Откакто САЩ се ограничиха само до поддържаща роля в конфликта в Либия, сред съюзниците от НАТО започна да настъпва разцепление за мащабите и интензивността на атаките срещу силите на Муамар Кадафи, съобщават източници от алианса.
В навечерието на две важни срещи през тази седмица, Франция и Великобритания открито призоваха съюза и партньорите му да засилят въздушните удари над либийските правителствени войски, за да защитят гражданското население - предизвиквайки необичаен публичен отговор от командването на НАТО, което провежда военната операция на база резолюция на Съвета за сигурност на ООН, оторизирала употребата на сила.
Не само блокиране на полети, но и пълна защита на гражданите
"Докато силите на режима продължават да атакуват собственото си население, ще се намесваме, за да ги защитаваме," обяви в Неапол командващият операциите на НАТО - канадецът Чарлз Бушар. "Решението на НАТО е, че мандатът му включва защита на гражданското население."
Пристигайки в Люксембург за преговори с други европейски лидери, британският външен министър Уилям Хейг заяви, че съюзниците трябва да "поддържат и засилят" военните си действия - и отбеляза, че Великобритания вече е осигурила допълнителни самолети за атаки по наземни цели. "Естествено, би било добре и други страни да сторят същото," допълни Хейг.
Коментарите му, подкрепени от външния министър на Франция Ален Жупе, отразяват състоянието на нещата в определяната от политиците като сложна и понякога оплетена коалиция. Много от страните-участнички в нея отказват да провеждат въздушни удари срещу наземни сили, въпреки че самолетите им патрулират в небето над Либия.
Половината от страните в коалицията се въздържат да атакуват наземни цели
Великобритания и Франция в момента провеждат повечето от нападателните мисии, а Норвегия, Дания и Канада също нанасят удари върху някои либийски наземни цели. За сметка на това други държави като Холандия, Швеция, Катар и Обединените Арабски Емирства възприемат по-малко агресивна роля, ограничавайки се до налагането на забранената за полети зона над Либия или провеждането на разузнавателни мисии, съобразявайки се с политически фактори в съответните страни.
Различието в тактиката отразява разминаването във възприятието във всяка страна на мисията - и трудностите да бъдат мотивирани всички участници да участват в насочени към конкретни цели удари.
След преминаването на операцията в ръцете на НАТО настъпи умерен хаос
Във Вашингтон администрацията на Обама се опитва да укроти нарастващото притеснение сред някои военни анализатори, че комбинацията от американската второстепенна роля, липсата на опит на НАТО във воденето на сложна въздушна кампания срещу подвижни цели и нескопосаните комуникации със събраната от кол и въже бунтовническа армия са довели мисията до пълен хаос.
В последната седмица пилоти на НАТО са били замесени в два случая на "приятелски огън", в които са загинали над дузина бунтовници.
Междувременно, докато някои от съюзниците тайно се надяват да се върнат към предвождани от Америка мисии срещу наземни цели, други коалиционни партньори изразиха опасения, че запасите им от "умни бомби" се изчерпват след повече от 800 удари.
"Ние сме абсолютно уверени в способността на НАТО да реализира налагането на оръжейното ембарго, както и на зоната, забранена за полети и защитата на гражданското население в Либия," обяви във вторник говорителят на американския Държавен департамент Марк Тоунър.
"Както заяви и президентът Обама, САЩ и останалите основни партньори разполагат с възможности, които са включили от самото начало в тази операция, след което нашата роля се очакваше да бъде ограничена, когато НАТО се включи и поеме командването и контрола над операцията. Точно това и се случи."
Америка планирано се дистанцира от либийската интервенция
САЩ се постараха доста да ограничат ролята си в либийската кампания, аргументирайки се, че имат предостатъчно други грижи с войните в Ирак и Афганистан. Също така американските власти отстояват позицията, че историята на Либия и близостта й до Европа я правят по-скоро европейски проблем - и че конкретно Франция е настоявала за агресивна интервенция.
