Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.
"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.
"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.
Колкото българи - толкова икономически експерти. Но след 24 години "преход" - истинската ни стойност е лъснала и очевадна. А иначе ние можем да си повтаряме колко сме умни и кадърни... Като дойде един реднек от американско село с основно образование и ми плати заплатата за 1г напред за да му работя...не ми стана хубаво. Те толкова за БГ реалността, за дипломите и всичкото ни.
Маркс е бил прав в много неща, но в едно не е бил прав, че класовата борба ще ликвидира капитализма и пролетариатът след победата му над буржоазията ще създаде новото посткапиталистическо (комунистическо) общество. Класовата борба е естествен неотменим признак на всяко класово общество и при класовата борба потиснатите и експлоатирани класи борейки се сруще господстващите класи на практика се стремят да се превъплътят в ролята на господстваща класа, но като неотменим елемент на системата на капитализма пролетариатът е носител на същностните му характеристики. Историята ни показва, че никога угнетените и експлоатирани класи не са сменяли системата в резултат на своята борба срещу господстващата класа, макар и да има случай в които местата са се разменяли. Не робите са ликвидирали робството и не крепостните са ликвидирали крепостничеството, макар и да са налице множество неуспешни и в накои случай успешни въстания и борби. Така, че не пролетариата ще сложи край на капиталистическата система, а това ще бъде нова обществена сила, която ще се явява елемент на новото посткапиталистическо устройство на света.
Станишев ПРЕМИЕР,Доган ПРЕЗИДЕН и да пребудет Путин во веки веков!
Левит, що не си го кажеш направо.Ти си анархист !!!! Само дето анархизъм я направиха мръсна дума, та трябваше да се замести с либертарианство. Трябва ти още малко и ще стигнеш до идеите на Мъри Ротбард. Свобода, Равенство, Брадство Еволюция, Революция, Анархия. No pasaran... ps Не се връзвай на бачкаторите(гледам някой ти е набил минус) , те не правят разлика между нео-либерал и либертарианец.
Бе сеа като се замисля,май у нас повече върлува неофициалния неолиберализъм.Ама не щото Нео е либерализирал икономиката,а защото държавата ни е толкова недъгава,че е оставила богатите частни предприятия да правят каквото поискат.
Бенчо, върлува анархията братче, на места из провинцията положението е такова, сякаш през последните 23 години е имало едновременно разрушителна война и чумна епидемия, толкова е унищожена индустрията и толкова много хора са напуснали - в северозападна България особено.
Левит, точно това е грешката, че не можем да говорим за класова определеност на индивида, като такъв. Това че баща ти и майка ти са работници, не означава ,че ти ще се осъзнаваш като такъв. Нещо повече днес се осъзнаваш като работник и имаш определени интереси и искания от тази своя позиция, но утре като се сдобиеш по някакъв начин със средства и започнеш да получаваш печалба, а не заплата, вече се осъзнаваш като част от другия елемент на системата - капиталиста и интересите ти и исканията стават като тези на общността от капиталиста. За примери няма нужда да гледаме надалеч, просто трябва да се огледаме около себе си. Пролетариата и буржоазията са просто два елемента на една система без, които не може да съществува самата система и всеки от тези елементи е носител на характеристиките и съзнанието на тази система. Робството като обществена система е унищожено от външни сили на системата - варварските племена от север, които са носители на феодалните отношения, а крепостничеството от също външна сила на феодалната система - нововъзникващата буржоазия в съюз с другия елемент - пролетариата, също нововъзникващ. Така, че и за капитализма трябва да се появи нова външна за системата обществена сила за да наложи нови обществени отношения. Ако не можем да я видим и откроим тази сила значи е много рано за смяната на капитализма. Сори но това е обективният анализ.
Левит, защо да не е възможно. Аз знам такава фирма и то българска, в която 50% от приходите отиват за заплати. Пичовете са започнали преди повече от 15 години с 5-6 служителя, а сега са над 200. Обаче не си купуват всяка година ново лъскаво возило и живеят скромно за размерите на такава фирма. Всички финанси вътре са прозрачни за служителите, пускат се всяка година отчети с приходи и разходи и кое за какво отива. Щом има един "жив пример" значи е възможно. Работещите там са доволни, защото виждат, че разпределението на парите е справедливо. От друга страна знам и друга фирма, която отделяше за служителите си даже по-малко от 10% и като дойде кризата и лишенията, съкрати 60% от хората си. А това не е справедливо, хем трупат резерв за трудни дни, хем като дойдат тези дни разкарват служителите, които са им изработили парите.
