Защо няма либертариански държави? Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество, защо се получава така, че нито една държава в света в първите години на XXI век не е организирана на база принципите им?
Не че има недостиг на страни, които да експериментират с либертарианството
Има 193 суверенни държави-членки на ООН - 195, ако броим и Ватикана и Палестина, които са получили статут на наблюдатели в международната организация. Ако либертарианството е добра идея, защо поне една държава досега не го е изпробвала?
Не би ли трябвало да има поне една страна, от близо 200, с минимална намеса на правителството, свободна търговия, отворени граници, декриминализирани наркотици, липса на социални програми и липса на система за обществено образование?
Когато запитате либертарианците дали те могат да ви назоват либертарианска държава, вероятно ще получите слисан поглед, последван след няколко мига от отговор в следния дух: "Въпреки че няма чисто либертарианска държава, има страни, които са следвали политики, които либертарианците одобряват: например Чили, с експеримента си за приватизиране на социалните осигуровки, и Швеция, страна със силно участие на държавата, където обаче ваучерите и "парите следват ученика" играе важна роля в образованието."
Нека си признаем обаче, че това просто не е адекватен отговор
Теоретиците на либертарианството имат свободата да смесват политики колкото пожелаят, за да създадат имагинерна утопия. Реалната държава обаче трябва да функционира едновременно в различни аспекти - отрбана и икономика, прилагане на закона и някакъв тип система за подпомагане на бедните.
Възможността да бъде назована поне една изцяло и напълно либертарианска държава би осигурила поне известни доказателства, че либертарианството би могло да просъществува в реални условия.
Някои политически философии издържат на този тест. За голяма част от глобалните левоцентристи, идеалът в продължение на няколко поколения е нордическата социалдемокрация - тази, която покойният либерален икономист Роберт Хайлбронер описваше като "леко идеализирана Швеция".
Други политически философии издържат на теста, дори и ако примерът им се проваля. Допреди няколко десетилетия поддръжниците на комунизма на Запад можеха да посочат Съветския съюз и други марксистко-ленинистки диктатури като примери за "реално съществуващ социализъм".
Те твърдяха, че въпреки че комунистическите режими са се провалили в областта на демокрацията и защитата на човешките права, те са доказали, че социализмът може да постигне успехи в голямо и модерно индустриално общество.
Въпреки че либералната левица с държавата на благосъстоянието, със скандинавските си ролеви модели, остава сериозна сила в световната политика, прокомунистическата левица в крайна сметка бе дискредитирана от провала на марксистко-ленинистките държави, които поддържаше като несъвършен, но реален модел.
Либертарианците често проповядват, че икономическият провал на марксизма и ленинизма дискредитира не само всички форми на социализма, но и умерения социалдемократически либерализъм.
Нека обаче помислим по-сериозно върху това за миг
Ако социализмът е дискредитиран от провала на комунистическите режими в реалността, защо либертарианството не е дискредитирано от пълната липса на каквито и да е либертариански режими в реалността? Комунизмът опита и се провали.
Либертарианството никога дори не е било изпробвано в мащабите на съвременна национална държава, дори малка - където и да е по света.
По липсата на каквито и да е реално съществуващи либертариански държави, които да могат да посочат, поддръжниците на свободния пазар от десницата са принудени да класират държавите според "икономическата им свобода". И списъците, които се осигуряват от института "Фрейзър" в Канада и фондацията "Херитидж" във Вашингтон са относително различни.
Според техните относително подобни световни карти на икономическата свобода, икономически независимите държави са до голяма степен зрели, добре установени индустриални демокрации: САЩ и Канада, нациите от Западна Европа и Япония.
И все пак никоя от тези държави, в това число и САЩ, няма нищо общо с либертарианския рай. В действителност държавният дял в БВП на тези и подобни нации от ОИСР е около 40 на сто - или половината от икономиката.
Още по-зле, класациите за икономически свободните държави са пристрастни към градовете-държави и по-малките държави като цяло
Например в последните класации за икономическа независимост на фондацията "Херитидж", топ 5 нациите са Хонконг (който между другото е град, а не държава), Сингапур (град-държава), Австралия, Нова Зеландия и Швейцария (или все страни с малко население).
С изключение на Швейцария, четири от топ 5 са бивши британски колонии, които са изиграли междинна роля в цялостната Британска империя. Дори и да са формално суверенни днес, тези региони си остават част от по-мащабни системи за отбрана и по-мащабни пазари.
Те могат да си позволят свободно участие в осигуряването на обществени блага, като сигурност и огромно население от потребители на блага, благодарение на други, по-големи държави.
