Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.
"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.
"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.
Абсолютна, обективна истина е закона на Ом. Който пече хляб и от това живее е морален, който се опитва да го ограби, да му вземе имота, каквото и да казва е дегенерат и грешка на природата и е най-добре да бъде убит и да не ражда поколение. Аз не говоря за абсолютен авторитет. Приеми че се раждат дефектни хора, със сгрешена ДНК, които не могат да преуспеят със свой труд и за да оцелеят трябва да паразитират. Абсурдното е че ТЕЗИ хора имат по правило непомерно големи претенции за богатство и хубав живот, много по-големи от тези на тези които се бъхтят всеки ден. Това е мое наблюдение и винаги ме изумява тази шега на природата. Христос го е казал много добре, не мога да добавя нищо повече.
Интригуващ диалог. Започва от Маркс и някои от вижданията му за капитализма, минава през отричане на болшевишката система на управление и липсата на качества у работниците да управляват и бъдат мениджъри и предприемачи и стигаме до теориите за нравственост и морал, и етиката като философска категория. В тази връзка да вметна - имам малък екип работници, наета бригада. Те не са инженери, не са мениджъри, не умеят да правят бизнес. Нямат медицинско или юридическо образование, нито етикет и възпитание! Когато им наредя да свършат нещо, те го правят с мърморене и нежелание /обяснимо, част от тях са българи/, а и защото аз плащам. Основна тема на разговорите - кой с кого се бил снощи в тоалетните, коя девойка била с по-големи гърди и какво има за пиене. Други хора, не аз, биха ги нарекли тотални дегенерати...Диктатура на пролетариата?! Хм. При всички положения иде реч за смяна на елити и хора в сянка. Китайският комунизъм отдавна /след смъртта на Мао/ вече не е комунистическа система, а разновидност на капиталистическа икономическа организация - използват чисто пазарно стопанство с елементи на планиране на централно ниво. Това прави и Франция, макар в нейния случай планирането да е индикативно.
А какво по отношение елемента справедливост?! Дали съм справедлив, плащайки за ноу-хау, за дизайн, за опаковки, движейки материалните и финансови потоци във, от и към фирмата и създавайки цялостната стратегия и организация на бизнесструктурата, да разделям по-голяма част от приходите и печалбите към работниците? Аз нося цялостния риск за успех или не, от работника зависи елементарния отрязък от общата картина, ако сбърка - излита и друг го замества. Питат ме неведнъж: "Ма, няма ли големо текучество?" Е, и? Елементарната сложност изисква елементарни познания. Ама еди-кой-си можел да изпълнява същите задачи! Да, моето момче, сигурно можеш, АМА не при мене!
Нямаш проблем с работниците си, имаш проблем със себе си, не си пораснал до толкова че да те слушат работниците. Казвам го добронамерено, работниците ти инстинктивно усещат че нямаш авторитет, не си виновен ти, ЕЛИТА ни държи на ниво деца за да ни подчинява лесно; Бойко Борисов ни говореше като баща на непослушни деца, НЕ СЛУЧАЙНО, знаещи хора са го обучавали. Търси информация и израствай и сам ще се учудиш. А за Китай не си прав, жертва си на пропаганда, и преди и сега Китай е КОНЦЛАГЕР.
Хари, как става така, че очите на работниците са втренчени със завист в чуждото имущество?! А? Знаеш ли, че един друг си палят гумите, чупят стъклата и се стрелят след запой. Да не би човек като мен да отскочи да "ограби" апартаментчето на някой келеш или нивичката на земеделски стопанин? Ами, не. Сами си го правят, крадат си храната в съблекалните и стаите за почивка, чуждата жена винаги е по-хубава и така. Къде са тези индивиди с повредено ДНК?! Отписахме работническия свят!
Заеби авторитета! Предпочитам знаещ и можещ човек, специалист в направлението, за което съм го взел, отколкото "авторитетен" некадърник! Често се обръщам към наглата измет с чисто сърце и думите:"Некадърник!" Тов е евтина популярност - дали те обичат или не. Не бих се занимавал с класациите на работниците за добро и лошо, нямам скрупули по отношение на това, макар уважавани от мен хора да ме критикуват за същото. Ако съм прав, съм прав! Аз плащам заплати и движа бизнеса, не слушат ли - всички вън, ще дойдат нови! А Китай?! Какво Китай - масово изкупуват бизнеси и недвижимости в цял свят. Свободата е относително нещо, Хари, изкуствената усмивка и ръкопляскане към партийните другари е навсякъде същото, вярвай ми!
Измамата на сатаниста Маркс е че разделя хората на експлоататори и експлоатирани, което нищо не значи, всъщност хората се делят на добри и лоши. По-кратко не може да се каже.
Хм! Експлоатацията като явление е много преди сатаниста Маркс! Той е човек, псевдоучен, чийто принос е да обобщи едни наблюдения на капиталистическата система - труд, експлоатация, принадена стойност. Криеш се зад библейските алабализми, намирайки нищонезначещ отговор. Същото мога да направя и аз - примерно с твочеството на Диисайд, както видях, споменати тук или някой друг. И на въпроса ти "къде?", ще отговоря с не по-малко свещен за всеки върл металист цитат! Да не ставаме забавни на детската аудитория, моля те!
