Късогледите, но затова пък неуморимо упорити националисти из цяла Европа явно или не помнят двете безумно кървави войни на континента през миналия век, или пък - ужасна мисъл! - нямат нищо против тези войни да се повторят.
Защото трябва да си или много глупав, или политически злонамерен, за да се вкопчиш в прогнилата идея за силата на националните държави тъкмо днес, когато глобалният свят и сили като Китай, САЩ и Индия не оставят почти никакви шансове на разните дребни държавици.
Срещу национализма и дребнодържавието
Националистите от жанра на Марин льо Пен, Вилдерс, Орбан или Сидеров всъщност просто си играят със страховете на хората, които - притиснати от кризата - в момента още по-настойчиво търсят някаква сигурност, утробен уют и спокойствие под спарената черга на националната държава. Но тази игра, която преследва съвсем хладно дефинирани политически цели, може лесно да доведе до искри и взривове. Тъкмо това е поуката от двете световни войни, започнали в Европа точно с политическото дебелоглавие и арогантността на националистите.
Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в прав текст: Нобеловата награда за мир за Евросъюза казва отчетливо „не" на национализмите и на „дребнодържавието". Същото само преди дни написаха в своя манифест и двама други прозорливи европейски политици - Даниел Кон-Бендит и Ги Верхофстад. А председателят на Европарламента Мартин Шулц пусна по Туитър неособено оригиналното, затова пък исторически съвсем вярно обобщение: „ЕС е единственият проект, който заменя войната с мир, а омразата - със солидарност".
Едно рамо за един уникален проект
Нобеловата награда за ЕС идва в уникален, много подходящ, но и много драматичен момент. Защото Евросъюзът е разтресен от най-тежката криза в своята история. Лидерите на държавите от ЕС пребивават в постоянен шпагат между очевидната необходимост да поемат бързо по пътя към обща държавна структура и опасенията, че подплашените им избиратели у дома няма да ги разберат и ще ударят спирачката.
Пак в този настоящ, драматичен момент Евросъюзът умува над проблематичните кандидатури на държавите от Западните Балкани, след като преглътна горчивия опит с прибързаното приемане на България и Румъния. И пак в момента дългогодишната кандидатка Турция обръща гръб на Брюксел, докато в същото време край границата й (т.е. съвсем близо и до ЕС) се води страшна гражданска война.
С други думи - ЕС едва ли би могъл да получи такова мощно окуражение в по-подходящ миг от сегашния. Дано Нобеловата награда за мир най-после отвори очите и на евроскептиците, за да не пречат повече на този наистина уникален проект, донесъл мир и благоденствие на стотици милиони хора.
А по темата - не ми е ясно защо българите ще са против ЕС, след като, съвсем обективно, са на кяр - взимат повече кинти от ЕС, отколкото дават. Това въпреки слабата усвояемост на еврофондовете. Виж, в чий джоб отивали парите - това е друг въпрос, и е проблем изцяло на усвояващите.
А, Божидаре, ти пък спри да наричаш 'обиди' това, че някой ти посочва очевидните грешки в мненията. Разбирам, че си обиден от това, но обида е като наречеш някой 'сган', не като му кажеш 'грешиш за това, защото така и така'. Разликата усети ли я?
Обясняваме му търпеливо като на шестокласник на Божидар, но май резултата е нулев....."дебил" и "нямаш аргументи", това е Бобка, верно и други ти го казват, излез та виж свят малко...... иначе си точно като радикалните момченца от Пакистан - непознатия свят изглежда лош, враждебен и конспиративен.... гледам че се захласваш и по Брайвик - ама баш като малките пакистанчета от оная статия става вече...
Айде колеги, успокойте мухите. Вижте кво намерих току- що. Дано ни пооправи настроението: http://www.plusinfo.mk/vest/61720/Dedo-mu-na-Feliks-bil-od-Strumica?utm_source=daily.mk П.С: Кликнете на картинката вляво и прочетете заглавието!
@ Благовест Йорданов, коментар 118 - "но път назад не се вижда, или поне без избягване на катаклизми.". За път назад никой не говори, поне аз не. Но пътят напред не преминава задължително през идеята за обща държавна структура /в този смисъл беше предходното ми мнение/, прокламирана и в тази статия като едва ли не единственото възможно продължение на ЕС. Този съюз все още не е готов за това. И щом не е готов за това - мислят се други начини, други конструкции. Това, от което този съюз страда, но като че ли и всички напоследък, е липсата на нови идеи. Пооплете се съюза в собствената си бюрокрация, станаха твърде тромави процедурите и не добре работеща е европейската ни администрация - време е да се помисли за нещо ново, с отчитане и стъпване върху най-доброто, което този съюз създаде. п.п. Катаклизмите не винаги са лоши, понякога са наложителни, макар аз да съм привърженик на плавните преходи, принципно.