Австралия и Нова Зеландия са зависили за отбраната си първо от Британската империя, а сега от САЩ. Въпреки прочутите си "милиции", Швейцария най-вероятно не би могла да запази независимостта си задълго, ако нацистка Германия беше спечелила Втората световна война.
Тези страни играят специализирана роля в много по-големи регионални и глобални пазари, по подобие на начина, по който държави или региони функционират в по-голяма национална държава като САЩ. Хонконг и Сингапур остават на практика световни складове/средища на международната търговия. Швейцария е международно банково и данъчно убежище.
Това, което при тях работи, може да не проработи за гигантска национална държава като САЩ (на 10-о място в списъка на "Херитидж" за икономическа свобода) или дори за държави със средни мащаби като Германия (19 място) или Япония (24 място).
Нека обаче се спрем по-подробно на примера с Мавриций
Според фондацията "Херитидж", икономическата свобода в САЩ е по-малка от тази в Мавриций, друга малка островна държава, разположена по югоизточното крайбрежие на Африка. Заемаща 8 място в класацията, Мавриций е с две позиции над САЩ в глобалния индекс на икономическата свобода.
"Херитидж" имат пълната свобода да дефинират икономическата свобода както пожелаят, по собствена формула, оценяваща размерите на правителството и администрацията, свободата на търговията, липсата на регулации и така нататък.
Какво обаче можем да кажем за други фактори извън чистата икономическа свобода, които определят качеството на живот на гражданите? Например образованието?
Според CIA World Factbook, САЩ харчат повече за образование от Мавриций - 5.4% от БВП през 2009, в сравнение със само 3.7% в Мавриций през 2010 г. Срещу тези допълнителни разходи, които са в основната си част публични, САЩ могат да се похвалят с ниво на грамотност от 99 процента, в сравнение със само 88.5% в икономически по-свободния Мавриций.
Детска смъртност? В икономически по-свободния Мавриций има средно около 11 смъртни случаи на 1000 родени бебета - в сравнение с 5.9 в недотам свободните икономически САЩ. Смъртността сред родилките в Мавриций е 60 на 100 000 раждания, в сравнение с 21 в САЩ. Икономическата свобода изглежда идва с цената на загубата на човешки животи.
Какво от това - нали Мавриций е икономически по-свободен!
Признаването на подобни компромиси - като по-високата детска смъртност в замяна на по-малката намеса на държавата - би подкопало твърденията на либертарианците, че Западният свят би се радвал на същото качество на живот, но с по-малко разходи, ако повечето правителствени агенции и програми бъдат заменени от свободния пазар и комерсиални фирми.
Либертарианците изглежда не спират се самоубеждават, че няма значими компромиси при по-малкото участие на държавата, водещи до по-голяма национална несигурност, повече престъпност, по-висока неграмотност и по-висока детска и майчина смъртност, както и други важни аспекти.
Това е изкусителна визия - да се наслаждаваш на същото качество на живот като това сега в силно регулираните от държавата богати нации, но с по-ниски данъци и по-малко регулации. Визията изглежда толкова изкусително, че всъщност сме принудени да се върнем към въпроса, с който започнахме от самото начало: ако либертарианството не само е привлекателно, но и приложимо, защо нито една държава където и да е по света не го е изпробвала до момента?
А защо либертарианците не живеят в икономически по-либералните страни, а избират по-несвободноте икономически, но по-уредени страни за живеене? По същата причина, поради която защитниците на "потиснати малцинства" избират никога да не живеят в близост до тези малцинства, а борците за правата на бедните винаги забогатяват.
