Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Светът през 2050: Индокитай - или Америка?

Според прогноза на Citigroup икономиките на Китай и Индия съвместо ще бъдат 4 пъти по-големи от тази на САЩ през 2050 г. Според доклад на HSBC Китай ще надмине САЩ, но с малко, после ще загуби темпове на растеж... Снимка: Getty Images
Според прогноза на Citigroup икономиките на Китай и Индия съвместо ще бъдат 4 пъти по-големи от тази на САЩ през 2050 г. Според доклад на HSBC Китай ще надмине САЩ, но с малко, после ще загуби темпове на растеж...

С малки корекции в хипотезите, плюс неумолимата сила на сложната математика, Citigroup и HSBC представят радикално различен образ на света през 2050 г. От това коя от двете визии за бъдещето е по-близка до истината ще зависи дали Запада ще удържи да е начело, или ще изчезне като значима сила по глобалните проблеми.

Азиатска доминация - и Африка като най-бързо развиващ се регион

За неошпенглерианците - тези, които вярват, че Западът е свършен - Вилем Бюйтер от Citigroup предлага поразяващи прогнози. Според тях могъщата мюсюлманска сила Индонезия ще се изравни по БВП в средата на века с Германия, Франция, Италия и Великобритания, взети заедно.

Икономиките на Китай и Индия съвместно ще бъдат четири пъти по-големи от тази на САЩ, възстановявайки историческия ред на азиатска доминация над Европа, преди европейската флота да се появи на сцената през XVI в. Панта рей, казва Бюйтер: всичко тече; нищо няма да остане същото.

Африка пък най-после ще излезе от дългата поредица от разочарования и ще поеме щафетата като най-бързо развиващ се регион, като ще отбелязва ръст от 7.5% годишно през следващите две десетилетия.

Не са необходими чудеса на производителност, за да се случи това. Наваксващите страни ще е необходимо единствено да не изпускат хода на реформите, да бъдат на свободните пазари, "да имат късмет и да не го пропиляват" - и да оставят теорията на конвергенцията да свърши всичко вместо тях.

Има едно условие: отказ от идеологии и централно планиране

Ако се отърват от пагубни заблуждения като маоизма, хиндуисткия модел и други варианти на централизирано планиране или пълно икономическо самозадоволяване - и след като в крайна степен достигнат "прагово ниво" на законност и управление, нищо не би могло да спре напредъка на тези страни. Поне такава е реториката, на която залага докладът.

"Трайните перспективи за растеж на дохода на глава от населението по света от много време не са били толкова благоприятни - вероятно никога досега в човешката история," заявяват от Citigroup. Глобалният растеж ще се ускори. БВП ще се увеличи четирикратно отново - от $73 трилиона до $378 трилиона към 2050 г.

Екипът на Бюйтер добавя обичайните предупреждения: "Внимавайте за заблужденията относно комплексните темпове на растеж", "Колкото по-голям е един бум, толкова по-зрелищно се спуква балонът и толкова по-разрушителна е ударната вълна от него" или "Конвергенцията не е нито автоматична, нито неизбежна. В историята тя е била по-скоро изключение, отколкото правило."

Ако се залага на популизъм, провалът е почти сигурен

Аржентина е полезен урок. Защо тя се отличава от посестримата си в икономическа насока Австралия, с която е толкова сходна в търговските си модели в края на XIX в.? Защо изпада от петата позиция в световната класация на най-богатите страни на глава от населението през 1900 г. до само една трета от нивото на Австралия век по-късно?

Трудно е да се каже абсолютно точно къде започва разрухата, но режимът на Перон* затвърждава упадъка чрез кръвопускане от благосъстоянието на фермерите, за да финансира популисткия си патронаж - и като принуждава централната банка да печата дефицита. Лошата политика вреди.

Великобритания ще е единствената от ЕС в първата десятка

Странно, но Великобритания според Citigroup се измъква от ямата в глобалното преразпределение - и през 2050 г. остава една от десетте най-големи икономики в света; тя ще е единствената държава от ЕС, останала в челната десятка. От банката дори предвиждат да настигне САЩ като ръст на глава от населението.

Възможно ли е? Според последни статистически проучвания, Обединеното кралство е слезло до 25-о място по езиково обучение, 28-о по математика и 16-о място по естествени науки по класацията на Международната програма за оценка на ученическата успеваемост. И в трите категории училищата в Шанхай са начело на класирането, изпреварвайки Корея и Финландия.

Вероятно Великобритания ще бъде изправена пред недотам катастрофална криза на застаряването в сравнение с по-голямата част от Европа, но това най-вероятно ще се дължи на неоспорваното лидерство на британците по бременности в тийнейджърска възраст без сключен брак.

Другата прогноза: ниската раждаемост ще забави Китай

Докладът на HSBC също описва ера на ненадминат просперитет, но Западът - според него, не потъва в забрава. Китай надминава САЩ, но само с малко, след което губи темпове на растеж.

Китай и Америка, а не Индокитай, оформят G2, доминирайки над всички в глобален мащаб. Америка просперира с коефициент на раждаемост 2.1 - достатъчно висок, за да я опази от този тип демографски срив, който се очертава пред Азия и Европа ( за сравнение, Пекин и Шанхай са с коефициент 1.0, Корея - 1.1, Сингапур - 1.2, Германия и Полша - 1.3, Италия и Русия - 1.4). Американците ще останат три пъти по-богати от китайците през 2050 г., а американската икономика все още ще бъде цели 2.5 пъти по-силна от индийската.

Това е напълно различно геостратегическо развитие - и от гледна точка на антрополозите като че ли то е по-близо до реалността; в такива прогнози по-голяма тежест би трябвало да се отдава на трайното поддържане на културни навици, убеждения и родствени структури. А е и трудно за мнозина да приемат, че режим, където промяната върви отгоре надолу, в крайна сметка взема добри решения.