Тошко, това е леко несправедливо - в статията всъщност македонците се оплакват, че някой (българин) си прави ташак с тях - заглавната страница от Дневник.мк е колаж, не е истинска.
Знам, такава е идеята, въпреки това ми хареса!
Бас хващам, че автора не е очаквал семето на неговата любов към ЕС да роди такъв спор Както и да е - политиката е продължение на търговията, а войната на политиката, като се сетим, че търговията е продължение на войната - кръгът се затваря. По тая окръжност нуждите и драмите се движат в най-различни посоки и скорости, та затуй да кажем защо е създаден ЕС и икономическата абщност преди това е меко казано празен напън. Най-общо - можело е създала се е, а един път приет лост винаги ще намери ръка, която да го използва, за да повдигне с него Земята в нечия изгода - била тя пряка или емоционална някаква. В общи линии като нашето МВР - има свободни места, службата е сигурна - има и кандидати по 100 за място (по Цветанов). Та и тука е тъй сложиш ли бюро - бюрократите сами ще дойдат. Всички говорите като че ли държавите и техните странни обединения са някакво върховно изобретение на човечеството, което е като някаква свещена крава и не може да се преразгледа из основи и дори да се разглоби. Аз не ги виждам така нещата, държавите ми се струват някаква еволюция на стадото през племената и малките местни кралства. Днес има повече хора, всякакви робовладелства и феодализъм биха били нестабилни, та затуй има нещо като гражданско общество от относително равни хора, но само относително. За сметка на туй има много царе и управленческата пита се разделя между мнозина и ако въобще може да се намери паралел с девността, то някакви наченки е имало само в Рим, но и Рим тая велика средиземноморска империя по население едва ли е превишавала два пъти България и в най-цветущите си години, тъй че ония правила макар да са стигнали до границата на приложимостта си все пак са издеянили. Управляването на други хора много трудно и с много малък период на разпад може да бъде такова, каквото се опитваме да си го идеализираме. То обикновено набързо се превръща в екосистема с ниша за управляващите и всякакви там разсъждения как те служат на нас гражданите са просто въображение. Римляните са опитвали, стигнали са до абсолютни лудости в правилата и пак са се изложили - властта винаги преподрежда екосистемата и един еврократ, политик, бюрократ и дори, какъвто и да е държавен или ЕС служител е на първо място консумент от еди кой си ред живеещ в съответната ниша и каквито и правила да му зимисляме на теория, обратния натиск ще доведе равновесие, което на първо място защитава нишата му. Всичко останало е подчинено на първо място на това и отделните изключения могат да имат значение само по милост на случайността и шеги на късмета. Големите промени настъпват тогава, когато така наложената екология се окаже неспособна да опази цялата "биосфера" или поне заплаши съществена част от нея. В социалния си живот, поне според мен, ние хората сме животни и то доста примитивни. Фактът, че реална сила в големите общества имат само големите маси превръща в реален фактор само доволно простите реакции и настроения, докато другите се превръщат в екзотика осъдена да търси ниши, но без да има реална сила да създава такива. Честно да ви кажа дразни ме, че сме такива плужеци в социалния си живот. Всякакъв опит да се мисли извън проповядвания широко модел просто се игнорира и едни уж разумни същества не могат да докарат социална зрялост дори колкото едни мравки или пчели, например. Тъй че не знам дали ЕС е по-малкото зло, както някой каза, злото е вкоренено в самата ни нагласа да приемаме мнението на масата, за по-ценно от логиката и съчетанието на тоя иначе прозаичен факт със споменатата по-горе особеност на същите тия маси да игнорира всичко, което не е на нивото на най-слабо интелигентните им съставки. Точно затуй всичките ни ръкотворни съюзи и обединения са осъдени още със създаването си на гниене. То понякога продължава дълго и изглежда апетитно за винаги намиращите се гнилояди, но след няколко поколения неминуемо ни връща в начална позиция. На всичко това ние противопоставяме доводи родени в общества от по няколко хиляди души - древни демокрации и републики създадени от 2-3 кораба хора (с гребците), при които личния фактор очевидно е имал друг смисъл, но при 20-30 милиона и да не говорим повече личния фактор е само театър, а реалността е съставена от хора търсещи прехрана и лукс и ако може така малко по-сигурни. Затова съм против подобни изцепки като ЕС, разделението ни прави хора не обединението. Най-добре е да бъдем себе си и да оставим на времето да ни покаже как да се обединяваме около това, в което се превръщаме, а не да бучваме знамена и да казваме "тук е есария".