Твърде елементарно четиво на човек, явно далеч от професионалния поглед на политологията Разбира се че няма чиста 100% либертарианска държава Но от10-те държави с най-висок стандарт на живот, 10 са либерални пазарни икономики. Е, не 100% либерални. Но дори и наивния автор на тази статия не е дефинирал какво означава "минимално държавно с" и така да ни просветли какво е 100% държава Във всеки случай смятаме безспорно, че държавите със силни икономики и висок стандарт на живот са много по-пазарни икономики със ефективна и малка бюрокрация И обратното също е очевидно А колкото и да иска авторът, няма как да даде пример за нелибертарианска 100% държава, в която има висок стандарт на живот
"...Не би ли трябвало да има поне една страна, от близо 200, с минимална намеса на правителството, свободна търговия, отворени граници, декриминализирани наркотици, липса на социални програми и липса на система за обществено образование?..." Доста глупава статия. Чисто либертариантска държава няма как да има защото е някакъв идеален модел. Щом има правителство то малко или повече се намесва, а без правителство и държавна власт не може. Тогава що за глупав въпрос защо нямало чисто либертариантска държава. Щото не може да има - затова! Факт е обаче че държавите където по-малко се намесва правителството са по-благоденстващи от другите е очевАден. За мрънкялата тип Бойчо да поясниме, че кризата в западния свят не дойде от липса на държавна намеса и разпиюолване на корпорациите, а именно от вълната социализъм в икономиките на дори типично капиталистическите държави. А да виниш капитализма за това, че почти го няма или изчезва е дебелоочие. Нали не мятаме, че България например е капителистическа държава. Оттук социализма в икономиката почти не си е тръгвал. А във Франция настъпва с пълна сила. В Швеция пък си се е настанил трайно. После защо нямало чисто либертариантска държава ..... то и наполовина такава няма
Boicho Boichev | 19.06.201302:57 "... Това е философията на егоизма-да вземам каквото ми трябва, без да давам нищо.Да ползвам обществени услуги, инфраструктура, работна ръка,сигурност без да плащам.Много ясно, че не може да съществува такава държава..." Бойчев, за себе си ли говориш? Искам да ползвам АЕЦ Белене, ама не искам да го плащам. Искам държавата да вземе заем, ама не искам да го плащам.... Ама това е социализъм бе, тук говорим за други неща
бая глупаци има у Булгаристан като гледам коментарите под статията ... явно не случайно сме на последномясто по стандарт на живот в цяла Европа либератраианството е една голяма утопия която обаче се налага в бананови държави като нашата от САЩ и нейните проводници на такава политика - Световната банда и МВФ ... САМО ДА си спомним кой и от къдебеше последният ни финансов менистер и какви зулуми натвори .... вкарват такива утопчни глупости и съсипват цели държави като станадрат пада рязко в пъти .... сценарият е един и същи но беше изпробван пръво в Чили през 70-те години ... там неолибарлите които са разклонение на либертарианците съсипаха цялата държава и нейните социални функции и оставиха разруха в икономиката на страната ... нещо подобно наблюдаваме и в нашата мила родина от поне 15-20 години насам
Но пък има 100%-ва чиста соц държава - Корейската Народна Демократична Република
>Но пък има 100%-ва чиста соц държава Което иде да докаже, че това, че един строй е идеалнистичен модел, не е достатъчно условие за да не може да се създаде държавно управление, което е доволно близо до него. Ерго, аргументът, че либертарианството е "някакъв идеален модел" и затова нямало реален пример за такава държава, е невалиден.
"От друга страна, важна тема която повдигат либертарианците, но я довеждат до абсурд - е за ефективността на обществените разходи.не може да се пилеят пари за да се хрантутят тъптеи," Голяма заблуда! Та нали либерастите забогатяват ограбвайки именно обществените средства - например радухване на войни заради военните поръчки, платени с обществените пари, ами източването на парите за здраве и пенсии какво е, ако не присвояване на обществени пари?! И когато крещят да се икономисват обществените средства, орязвайки паруте за обикновените хора, то е за да останат повече пари, които те да откраднат. Обаче устата им е голяма, купили са всички медии и не се чува гласът на истината.
Harry, ти си ужасно объркано създание. Либерасти, либертарианци, пестят пари от бюджета, водят войни.. В главата ти е змийско кълбо от преплетени и усукани противоречия, и такава дълбока и непрогледна мъгла, че може с нож да се реже.
Естествено, че либертарианците не могат да отговорят на този въпрос, защото е зададен неправилно/глупаво. Все едно да упрекнеш физиците, че изучават движението чрез материални точки, а доседа никой физик не е показъл поне една. Но в статията са събрани интересни неща, ако са верни , защото тръгвайки от подобен неадекватен въпрос може да изкривиш и даните, та нези интересни неща могат все за нещо да потрябват.
Личи си кой се е налапал с доктрини в Нов Български...
Един от най-яркият пример за либретарианска държава е Америка след независимостта. Заедно с други интересни политически идеи всичко заминава, когато страната се заема с имперския бизнес. Той изисква силна централизация на властта, печатане пари назаем за да се финансира глобалната експанзия и от там пътят е ясен, Убеден съм, че светът на бъдещето не е чисто либретариански, защото това са стари идеи, а играта се променя все по-бързо, но следните принципи смятам, че са много ценни: - Държавата участва само при крайна необходимост. Всичко останало се решава на местно ниво и по силата на закона - Премахване на монопола на централната банка и допускане на допълнителни валути (градски, общински и т.н.) които да отговарят на местните нужди Да живее Рон Пол!