Бягащ Вълк Мога ли да ти препоръчам да попрочетеш биографиите на някои личности променили хода на историята - като Хенри Форд, Соичиро Хода, Лий Якока и др. Това като за начало би било достатъчно. Споре мен (не съм бзинесмен, и недвижа нищо бизнесменско) за да те уважават упоменатите от теб работници, трябва да ги надиграеш на тяхната игра. Давам пример - Соичиро Хонда е слизал сам в монтажните халета, и лично и собственоръчно е сглобявал колата, показвал кое и как и обяснявал какво и защо. Това е само единичен пример, но достатъчно показателен. Охлювите дето, ти така лесно ги изхвърляш, щото не можели да вършат елементарни работи, трябва да знаят, че шефа им не се е самозабравил, и не го е страх да си изцапа ръчичките с тяхна работа, и може да я върши и по-добре от тях. Надявам се че ме разбираш в добрия смисъл. И последно кой е най-добрият шеф/генерал? Този който се е издигнал от най-низкото стъпало до презиидент? или някой спуснат отнякъде парашутист, протеже на силните на деня? Кой какъв авторитет би имал сред посочените от теб работници?
Естествено, Кинг Ъф Дъ роуд, чел съм ги, още в детските си години - 15-16 годишна възраст. Правил съм дори дипломна работа върху това. Друг е проблема - няма защо да си губя времето с хора, постигнали много малко в живота, за да им се "доказвам" непрекъснато в нови и нови области. Лишен съм от чувство за хумор. А за "оцапването", какво да ти кажа? Работя от много малък, били са ме, лишавали са ме от възможности, унижавали са ме. Нищо изключително дотук. От 99% съм много по-тежък и мускулест, а съм тренирал и бокс. Замисли се, обаче, как постигаш нещо с труд, много труд. И някакви мизерници се стремят да те унижават и поставят твоята квалификация непрекъснато под въпрос. Опитваш да ги спечелиш неведнъж, но винаги нещо не е наред! Нямам време и нерви да се сприятелявам с хора, на които плащам. Затова - вън! Не било демократично, той хранел 3 деца, да е мислил. Не съм клуб "Социални грижи", а работя! И ако квалификацията и трудът в днешно време не се зачитат в съответната работническа култура, то преди имаше проекти за работници от Виетнам и Лаос - глава няма да вдигнат.
Фрида, и все пак, говорейки за класова борба и пролетарии и работници...Ти дали си виждала "свободен" работник, човек, стъпващ върху конкретна квалификация и умения, достатъчно ценен като кадър, за да се договаря с работодател? Защото, между работник и служител разликата е съществена. Работниците са за определена работа, неизискваща висока квалификация, дори по-често никаква, събирани са на групи, ръководени от бригадири или началник-смяна и заплатата им е твърда, не подлежи на договаряне! И в тази връзка, имаше едно изследване преди време от известен икономист, но нали съм на етапа прилагане, забравил съм името, та то бе на тема сравняване на икономиките на САЩ и Китай и ролята на труда като фактор за определяне! Доста марксистки ми звучеше, дори май бе от руснаци писано.
Служители, работници или пролетарии няма никакво значение. Думата издава най много квалификацията, но не променя взаимоотношенията с работодателя. В единия случай си наемник, а в другия - собственик (господар). Щом си в тази позиция е по-добре да се окажеш при добър и справедлив господар (и ще си го търсиш естествено), отколкото при такъв като Бягащ вълк, който счита, че щом се е мъчил като малък заслужава да взима по-голямата част от заработката и да кара всяка година ново БМВ. Колкото и да са тъпи едни работници, те никога няма да отрекат правото на шефа да получава повече пари от тях. Когато това повече обаче е несправедливо повече, започват да го мразят.
Господин Левит, по-скоро вашият тон е менторски. Цитирате постоянно Милтън Фридман, един човек по-неприятен и от самия Маркс, опитвайки се да ни вмените неговите писания за някакви аксиоми, чиста истина, нямаща нужда от доказване. Знам, че за вас, неолибералите, тия псалми са като "Отче Наш" и че някои ваши съмишленици сравняват неговите "открития" едва ли не с физичните закони, и че всяка сутрин и вечер удряте чело в земята във възхвала на гения Фридман, но тъжната истина е, че освен Хонг Конг, не сте в състояние да дадете никакъв друг успешен пример за рецептите му, а не е като да не са прилагани къде ли не. Разбира се, в тия случаи, вие винаги обвинявате някакви митични комунисти, социалисти и прочее приказни герои, вместо саморазрушителната идея на неолиберализма - алчността като двигател на прогреса. Четейки писанията ви, пък и от самият ви никнейм, ми става ясно, че Фридман е бил напълно прав относно вашата същност, но това, че вие сте тласкан единствено от първосигнални стимули, не значи, че всички са като вас и Фридман.
Лесно мога да реша спора. Нямах предвид печалба, а приходи. Примерите за които писах се занимават изцяло с продажба на човешки труд, просто нямам поглед върху други. И да, предполагам, че за различни дейности справедливите % ще са различни, но не искам да давам за пример организации, за които не знам нищо.
Сега пък, ако и обясните на меп, простата, какво трябва да значи" справедливо" и " несправедливо"(разпределение на пари/печалби и т.н.), цена няма да имате...