Две крайно противоречиви прогнози - на база една и съща теория

Всъщност и двете изследвания разчитат на теориите на харвардския икономист Робърт Баро, но се разминават в прогнозите си за леснотата на справяне с намалението на населението. Неизвестното в уравнението е до какви промени в областта на творческия устрем ще доведе бързото застаряване - и колко десетилетия ще бъдат необходими, за да обърне хода си демографският супер-танкер.

Работната сила в Китай ще достигне в абсолютни измерения пика си след само четири години. Въпреки че населението ще продължава да се увеличава до средата на 20-те години на този век, то ще застарява много бързо. Оттам идват и предупрежденията от китайските специалисти по демография, че скоро може да настъпи епидемия на самоубийства - ако старите граждани на страната се окажат в крайно затруднено положение и потърсят облекчение на бремето си.

Жуоян Мао от пекинския Институт за семейно планиране твърди, че нивото на раждаемост в Китай ще слезе под нивото на заместване след почти 20 години. "Инерцията на ръста на населението" е станала негативна още преди десетилетие в Пекин, Тянжин, Шанхай и Ляонин, но и останалата част от страната вече върви в същата насока. "Скоростта на спад на числеността на населението в селските области е още по-голяма," твърди той.

Китай все още се лута и не знае какво да прави с раждаемостта

Странно е, че Китай все още се придържа към политиката на едно дете на семейство, но местните власти в Шанхай вече насърчават двойките да имат второ дете от 2009 г. насам. Политиката в страната на този етап губи адекватността си, въпреки че подборът на пола на децата (изразяващ се в отказ от момичета и унищожаването на бебетата от женски пол на етап видеозон) вече е свел съотношението мъже/жени до 1.2 към 1 - с всички произтичащи от това последици за социалната стабилност.

Раждаемостта в Китай така или иначе спада - по същите причини, поради която намаляваше и в Япония и Корея: съчетанието от добро имуществено състояние, възможности за образование за жените, по-късна бременност (отлагаща смяната на поколенията), задължения в рамките на семейството и по-високи цени на имотите. Такава тенденция не може да бъде обърната с просто махване на ръката. Инерцията до промяната може да трае почти половин век.

Джордж Магнъс, гуруто по глобални анализи на UBS, пише в своята книга "Бунт", че Китай е изправен пред "троен удар на застаряване". Броят на децата под 14-годишна възраст ще спадне с 53 млн. до 2050 г.; работната сила в страната ще се свие със 100 млн. души; а хората над 60 години ще се увеличат с 234 млн., като от 12% ще станат 31% от населението на Китай.

Западът все още не е готов да отстъпи преднината - поне не задълго

Магнъс язвително обсъжда "обърканото мислене" на хората, поддаващи се на истерията за розовото бъдеще на "голямата четворка" (Бразилия, Русия, Индия и Китай), както и поддаването на лесното заключение, че глобалната кредитна криза е ликвидирала Запада и е послужила като катализатор за постоянно отстъпване на лидерството на Азия.

Кризата също така демонстрира крехкостта на азиатския меркантилизъм, въпреки че засега той е прикрит от спешни икономически стимули в Китай, които повишават кредитите до нивото на 200 процента от БВП. Към това се добавя и фактът, че Китай изчерпва невъзобновяемите влажни зони в северните си равнини с обезпокоителни темпове - и е изправен пред допълнителна водна криза от намаляващите хималайски ледници.

Чен Сиуей, ръководител на програмата за зелена енергия на Китай, преди няколко месеца коментира, че годишните вреди за екологията на Китай (13.5 процента от БВП) изпреварват растежа (10 процента). "Налице е нематериална екологична задлъжнялост, която страната оставя на своето потомство," коментира той. Тези задължения вече започват да наближават своя падеж.

Може би все пак XXI век отново ще се окаже американски, точно като предишния...

*На 24 февруари 1946 г. Аржентина избира за свой президент Хуан Доминго Перон дела Соса.

През Втората световна война Хуан Перон е една от водещите фигури в Групата на обединените офицери, които се обявяват за "Велика Аржентина" и открито проявяват симпатиите си към нацистите в Германия. 

През юни 1943 г. Перон е в основата на военен преврат, който сваля законното управление на страната и властта се поема от ген. Педро Рамирес. В това правителство Перон заема последователно постовете на министър на труда, на военен министър и на вицепрезидент. През това време той прокарва редица социални реформи, стимулира създаването на нови профсъюзи. На 24 февруари 1946 г. той печели президентските избори. Въвежда фиксирани цени за селскостопанска продукция, подобрява се и социалното и трудовото законодателство.

Наред с това обаче управлението на Перон показва и някои от типичните черти на диктаторските режими. Ограничава се свободата на словото, образователната система  е подчинена на официалната пропаганда, а държавните служители са поощрявани чрез различни привилегии да влизат в т.нар. "Перониска" партия. Успоредно с това той провежда чистка в профсъюзите, като почти напълно подменя техните ръководители. Такава чистка е проведена и в армията. 

За първи път военните се противопоставят на решението му да направи Евита Перон вицепрезидент. Със смъртта й през 1952 г. напрежението отшумява. Две години по-късно Хуан Перон се опитва да установи контрол над църквата и това отново става причина за обществено недоволство. През юни и септември 1955 г. избухват два бунта във войската и флотата и след втория Перон е принуден да подаде оставка. След това емигрира и последователно живее в Парагвай, Панама и Испания. Връща се едва през 1973 г., като печели близо 62% на проведените същата година избори и отново става президент на Аржентина. Година след това обаче умира след боледуване...

   

Най-четените