Тези дни една симпатична жена от Бисер несъзнателно си послужи с много интересно сравнение. В желанието си да внесе разум сред разгорещените страсти покрай отчета на Цветанов, тя заяви, че от хеликоптера, кацнал в бедстващото й село, не слязъл Батман, а Бойко Борисов с почти цялото му правителство.
Госпожата явно си даваше сметка за свръхчовешката риторика, в която беше обвит премиерът в оставка и пожела да му придаде по-обикновен образ (в контраст на драматичния Робин, който продължава да тръби неуморно, как сме загубени и престъпниците тържествуват).
Ако беше казала само, че от машината се е появил не Батман, а Бойко, сравнението нямаше да ново. Но тя прибави и административен екип към супергероя, което е много умно социологическо наблюдение. В момента, в който харизматичният лидер успее да се сдобие с работеща бюрокрация, вече минаваме на друго ниво на управление. Бисерчанката едва ли е чела Макс Вебер, но той говори за точно такъв процес. Друг е въпросът успя ли Борисов в начинанието си или точно там претърпя провал.
От известно време всички ние сме изправени пред гигантски оксиморон по пътя на общественото си развитие. От една страна ни е омръзнало от партийната система, която произвежда анонимни бюрократи и тунеядци; жадуваме да открием Личности (задължително с главно Л), на които да поверим съдбата си. От друга страна обаче не можем да назовем подобни хора, защото те неизбежно ще са обвързани с някаква политическа парадигма, която ще хвърля сянка върху качествата им. Склонни сме да им простим това, стига да изпълняват стриктно обществения си дълг, т.е. излиза, че няма значение кои ще са, щом си вършат работата.
Така родният избирател попада в панаирджийската гондола на собствените си неясни приоритети. Веднъж се лашкаме в посока на авторитета на конкретната личност (батмана), а друг път лелеем безименния правен ред на модерната бюрокрация.
Най-добре бихме се чувствали по средата: да се появи Батман с цяло работещо правителство и да слезе от хеликоптер. Deus ex machina плюс екип специалисти по всичко. Ето ви българската утопия за решение на проблеми.
Да се върнем на Макс Вебер. Според трипартитната му класификация на властта харизматичното лидерство е нещо, характерно за недозрялата демокрация, докато работещ бюрокративен апарат е белег на рационално правовата власт и е върхът в развитието. По средата е традиционната власт, характерна за феодализма.
Висшата цел на всяка политическа структура е да покаже на избирателя, че разполага с лидер, който няма да се опияни от властта, а е в състояние да бъде умел кадровик, за да задвижи държавните механизми в интерес на гражданите. Без харизматични личности няма как да привлечеш гласоподаватели; бюрокрацията няма чар.
Но пък без нейната работа харизмата не е нищо повече от въздух под налягане. Или, иначе казано, Deus ex machina трябва да бъде произведен не от блянове, а от собствената му административна машина. Нещо, което очевидно нито едно правителство досега не успя да стори.
Лошото е, че от известно време на хоризонта не се виждат нито нови политически чаровници, нито работещите им анонимни, но свръхпрофесионални екипи? Леем приказки до небесата, но пак тайничко следим няма ли сред облаците да се покаже син хеликоптер, а в него вълшебник, който ще смаже общия ни монополен враг и ще раздава сладоледи +Ескимо", както мечтаеше Крокодила Гена.
Явно тази утопия все пак не е само българска.
Спомням си какво се случи в Румъния през 1990 - бунт, на оръжие, Чаушеско в затвора и след два часа процес разстрел и след разстрела червей - това е толкоз просто и логично. При нас какво стана - мирна безкръвна революция - дрън дрън, че пляс, Според мен ако тогава бяхме счупили няколко глави на политици или поне бяхме обесили надолу с главата на орлов мост няколко от тях, щеше да им държи влага и нямаше да се стига до кота НУЛА след 23 години усилен ход в нищото. Както е казано бии за да те уважават.
"Ако бяхме счупили няколко глави на политици или поне бяхме обесили надолу с главата"............като в Румъния,България щеше да стане - като Румъния.
