неефективно. То е решение само при невъзможност детето да се гледа вкъщи.

Разминаване между цели и средства

Според образователното министерство, целта на на обучението е развитието на автономна личност. Изграждане на самостоятелно и критично мислене и т.н.

Да погледнем с какви средства ще се постигнат тези прекрасни цели. Очаквам да прочета, че ще има възможност всеки предмет да се изучава на поне 3 нива.

Че ще се въведе съвременна система за оценяване, специфична за всеки предмет, без да се сумират или осредняват оценките.

Че ще се използва оценяването за основа при разработване на индивидуални планове за обучение на всеки ученик за всеки клас.

Че ще се включат интердисциплинарни курсове в учебните планове.

Че ще се премине частично към проектно обучение в последните класове.

Че се планира всички училища да използват Learning Management System в ежедневните си комуникации като практическа възможност за индивидуално обучение.

Нищо такова не намирам, но целодневното обучение се смята за успех.

Това несъответствие на целите и средствата (дейностите) за постигането им прави самата програма един несполучлив проект.

За да се изработи цялостна концепция е необходимо известно интелектуално усилие, а не механично смесване на формулировки от европейски документи с добре познатите от близкото минало практики.

Ролята на интелектуалците

Отличителна черта на българската интелигенция е незаемането на категорична позиция - един вид мимикрия, усвоена в миналото. А според френската традиция, интелектуалец е учен, който е излязъл от кабинета си, за да се ангажира с обществена кауза, запазвайки критичен поглед към властта.

За съжаление, докато отчитат импакт фактор на своите публикации в чуждоезичните списания, голяма част от българските учени са станали абсолютно незначителен фактор в обществото. И няма кой да напише една добра образователна концепция.