Карл Маркс трябваше да си остане мъртъв и погребан. С колапса на Съветския съюз и големия скок към капитализма от страна на Китай, комунизмът премина в старомодния декор на филмите за Джеймс Бонд или маниакалните мантри на Ким Чен Ун.
Класовият конфликт, който според Маркс определя хода на историята, сякаш се стопи в процъфтяващата ера на свободната търговия и предприемачеството. Вездесъщата сила на глобализацията, свръзваща най-отдалечените кътчета на планетата в сложни финансови връзки, аутсорсинг и "безгранично" производство, предложи на всички - от технологичните гурута на Силициевата долина до китайските фермери - широки възможности за забогатяване.
През последните десетилетия на 20 век Азия успя да постигне може би най-значителното ограничаване на бедността в човешката история, благодарение на капиталистическите инструменти на търговията, предприемачеството и чуждестранните инвестиции.
Изглежда капитализмът изпълняваше своето обещание - да помогне на хората да стигнат до нови величини на богатството и благополучието
Или поне така си мислехме. Предвид продължителната световна финансова криза и нарастващата безработица и дългове, хапливата критика на Маркс по отношение на капитализма като по същността си несправедлива и саморазрушителна система не може да остане незабелязана.
Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит.
Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.
Все повече доказателства предполагат, че Маркс може би все пак е бил прав. За съжаление е твърде лесно да се открият статистически данни, според които богатите стават все по-богати, а средната класа постепенно обеднява. Проучване от септември 2012, осъществено от Института за икономически политики (ИИП) във Вашингтон отбелязва, че средните годишни доходи на работещ на пълно работно време мъж в САЩ през 2011 са $48 202, което е значително по-малко в сравнение с 1973 г.
Между 1983 и 2010 г., 74% от печалбите в САЩ са отишли при най-богатите 5% от обществото, докато при най-бедните 60% се наблюдава спад в доходите. Нищо чудно, че вече все повече хора се обръщат за пореден път към теориите на немския философ от 19 век.
В Китай например - марксистката държава, която обърна гръб на Маркс, драматургът Ю Ронджун се вдъхнови от световните събития и създаде мюзикъл, основаващ се на класиката на Маркс "Капиталът". "Можете и сами да се уверите, че реалността съвпада с това, което е описано в книгата," коментира той.
Това не означава, че Маркс е изцяло прав
"Господството на пролетариата" не сработи точно по план. Ала последствията от нарастващото неравенство са точно такива, каквито Маркс предвижда: класовата борба отново е налице.
Световната работническа класа става все по-гневна и все по-настоятелно изисква дължимото си от глобалната икономика. От долните етажи на американския Конгрес, през улиците в Атина, до производствените конвейри в Китай, политическите и икономическите събития понастоящем се оформят от ескалиращото напрежение между капитала и труда до степен, напомняща за комунистическите революции на 20 век.
Развитието на тази борба ще повлияе на посоката на глобалната икономическа политика, бъдещето на социалната държава, политическата стабилност в Китай и управляващите по целия свят.
Какво би казал Маркс днес? Вероятно някаква разновидност на "Нали ви казах...", коментира Ричърд Уолф, икономист в нюйоркския университет New School. "Разликата в доходите генерира такова социално напрежение, каквото не съм виждал през целия си живот".
Напрежението между икономическите класи в САЩ безспорно нараства. Масово се счита, че обществото е разделено на 99% "обикновени" хора, борещи се за оцеляването си и 1% богаташи с връзки и привилегии, които с всеки изминал ден стават все по-богати.
Според проучване на Pew Research Center от миналата година, 2/3 от респондентите са убедени, че в САЩ има "силен" или "много силен" конфликт между бедни и богати. Процентът на респондентите с това мнение е нараснал с 19 пункта в сравнение с 2009 година, което прави различието в доходите най-значимият разделящ фактор в обществото.