Това чехи, словаци, словенци не ми ги хвали - Румъния е истината! Като не счупиха няколко глави гледай ги къде стигнаха, а румънците летят - на 2ро място отзад напред след нас
Аз пък си обичам Корзибски и Макс Вебер не го бръсна за слива В крайна сметка структурите на човешкото общество винаги стават по-важни от хората, а накрая и от самото общество и то рухва, ако това е най-доброто положение - егати несбъдналия се мравуняк сме ние хората. Възникнали сме като личности и това ни е силата, всеки опит да въвеждаме повсеместен ред, чистота и еднообразност в крайна сметка винаги се оказват не в услуга на личностите живеещи в обществото, а услуга за управляващите го - за да облекчи техния къртовски иначе труд. Уж имаме история и можем да видим как велики империи една след друга са падали всеки път като се стигне до там и пак отново и отново като молци се блъскаме в същата лампа. Самата природа ни е подала ръка и ние я отблъскваме, за да се стреми към подредени по нишка и боя предградия и еднакви хора, спазващи еднакви порядки, без дори мисъл за нещо извън общоприетото (ако може) ... Стремим се към това дори и на гол тумбак като нашего брата български - никак не е рядкост да се сдърпаш с някой или по-често някоя душица пледираща за ред, избиване на животни, изгонване на просяци, задължаване на гражданите. Душичката, разбира се, е спечелил статуса си по чиста случайност на някое запознанство и попадане в "правилната" тълпа, понякога и по рождение, заета е кажи-речи в цялото си време с лустрото си било то кола, грим или флинтифлюшки, защото като себеподобните си вярва, че успеха идва с принадлежност към стадото, а всички извън него дори и за бананови дървета не приема (но им се кара). Мамка му - дори маймуните като се карат за превес в стадото си не забравят, че се хранят от дърветата, а сред нас човеците тия дето успяват в или заради успешната бюрократична машина забравят, че останалата част от обществото ги храни и искат ред... Феодализма изглежда научна фантастика в сравнение с първичните подтици на елита на развитото общество - феодалът поне знае много добре цената, която трябва да плати, за да има собствен замък - и в спане с меч под леглото, и в липсата на уединение, и в усилията да поддържаш лоялност на най-различни хора. Бюрократът е изолиран от това и забравя - това висше същество и неговата висша система убиват всичко човешко, че дори и маймунско у нас и ние искаме да живеем така?!? Предпочитам да ми мирише на крави и прасета, да чувам шума от работата на съседа, да се мешат по на пръв поглед смешно модерна технология и село, но да не изпадам в заблуда, че съм по-голям от живота и с нещо по-заслужил даровете му от съседа си или пък от кучето на пътя. Имаш ли мечти да създаваш - живееш заради тях, живееш и за да разбираш другите и техните мечти и надежди, да ги приемаш като част от цялото. Това ти дава живот, дава ти и стимул, защото и те се интересуват от твоите. Клиничната чистота и стремежа към перфектния ред дето нищо не ти пречи, обаче са другата страна - също като някой наивник на млади години да си мислиш как ще си решиш всички проблеми и после, разбираш ли, ще се захванеш с наистина важните неща. Да ама живота е това, което правиш и те променя - мечтите ти остават смешен спомен, а сериозното за теб остава онова, което до вчера си считал за средство - срастването с язвите на едно общество забравило само да си обръща внимание. Сигурно не е случайно, че равновесното положение на човешкото общество е нещо като феодализъм, може да е примитивно, но без развитие на личността никаква друга форма на съществуване няма необходимия баланс та да уравновеси интересите и подтиците на хора, които хем уж скат да са свободни, хем я искат свободата само, за да бъдат като другите.
MacAllister, какво наричаш развитие на личността, и как си го представяш?
Изказваниата са или на вазрастни или на прикрива6ти се зад Вебер. Говори се за ред, 4истота , красиви квартали...или каквото там бе6е, за еднотипност наоколо и в 4овека - а нима не е така в Германиа и УСА?! Хората там да не са от описаните от вас "инкубатори", молиа? Работи6 много (всиако об6тество го изисква, за да е добре страната ти), но и полу4ава6 много и зивее6 нормално, а ако иска6 мозе6 и много добре, стига да си иновативен и способен.
Начи Роска, не ,че нещо ама "об6тество" не е написано правилно. Пише се "о66тество". Иначе принципно си прав.
МакАлистър, тя борбата между личност и йерархия, между частно и общо /или обществено/ си е основна тема в живота на човека и човешкото общество. Ние самите сме личности, но в същото време представляваме и една йерархия с много сложна структура.