Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Въпросът, на който либертарианците така и не отговориха

Ако са им толкоз чудесни принципите, защо не са изпробвани Снимка: Getty Images
Ако са им толкоз чудесни принципите, защо не са изпробвани

Защо няма либертариански държави? Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество, защо се получава така, че нито една държава в света в първите години на XXI век не е организирана на база принципите им?

Не че има недостиг на страни, които да експериментират с либертарианството

Има 193 суверенни държави-членки на ООН - 195, ако броим и Ватикана и Палестина, които са получили статут на наблюдатели в международната организация. Ако либертарианството е добра идея, защо поне една държава досега не го е изпробвала?

Не би ли трябвало да има поне една страна, от близо 200, с минимална намеса на правителството, свободна търговия, отворени граници, декриминализирани наркотици, липса на социални програми и липса на система за обществено образование?

Когато запитате либертарианците дали те могат да ви назоват либертарианска държава, вероятно ще получите слисан поглед, последван след няколко мига от отговор в следния дух: "Въпреки че няма чисто либертарианска държава, има страни, които са следвали политики, които либертарианците одобряват: например Чили, с експеримента си за приватизиране на социалните осигуровки, и Швеция, страна със силно участие на държавата, където обаче ваучерите и "парите следват ученика" играе важна роля в образованието."

Нека си признаем обаче, че това просто не е адекватен отговор

Теоретиците на либертарианството имат свободата да смесват политики колкото пожелаят, за да създадат имагинерна утопия. Реалната държава обаче трябва да функционира едновременно в различни аспекти - отрбана и икономика, прилагане на закона и някакъв тип система за подпомагане на бедните.

Възможността да бъде назована поне една изцяло и напълно либертарианска държава би осигурила поне известни доказателства, че либертарианството би могло да просъществува в реални условия.

Някои политически философии издържат на този тест. За голяма част от глобалните левоцентристи, идеалът в продължение на няколко поколения е нордическата социалдемокрация - тази, която покойният либерален икономист Роберт Хайлбронер описваше като "леко идеализирана Швеция".

Други политически философии издържат на теста, дори и ако примерът им се проваля. Допреди няколко десетилетия поддръжниците на комунизма на Запад можеха да посочат Съветския съюз и други марксистко-ленинистки диктатури като примери за "реално съществуващ социализъм".

Те твърдяха, че въпреки че комунистическите режими са се провалили в областта на демокрацията и защитата на човешките права, те са доказали, че социализмът може да постигне успехи в голямо и модерно индустриално общество.

Въпреки че либералната левица с държавата на благосъстоянието, със скандинавските си ролеви модели, остава сериозна сила в световната политика, прокомунистическата левица в крайна сметка бе дискредитирана от провала на марксистко-ленинистките държави, които поддържаше като несъвършен, но реален модел.

Либертарианците често проповядват, че икономическият провал на марксизма и ленинизма дискредитира не само всички форми на социализма, но и умерения социалдемократически либерализъм.

Нека обаче помислим по-сериозно върху това за миг

Ако социализмът е дискредитиран от провала на комунистическите режими в реалността, защо либертарианството не е дискредитирано от пълната липса на каквито и да е либертариански режими в реалността? Комунизмът опита и се провали.

Либертарианството никога дори не е било изпробвано в мащабите на съвременна национална държава, дори малка - където и да е по света.

По липсата на каквито и да е реално съществуващи либертариански държави, които да могат да посочат, поддръжниците на свободния пазар от десницата са принудени да класират държавите според "икономическата им свобода". И списъците, които се осигуряват от института "Фрейзър" в Канада и фондацията "Херитидж" във Вашингтон са относително различни.

Според техните относително подобни световни карти на икономическата свобода, икономически независимите държави са до голяма степен зрели, добре установени индустриални демокрации: САЩ и Канада, нациите от Западна Европа и Япония.

И все пак никоя от тези държави, в това число и САЩ, няма нищо общо с либертарианския рай. В действителност държавният дял в БВП на тези и подобни нации от ОИСР е около 40 на сто - или половината от икономиката.