MacAllister, много хубаво си го казал, обаче според мен въобще не си прав Какво означава "да оставим времето да ни покаже"? И какво трябва да правим ние, всички - хората, докато чакаме "времето" /неволята?/ ? Иначе за това, че в големи маси реагираме примитивно си прав. В големите маси разумната аргументация не върви много. И сега какво? Едва ли можем просто да седнем и да чакаме. Единственото, което можем да направим, е да правим най-доброто от себе си, предполагам . Повече от това и без това не можем. Пък от там нататък, както е казал поета - каквото сабя покаже
Blagovest Iordanov: "Нима е неочаквано... Ентропията рано или късно побеждава всяка организирана система, физиката е неумолима." Да ти кажа - тука може и въобще да не си прав. Физиката, каквато я познаваме /подчертавам това/, по-специално термодинамиката, наистина твърди, че в затворени системи общата ентропия не може да намалява с времето. И въпреки това, вселената, за която се предполага също да е затворена система - нали обхваща всичко, демонстрира обратното - материята еволюира във все по-сложни струкрури, ентропията определено намалява - така е и според класическата в момента теория за възникването на вселената.
>материята еволюира във все по-сложни струкрури, ентропията определено намалява Ентропията намалява само локално. Това, например, че тялото ти бори ентропията като упорито не ще да изстине, е за сметка на ентропията на околната среда. Малко като охлаждането - винаги е за сметка на стопляне на нещо друго. Но въпреки това и според мен не е аргумент, че евентуално ентропията ще победи - това изобщо не е обозримо бъдеще, а до тогава можем спокойно да си я борим локално. Както и правим.
Не говорете за ентропия, че Гюлемезов няма да ви разбере и пак ще обвини ЕС за това, че той и досега нищо не разбра от дискусията
140 Blagovest Iordanov | 16.10.201208:09 Добре, коригирам неправилното твърдение - в човешката история всяка форма на оранизация е минавала през развитие, разцвет и упадък. ----------------------------------- И нашия проблем е че за пореден път се пъхаме в организация която е в периода си на упадък - първо оста, после райха, след това СССР то, сега и ЕС то... Или може би пък точно затова се разпадат - щото ние им идваме в "подкрепа"
@ Тошко идеята да забъркам семантиката е следната: изброените "права" са абстракции от висок клас. Това ще рече, че в референтното им нещо от реалният свят просто не съществува! Всеки индивид разбира абстракциите както си иска, колкото по-далече от материалните референти са символите - думите - толкова по-малко вероятно е 2 ма човека да разбират едно и също нещо. Дефиниции не са предложени в хартата, а даже и някъде да има нещо подобно те също ползват абстракции.... Може пак да прочетеш хартата и да заменяш всяка абстракция с "блябля" - така ще разбереш какво искам да ти кажа.... Това между другото е още по-валидно за политическото говорене - всеки път когато някой политик използва абстракция или събирателно - "българите", "демократите", "комунистите" и т.н. той просто не казва абсолютно нищо. ЕС ти гарантира същото - абсолютно нищо срещу загуба на суверенитет! Относно ентропията и самоорганизиращите се системи: http://www.dailymotion.com/video/xpxj1b_the-secret-life-of-chaos_tech Разбирането ни за ентропия се промени с осъзнаването на фактът че хаосът е просто висша форма на ред и че ако не поставяме граници на системите /вярвам си спомняте че затворена система е просто абстрактно понятие в ТД и реално няма такива/ те преминават през различни нива на организация като някои са "хаотични" на пръв поглед. В този документален е описано добре и поне за мен донесе нова информация.
Обединяването на Европа в крайна сметка може да доведе до формиране на множество още по-малки единици на самоуправление, или даже до връщане към градовете -държави. Фландрия иска да се цепи от Белгия, Каталуния - от Испания, Шотландия - от Великобритания, и пр. Освен това стабилни в икономическо отношение региони предпочитат да имат собствени валути, и да са независими от еврото, само погледнете в гугъл колко много градове и региони вече са въвели собствени спомагателни валути.