Налице са знаци, че новото класово разделение в Америка е променило дебата за икономическата политика на държавата. "Икономиката на просмукването", която проповядва, че успехът на единия процент ще се отрази положително на останалите 99%, е подложена на жестоки критики.
Дейвид Медлънд, директор на вашингтонския мозъчен тръст "Център за американски прогрес" е убеден, че президентската кампания от 2012 е възобновила фокуса върху повторното изграждане на средната класа и търсенето на различен икономически дневен ред, който да постигне тази цел. "Целият начин, по който мислим за икономиката, в момента се преосмисля," коментира той. "Усещам, че в момента се случва фундаментална промяна".
Новата класова борба е още по-ожесточена във Франция
Миналият май, докато финансовата криза и съкращенията в бюджета направиха разделението между бедни и богати още по-очевидно за много обикновени граждани, във Франция дадоха своя глас за социалиста Франсоа Оланд, който навремето бе заявил: "Не харесвам богатите". Оказа се, че той държи на думата си.
Ключов успех за неговата кампания бе заканата му да вземе още от богатите, за да поддържа социалната държава във Франция. Неговите планове бе да повиши данъка върху доходите за най-богатите до 75%. Макар че тази идея отпадна благодарение на Конституционния съвет на държавата, понастоящем Оланд обмисля нови начини да наложи подобна мярка.
Междувременно, президентът насочи правителството към обикновения човек. Той отхвърли непопулярното решение на своя предшественик за увеличение на пенсионната възраст, като я свали отново на 60 години за някои работници. Голяма част от френското население иска Оланд да отиде дори по-далеч.
"Предложението на Оланд за данъчна реформа трябва да бъде първата стъпка на правителството към признаването на факта, че капитализмът в настоящата му форма е толкова несправедлив и нефункционален, че рискува да се провали при липсата на по-съществени реформи," коментира Шарлот Буланже, мениджър по развитието на НПО.
Тактическите ходове на Оланд обаче предизвикват недоволството на капиталистическата класа - и вместо да плащат, френските богаташи масово бягат, вземайки така необходимите работни места и инвестиции със себе си.
Разделението между бедни и богати вероятно обаче е най-критично в Китай. Засилващата се класова борба не е просто феномен на бавно развиващия се, изпълнен с дългове, индустриализиран свят. Дори в бързо разрастващите се изгряващи икономики, напрежението между бедни и богати се превръща в проблем от първостепенно значение за управляващите.
Противно на това, което вярват много недоволни американци и европейци, Китай не е рай за работниците. "Желязната купа ориз" - практиката от ерата на Мао за гарантиране на работа за цял живот - си отиде заедно с маоизма, а по време на ерата на реформите работниците имаха все по-малко права.
Въпреки че заплатите в големите китайски градове са нараснали значително, пропастта между бедните и богатите е изключително голяма. Друго изследване на Pew Research разкрива, че близо половината китайски респонденти считат разликата в доходите за много голям проблем, а 8 от 10 души са съгласни с твърдението, че в Китай "богатите стават все по-богати, а бедните обедняват все повече".
Недоволството достига крайни предели в китайските производствените градчета като Шенжен. Изправени пред дълго работно време, растящи цени, безразлични мениджъри и често закъсняващи заплати, работниците започват да се държат като истински пролетариат.
Освен ако правителството не предприеме по-активни мерки за подобряването на тяхното състояние, трудещите се ще стават все по-склонни да поемат инициативата в собствените си ръце. Това може би дори вече се случва.
Проследяването на недоволството сред работниците в Китай е трудно, ала експертите са убедени, че то определено нараства. Новото поколение работници в производството е по-открито в исканията си за по-добри заплати и условия на труд.
До този момент правителството демонстрира смесени реакции - управляващите повишиха минималните работни заплати, за да покачат доходите, коригираха трудовото право, осигурявайки по-голяма защита на работниците и в някои случаи дори им позволиха да стачкуват. Ала правителството все още не одобрява активизма на независимите работници.