Още по-зле, класациите за икономически свободните държави са пристрастни към градовете-държави и по-малките държави като цяло

Например в последните класации за икономическа независимост на фондацията "Херитидж", топ 5 нациите са Хонконг (който между другото е град, а не държава), Сингапур (град-държава), Австралия, Нова Зеландия и Швейцария (или все страни с малко население).

С изключение на Швейцария, четири от топ 5 са бивши британски колонии, които са изиграли междинна роля в цялостната Британска империя. Дори и да са формално суверенни днес, тези региони си остават част от по-мащабни системи за отбрана и по-мащабни пазари.

Те могат да си позволят свободно участие в осигуряването на обществени блага, като сигурност и огромно население от потребители на блага, благодарение на други, по-големи държави.

Австралия и Нова Зеландия са зависили за отбраната си първо от Британската империя, а сега от САЩ. Въпреки прочутите си "милиции", Швейцария най-вероятно не би могла да запази независимостта си задълго, ако нацистка Германия беше спечелила Втората световна война.

Тези страни играят специализирана роля в много по-големи регионални и глобални пазари, по подобие на начина, по който държави или региони функционират в по-голяма национална държава като САЩ. Хонконг и Сингапур остават на практика световни складове/средища на международната търговия. Швейцария е международно банково и данъчно убежище.

Това, което при тях работи, може да не проработи за гигантска национална държава като САЩ (на 10-о място в списъка на "Херитидж" за икономическа свобода) или дори за държави със средни мащаби като Германия (19 място) или Япония (24 място).

Нека обаче се спрем по-подробно на примера с Мавриций

Според фондацията "Херитидж", икономическата свобода в САЩ е по-малка от тази в Мавриций, друга малка островна държава, разположена по югоизточното крайбрежие на Африка. Заемаща 8 място в класацията, Мавриций е с две позиции над САЩ в глобалния индекс на икономическата свобода.

"Херитидж" имат пълната свобода да дефинират икономическата свобода както пожелаят, по собствена формула, оценяваща размерите на правителството и администрацията, свободата на търговията, липсата на регулации и така нататък.

Какво обаче можем да кажем за други фактори извън чистата икономическа свобода, които определят качеството на живот на гражданите? Например образованието?

Според CIA World Factbook, САЩ харчат повече за образование от Мавриций - 5.4% от БВП през 2009, в сравнение със само 3.7% в Мавриций през 2010 г. Срещу тези допълнителни разходи, които са в основната си част публични, САЩ могат да се похвалят с ниво на грамотност от 99 процента, в сравнение със само 88.5% в икономически по-свободния Мавриций.

Детска смъртност? В икономически по-свободния Мавриций има средно около 11 смъртни случаи на 1000 родени бебета - в сравнение с 5.9 в недотам свободните икономически САЩ. Смъртността сред родилките в Мавриций е 60 на 100 000 раждания, в сравнение с 21 в САЩ. Икономическата свобода изглежда идва с цената на загубата на човешки животи. 

Какво от това - нали Мавриций е икономически по-свободен!

Признаването на подобни компромиси - като по-високата детска смъртност в замяна на по-малката намеса на държавата - би подкопало твърденията на либертарианците, че Западният свят би се радвал на същото качество на живот, но с по-малко разходи, ако повечето правителствени агенции и програми бъдат заменени от свободния пазар и комерсиални фирми.

Либертарианците изглежда не спират се самоубеждават, че няма значими компромиси при по-малкото участие на държавата, водещи до по-голяма национална несигурност, повече престъпност, по-висока неграмотност и по-висока детска и майчина смъртност, както и други важни аспекти.

Това е изкусителна визия - да се наслаждаваш на същото качество на живот като това сега в силно регулираните от държавата богати нации, но с по-ниски данъци и по-малко регулации. Визията изглежда толкова изкусително, че всъщност сме принудени да се върнем към въпроса, с който започнахме от самото начало: ако либертарианството не само е привлекателно, но и приложимо, защо нито една държава където и да е по света не го е изпробвала до момента?

Най-четените