Все пак представители и на Вашингтон, и на ЕС изразиха безпокойство по въпроса за координацията на кампанията - въпреки че висш член на администрацията на Обама заяви, че Америка е склонна да приеме присъщите затруднения в командването на операцията заради "огромните предимства от наличието на по-широка коалиция."
Намесените в конфликта страни ще проведат самостоятелни срещи в рамките на седмицата в опит да запазят консенсус по заставянето на Кадафи да прекрати нападенията на градовете, удържани от бунтовническите сили.
Две военнополитически срещи - на една и съща тема
В сряда в Доха, Катар представители на група от съюзнически страни ще обсъдят настоящите дипломатически инициативи, предвождани от специалния пратеник на ООН за Либия - Абдел Илах ал-Хатиб, както и от някои африкански лидери. Бившият външен министър на Либия - Муса Куса, който е бежанец във Великобритания, също се очаква да присъства на срещата. На следващия ден страните-членки на НАТО ще проведат своя среща в Берлин.
Американската делегация на срещите в Доха ще бъде ръководена от зам.- държавния секретар на САЩ Уилям Бърнс. Държавният секретар Хилъри Клинтън, която във вторник разговаря с външния министър на Йордания и емира на Катар, пък ще присъства на срещата на НАТО в Берлин.
Отделните срещи сами по себе си са знак за раздвоеното политическо и военно лидерство в коалицията, членките на която остават разделени по въпросите на провеждането на операцията, макар и единодушни за крайната цел: политически преход в Либия, който ще доведе до свалянето на Кадафи. "Сформирането на коалиции е достатъчно сложно," коментира висш представител на американската администрация. "А поддържането им е почти също толкова трудно. Необходими са много усилия и грижи."
Въпреки разногласията, военният натиск върху Кадафи продължава
Европейски дипломат изрази опасения, че опитите да бъде договорено прекратяване на огъня - отхвърляно досега от бунтовниците и правителствените лоялисти - би могло да има потенциален "демобилизиращ ефект" сред част от участващите в момента военни сили, тъй като би могло да изкуши някои страни да забавят атаките.
Дипломатът обаче настоява, че е "необходимо да се поддържа военен натиск върху Кадафи", за да бъде приключен конфликтът.
Няколко дипломати от Европейския съюз и НАТО признаха вчера, че първоначалният подход към въздушната кампания е страдал от проблеми и недостатъчно добра комуникация. Същевременно те твърдят, че заради по-доброто време и научените уроци от седмица тежки удари, темповете на операцията стабилно се подобряват.
Висш представител на НАТО например заяви, че съюзът едва в края на март е взел решение за количествата самолети, необходими за поддържането на операцията, предвождана от САЩ за около 10 дни. След известни колебания страните са осигурили изискваните сили.
НАТО постепенно започва да се справя с мисията почти без САЩ
НАТО в момента провеждат мисиите си с малко под 200 самолета, като САЩ осигуряват около 40 специализирани самолета за презареждане с гориво, разузнаване и други цели, с каквито разполагат малко други държави. САЩ също така поддържат резерв от около 40 самолета, включително предназначени за унищожение на танкове A-10 Thunderbolt II и тежковъоръжени AC-130.
Дипломатите твърдят, че след труден старт НАТО се справя по-добре с атаките по движещи се цели, като вече ги идентифицира по-точно и бързо и предава информацията на военновъздушните сили. "Все още има елемент на привикване, но напредваме," коментира френски дипломат. "Американците не са незаменими."
В Брюксер ръководителят на операциите от страна на НАТО - бригадният генерал Марк ван Ум, обяви във вторник, че съюзническите военновъздушни сили са извършвали по 62 бомбардировъчни полета на ден за последния уикенд, почти равностойни като обем на ръководената от САЩ част от операцията.
"Постигаме ефект," допълва Ван Ум. "Силите на Кадафи не могат да извършват полети по желания от тях начин, до желаните от тях цели или с желаното от тях въоръжение."