Подобни действия ограбват доверието на китайския пролетариат. "Правителството мисли повече за компаниите, от колкото за нас," оплакват се работниците. Ако Си Дзинпин не реформира икономиката, така че обикновените китайци да се възползват повече от растежа на нацията, той рискува да предизвика голямо социално недоволство.
Маркс би предсказал точно такъв резултат
Когато пролетариатът осъзнае общите си класови интереси, той би отхвърлил несправедливата капиталистическа система и би я заменил с нова, социалистическа страна на чудесата. Комунистите "открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено отхвърляне на всички съществуващи социални условия," пише Маркс.
"Пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си." И има известни признаци, че трудещите се по света стават все по-нетърпеливи по отношение на своите неясни перспективи. Десетки хиляди излязоха на улиците на градове като Мадрид и Атина, протестирайки срещу рекордните нива на безработица и мерките за икономии, които правят ситуацията още по-тежка.
И все пак до този момент революцията на Маркс така и не се реализира. Работниците имат общи проблеми, но те не се сплотяват, за да ги решат. Движението за окупация на Уолстрийт скоропостижно се спихна без особен резултат. Според Жак Рансиер, експерт по марксизма в Парижкия университет, протестиращите не се стремят да заменят капитализма с друг строй, както е предсказал Маркс, а само да го реформират.
"Не виждаме протестиращите класи да призовават за отхвърляне или разрушение на съществуващата социоикономическа система," обяснява той. "Това, което класовият конфликт поражда сега, са призиви да бъде променена системата така, че тя да стане по-жизнеспособна и устойчива в дългосрочен план чрез преразпределение на създаваното богатство."
Но въпреки тези призиви, сегашните икономически политики продължават да подхранват класовото напрежение. Обременените с дългове европейски страни не спират да свиват програмите за социални помощи, дори след нарастването на безработицата и спада на растежа.
В повечето случаи избраното решение за справяне с недостатъците на капитализма е още повече капитализъм. Политиците в Рим, Мадрид и Атина са под натиск от притежателите на бонове да ликвидират защитата на работниците и още повече да дерегулират локалните си пазари. Оуен Джоунс, автор на книгата "Демонизацията на работническата класа", нарича това "класова война отгоре надолу".
И малцина са тези, които могат да й попречат
Възникването на глобалния пазар на труда направи практически беззъби профсъюзите в развитите страни. Политическата левица, избутвана вдясно още от яростния стремеж към максимално свободен пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, не е предложила достоен за доверие алтернативен курс.
"Практически всички прогресивни или клонящи вляво партии в някакъв момент са допринесли за възхода и огромния мащаб на финансовите пазари, както и за свиването на системите за социална подкрепа, целейки да докажат, че са способни на реформи," отбелязва Рансиер.
"Бих казал, че перспективите на лейбъристки или социалистически партии или правителства където и да е да преконфигурират в сериозен мащаб настоящата икономическа система - а още по-малко да я отхвърлят изцяло - са практически нищожни."
Което ни води една изключително плашеща перспектива: може би Маркс не само е диагностицирал правилно недостатъците на капитализма, но и резултата от тези недостатъци.
Ако политиците не открият нови методи за гарантиране на справедливи икономически възможности, може би пролетариите от всички страни наистина ще се съединят. И Маркс може би ще получи закъснялата си отплата.