"...като съществува регулативен орган..." Левит, само ей тая фраза си прочети и ми отговори - кой е този "регулаторен орган"? Да защитаваш свободния капитализъм без намеса /чрез регулации/ от страна на държавата и в същото време да говориш за регулаторни органи, които да преценяват дали няма монопол - наистина ли не намираш това за забележително непоследователно. Между другото имах предвид държавата в икономически аспект да се разглежда като корпорация, а не корпорацията като държава във всеки останал смисъл. Май съм го написал. Трябва да си много наивен и по един перверзен /обърнат наопаки/ начин идеалист, зада вярваш, че държавата може да изгради механизъм за икономическа регулация, зада създаде чрез него условия за съществуване на свободен пазар и да не се възползва от същия този механизъм зада управлява пазара в свой интерес или в какъвто интерес си реши. Ако държавата трябва чрез регулаторната си сила да създаде този "свободен пазар" и след това пак чрез нея да го поддържа като "свободен", тогава какво точно го дефинира като "свободен"? Ако либерализма отрича на държавата правото и да участва на /вече създадения и регулиран от нея "свободен"/ пазар, наравно с останалите икономически субекти и ако също така отрича правото и да бъде "специален" икономически субект, то какво право има тя да представлява на този пазар? Изглежда, че и остава единствено правото въобще да не бъде на този пазар, което е идеален случай и изглежда "мокра" мечта на всеки капиталист-идеалист теоретик, обаче съвсем невъзможно /поради множество специфични причини, като например отбранителен сектор - посочено като най-първото, идващо на ума на човек/. Подобно отсъствие на държавата от пазара на същата тази държава е невъзможно, освен при условие, че самата държава не съществува, което пък по теория е невъзможно, защото тогава няма да има кой да създаде и поддържа "свободния" пазар. Цялата работа се свежда до това, че въпросния "свободен пазар" по необходимост е конструкт на държавата, която трябва да го създаде и поддържа, а също да бъде и участник на него /нали идеята ти не е да предложиш "специален" пазар, на който да оперира държавата?/, което по дефиниция я прави неравностойна, както сам забеляза, което означава, че "свободен пазар" е идеализация, и дори нещо повече - по дефиниция противоречиво понятие и както също сам си забелязал - "такова животно" никъде няма - и не защото няма /много голямо/ желание от страна на теоретици и политици, а защото е невъзможно. И межди другото - не Хонг Конг /това е вече малко доста остаряло, поне с 10 години, Хонг Конг е китайски от 97-ма/ а Сингапур е новото "чудо" на теоретиците на капиталистическата икономика, Мека-та на свободната конкуренция . Разбира се, зада съществува Сингапур, както и преди това за Хонг Конг, трябва първо да съществува непазарния, нетеоретичен, управляван от комунистическа партия но с "традиционен" китайски поглед върху нещата, произвеждащ Китай, който да усигури съществуването на паричните и стокови и въобще общо казано ресурсни потоци, върху които да разцъфне въпросния капиталистически идеал /щото познай колко икономика би имал Фридмановия идеал Хонг Конг, или сега Сингапур, ако не беше основна финансова порта за връзка между Китай и Запада/.
Не Спайдър, всъщност работя на дървен ръчен тъкачен стан, а компютъра от който пиша е ЦПУ-то /модул за цифрово програмно управление/, с който се регулира силата на натискане на педалите .
" ...а във фирма, която се занимава с аутсорсинг, може и 90% от приходите да отиват за заплати, защото трудът на хората е всъщност продукта на фирмата и (практически) единствения разход." Ах Красимире, изловихме те че използваш пиратски софтуер
Ясно ми е, че за различните дейности %-тите ще са различни. Проблемът е разпределението да бъде справедливо, пак ще повторя справедливо. И в двата случая, които съм дала става дума за интелектуални продукти, т.е. основен разход е човешкият труд.
Красимире, джъст кидинг Не вярвам ПърженБОБ да слухти наоколо зада лови "пирати" Левит, пак се изказваш като забележително наивен човек. Ти май въпреки действителността, която те заобикаля не правиш разлика между "пожелания" и действително състояние на нещата. И това, при положение, че същите тези икономисти-теоретици, които уж имаш претенциите да си чел, постоянно критикуват "държавата" - дори най-добрата и най-съвършената такава в света - САЩ, че не е свободна, че работи против свободите на гражданите си - ама душко, това не е ли точно това, в което либертарианците - и ти барабар Петко с мъжете, нали ги защитаваш, твърдите, че е точно онова, което държавите правят. Ти го казваш, аз само се съгласявам. Което означава, че свободния пазар е утопия. Примера с Хонг Конг, който даваш, е толкова наивен и издава толкова фрапиращо непознаване на истинската историческа и културна ситуация на мястото и обстоятелствата, довели въобще до появата на този град и развитието му като икономически център - още от времето на британската опиумно-чаена търговия, че може да послужи само като общо потвърждение на несъстоятелността на цялата теза. "Свободния пазар" прилича на "Развития социализъм" - общото между двата е че винаги ги строим и дори при най-добро желание винаги ще ги строим, действителната ситуация, която се създава от това е пълна с проблеми, но тяхното съществуване /на проблемите/ се оправдава с това, че още само ги строим и всъщност не сме ги построили, но когато наистина ги построим - тогава - о щастие, ще има зелена трева за всичките уморени коне
Минавам да отбележа, че коментиращите тук са прекрасно разделени в две полярни крайности - хора, които определено разбират от това, за което говорят (Levitt, Красимир), и хора, които няма хал хабер и говорят наизуст, а им липсват елементарни познания за да усетят що за глупости говорят. Първите нямат вътрешна нужда да пишат, но би било добре. Вторите нямат вътрешна нужда да четат, а би било добре.
Апропо, вече казах, но ще повторя - българските фирми отделят средно същият процент от приходите си за заплати, както фирмите в повечето развити държави, тоест, около 40%.