Глупостта е подчинение

Един мой приятел завел дъщеря си в новооткритата голяма спортна зала в София. Малката влязла и възкликнала - „Еха, виж какво ни е направил Бойко Борисов!". Моят приятел се постарал да й обясни, че Бойко Борисов не може да направи сам такава зала, че за това се изискват много пари, събрани от всички хора под формата на данъци, както и много умни хора, които да вложат мисъл и труд в реализа... Няма защо да продължавам, сещате се колко отчаяно може да звучи разума.

Той, разумът, все по-трудно си пробива път. Мъглата на глупостта става гъста като изцедено мляко. През цедката малко по малко се изхвърлят истини, правила, принципи, норми.

Дъщерята на моя приятел не е глупава - тя просто отразява това, което излъчваме ние, големите. Защото глупостта не ни е дадена по рождение. Напротив, тя се възпитава. Поемаме я на дози и бавно, упорито потъваме в мъглата й. Някак си нищо не е като преди, но никой вече не обръща внимание...

Държавата те прави на глупак, като не ти подсигурява социалните придобивки, за които й плащаш. Ти намираш това за достатъчно основание да й го върнеш с някой неплатен данък за колата, например. Пускаш телевизора и мъглата се излива от там. Програмите се борят за твоето внимание, верни на все по-вярната идея, че зрителите са глуповати.

В резултат предаванията са нарочно елементарни, каквито са и рекламите в тях. Героите, чийто пример следваш, са медийни звезди - съмнително забогатели австралопитеци, неясно защо известни празноглавци и леснодостъпни дами с неестествено цъфнали устни. В мъглата на глупостта всичко е възможно. Футболист с речеви запас от две псувни става доктор хонорис кауза на университет.

Премиерът на държавата за малко да бъде признат за жив класик в изобразителното изкуство заради драсканици по време на заседание. За утеха го поставяме начело в класация за футболист на годината. Някакъв луд професор от телевизията бива награден с медал за цялостно творчество. Полу-доказани престъпници влизат в политиката. Полу-доказани педофили също. В съдебната система също се променят ролите - престъпниците правят системата на глупак и се измъкват срещу пари, а глупаците са тези, които си го отнасят. Променя се и допустимото отношение към теб. Харесва ти да те третират като глупак по време на избори  - срещу някой лев, кебапче или просто добра дума. Ако си позволиш да си недоволен - премиерът лично ти размахва пръст. Ако го ядосаш - ще подпише за търсене на шистов газ или най-малкото ще си подаде оставката, за да те остави пак в ръцете на предишните управници.

Мъглата на глупостта е мястото, в което най-лесно губиш пътя към себе си. Крайната цел е да се слееш толкова много с мъглата, че в един момент да станеш част от нея. Защо ли? Ще се опитам да ви обясня моето мнение по въпроса.

Простолюдие е термин, сътворен от владетели. Хората, обединени с това социално понятие, съставляват хомогенна маса с нарочно поддържан нисък интелект, за да бъдат по-лесно управлявани. А това, според съвременните разбирания, се нарича диктатура.

Само за миг си представете, че съм прав. Че наистина мъглата на глупостта е мястото, в което ние се превръщаме в удобно простолюдие. Харесва ли ви тази идея?

Дадох си сметка, че е време да предизвикам разума си, колкото го имам, колкото мога.

Така се появи моят Пътеводител на Българския Гражданин. Правя го във Фейсбук - не само пред вас, но и заедно с вас. Принципите, които се опитвам да пиша в него, звучат като афоризми, но идеята не е да се усмихнем над собственото си примирие. А да си го признаем.

Как ще продължи да се развива Пътеводителя зависи не само от мен, но и от всички, които го четат, допълват, споделят. В мъглата влизаме заедно, ръка за ръка с глупостта си. Но ще излезем по трудния начин. Един по един.