Развита Германия която ни я дават за пример, въвежда първа задължителното държавно изискуемо внасяне за здравеопазване и пенсиониране. Което чупи идеята за това, че пазарната икономика заменя обществените правила и нужди, и е по-добра от държавната намеса. Финансовите спекулации, и финансовата система помагат за да не изгние капиталът. Акциите, и другите борсово търгувани документи, заместват парите. За да може парите да се влеят в търговията. Принадена стойност и добавена стойност са близки понятия, но не и печалбата. Може да съкратиш персоналът и производството да остане същото, за сметка на повече усилия и часове от трудещите се, може машините да се увеличат, или да не се съкращават служители, а да им се намалят заплатите. И ако цената на продуктът остане същата, ще се увеличи добавената стойност. Но предприятието може пак да не е на печалба, тоест капиталистът - демек инвеститорът. Може добавената стойност да стига само за изплащане на машините, но докато се изплатят - те да не струват нищо. Може роботи, роби, изкуствен интелект да прави 100% от продуктът, и няма да има заплатен труд, но машините и робите ще се изплащат, а клиентите със заплатите - ще намаляват. Следователно, тази безработица ще прави ценни парите, понеже работещите на заплата ще намаляват. Така продуктите с труд ще поскъпват, а без заплатен труд ще поевтиняват. Но при такава дефлация, ще поскъпват заемите, и банките ще фалират, и дори при нулева лихва машините и инвестицията няма да могат да се изплатят. Банките ще изгният, а те правят изкуствено дишане на капиталът, като отпускат печалбата на капиталистите, спестената, да отиде на пазарът, като кредитират. ..... За да разбереш какво е принадена стойност, си представи, че имаш голям завод, и произвеждаш със затворен цикъл. Тоест всички суровини са твои. Правиш продукт за 100 милиона, плащаш заплати за 50 милиона, и на теб ти остава печалба от 50 милиона. Но работниците ти няма да могат да изкупят твоята продукция. А ТИ инвеститорът - капиталистът няма да имаш нужда от толкова за да го изкупиш, то си е твое - де. Ако си единствен капиталист, но и 100 милиона да са тези капиталисти, ЩЕ ИМА ИЗЛИШЪК. ..... В общи линии принадената стойност може да се обясни така. Всеки има крава и пие мляко. Другият случай е някой купува всички - примерно 1000 крави, и ги оставя на 20 гледачи. Така 880 човека остават без мляко, а собственикът на кравите има излишък от 880 излишни порции мляко. Нека млякото да е 5% от всички необходими продукти. Така заетите ще са 400 човека. Но дори 900 да са работниците и 100 собствениците.
165 лева, по покупателна способност равни на 900 лева сега. Дори повече, кой може да изплаща апартамент със 150 лева, а тогава с 30 лева. И каква храна, сега този вкус и с пари не се купува. Колко цветни телевизори имаха работниците в другите - свободните страни, и какви автомобили са карали тогава работниците там? Работник сега купува апартамент и кола само с пари от наследство, а тогава 100 000 нови коли годишно. До 2000 г. НРБ щеше да е като сегашен Китай, но изоставането от Франция беше 15-20 години, сега сме като Франция 1920г., ако сега е НРБ ще сме Франция от 2001г. Но образованието, културата, взаимоотношенията, бяха на на ниво по-близко до най развитите държави, а сега е по-зле и от Африка. Елитът има само една идИо(Т)логия - ТОВА Е АНТИКОМУНИЗЪМ И ФАШИЗЪМ. Чрез разделяй и владей. Разделени по всичко, но никога като бедни срещу богати. А Марксизмът не е икономика, а е гениалното БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО. Разделете две котета, едното го глезете в къщи, другото в двора да живее, и вижте разликите. Не гледаното както трябва, никога няма да почувства истинска радост и спокойствие. Бедните имат посттравматичен стрес и слаба храна, и духовна и материална, как да са друго яче? Колко и каква информация получава бедният в сравнение с богатият. ИЛИ ВЕРВАТЕ, ЧЕ МАРКС ЛЪЖЕ, битието не определя съзнанието. Алкохолът, серотонинът и допаминът, наркотиците, гладът, студът или топлината, каквото и да е материално не е повлияло съзнанието на което и да било същество. Опитайте и ще видите, НИЩО - АБСОЛЮТНО НИЩО, защо си трошат парите за алкохол и шопинг терапия!!?? а как само Иисус ни изпитва вярата, като ни заблуди, че:Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.