В момента правя пътна карта. Това е скица на маршрута, по който синът ми стига до училище. Две преки и половина, не повече, с едно по-сериозно пресичане на светофар. Разстояние, което и аз изминавах в първи клас, без нашите да го рисуват на картонче. Пътната карта е един от задължителните атрибути за хлапетата и аз напълно разбирам значението му.
Адресът, който старателно съм изписал от вътрешната страна на чантата, не е достатъчен. Не че синът ми ще тръгне да се прибира сам или пък ще се наложи някой от училищния състав да го довежда. Те отдавна имат номерата на всеки член на семейството, който ползва мобилен телефон. Няколко служебни също фигурират за всеки случай.
Освен това първокласникът няма да бъдат оставен да напусне сам двора на училището, както и няма да бъдат предаден в ръцете на човек, когото класната не познава лично, дори този човек да е собственият му дядо. Мерките за сигурност са изключително сериозни. Не мога да не ги приветствам с облекчение. Както и не мога да спра да се чудя какво се случи с нас като хора.
Съвременните родители са такава тежка амалгама от амбиция и притеснение, че не ми се мисли що за послание пращаме на децата си. Светът, в който ги оставяме, ни се струва ужасяващ, а същевременно си даваме сметка, че самите ние го направихме такъв.
Преди тридесетина години, когато българското поколение У тръгваше на училище, обстановката не беше чак толкова по-различна за едно дете. Нас ни дебнеха абсолютно същите заплахи от злобни батковци, невнимателни шофьори и улични психопати. Това, че не знаехме за тях (а официалната пропаганда затваряше очите на родителите ни), не означава, че подобни индивиди не са кръстосвали хлапашкото ни ежедневие.
Животът изглеждаше по-спокоен, защото ни беше рисуван като по-спокоен, не защото това е била действителността. И всички ние го проумяхме на един етап. Разбрахме, какво всъщност ни е дебнело и се притеснихме истински. Учудихме се как родителите ни са били толкова безгрижни да ни пускат да ходим сами на даскало, да пресичаме булеварди, да играем в махалата.
Стреснахме се и се заклехме да не правим същото с децата си. Те ни изглеждат много по-малки от нас на същата възраст. Дадохме негласен обет да не спираме да обясняваме колко е опасно навън и при всяка възможност да си го напомняме един другиму. Ето защо с такъв хъс пълним вестниците си с черна хроника. Не за да злорадстваме на чуждото нещастие, а да поддържаме нивото си на уплаха.
Поведохме пропаганда, точно обратна на едновремешната. Тогава ни заблуждаваха, че всичко е цветя и рози, а днес ние умишлено се бодем със страх, за да сме наднормено предпазливи.
У нас сигнатурата на поколенията носи друга символика. Х е не са просто родените след 1960; това са хората, които бяха обучавани да са едни, а им се наложи да правят нещо съвсем различно и това сложи Х на младежките им виждания. У пък сме онези, които съзряха в новата обстановка и си дадоха сметка от какъв коварен свят са се измъкнали по чудо невредими. У не е латинска буква, наша си е и идва от уплаха.
Ние сме уплашени, че децата ни растат тук и сега, че някой от нас ще им направи нещо лошо (най-вече друг представител на същото поколение, твърде груб и дистанциран, за да мисли за друго, освен за собствения си микрокосмос). Страх ни е, че няма да получат необходимото образование, няма да попаднат в подходящата среда, ще направят грешна преценка. И затова държим да ги наставляваме и напътстваме повече от необходимото.
Самостоятелността, с която ние бяхме закърмени, се обърна срещу нас. Ето защо и това е последният урок, който ще преподадем на хлапетата си. Понеже да са самостоятелни за нас е равнозначно да ги изоставим в общество, състоящо се от такива като нас самите. А ние не можем да си имаме доверие, защото твърде дълго сме се плашили взаимно.
Презастраховаме се и умишлено прекаляваме в протекцията си. Но кой знае, може би е за добро. Може би нашите деца няма да станат толкова самостоятелни като нас, но ще разберат нуждата да възпитат техните по друг начин.
Станал ли е светът по-опасен или просто ние сме по-уплашени.
Не знам авторът на колко години е и кои времена визира. Аз лично ходих от първи клас сама на училище. Докато не дойде Демокрацията в квартала ми нямаше наркомани, в цяла София имаше само едно заведение, наречено Педерасткото, където се събираха гейове, вечер лампите светеха, а ние си играехме по цял ден на улицата, тъй като имаше една програма по телевизията и това е. Да се прави сравнение с момента е просто налудничево. Не съм виждала деца да си играят в кварталните дворчета от години. Не съм виждала момиченца да скачат на ластик. Не съм виждала момченца с тръбички и фунийки. Детските и електронните игри са изпълнени с кръв и насилие. Всичко е една работеща система за промиване на мозъци. Който расъждава малко от малко е наясно с това.
Опасно било, хаха Опасно е било преди, защото на път за вкъщи може да те срещне някоя мечка, вълци или войни от чуждо племе, или по-преди, когато не знаеш дали ще се върнеш от поредния лов. Ето това е опасно! Много се разлигавиха напоследък хората. Всичко им е на една ръка разстояние, а се оплакват колко лош бил света. В момента лошото е друго - няма духовност. Това е най-страшното. Какво очаквате от общество, където се рекламират посредствеността, пошлото и елементарното? Телевизиите като ЬТВ са изключително просташки и отвратителни. Силикон, чалга, лесни пари - това са идеалите сега. А за наркотиците са виновни родителите и учителите. Нямат представа кое какво е (като Бойчо), но твърдят, че е много лошо и едва ли не не трябва да се говори за наркотици изобщо. И понякога някое дете вземе да пробва примерно трева и вижда, че не е толкова лоша, колкото го обеждават "много знаещите". Тогава си мисли, че това се отнася за всичко останало - нали така говорят - като, че всички наркотици са едни и същи, и пробва други неща, но се оказва, че е в капана на истинската отрова. Същата работа е и за цигарите (не, че и те не са наркотик). Само ти казват, че било лошо да пушеш. И естествено запалваш да видиш какво му е толкова лошото и защо го правят възрастните с надеждата да изглеждаш "пораснал". И неусетно ставаш пушач за цял живот. Ето до това води "борбата с наркотиците". Трябва да се говори открито за тези неща и то истината.
Брей Спайдър.... Плюсче от мен.
Значи обществото сега е плашливо и болно - факт, преобладават всякакви неврози и етц неадекватщини, защото сме прогледнали "какво всъщност ни е дебнело", и оцелели "по чудо" сме си дали "негласен обет" да се "предупреждаваме" един друг. Глей кво нещо.. А дядо ти е ходел в гората, понеже не е знаел, че там има вълци. Т.е. подочул е, но по телевизията са го метнали, че няма страшно. Наивника.
Айде и от мен +