Космическата програма на Китай е една от политиките на държавата, обвити в най-много мистерия.
Когато Ян Ливей през 2003 г. се превърна в първия китайски космонавт, телевизионните излъчвания бяха отложени във времето като гаранция при евентуален провал. Новините за неговото завръщане на земята с лице, покрито в кръв, бяха потулвани чак до 2010. През последните години молбите на безброй чуждестранни медии да посетят съоръженията на космическата програма и да интервюират ключовите участници в нея бяха категорично отхвърляни.
Китай обаче е готов да стане и по-открит по космическите въпроси
Все пак е имало и изключения. През 2009 CNN интервюира Ян малко преди шестдесетата годишнина от основаването на Китайската народна република. По това време на група чуждестранни журналисти беше разрешено и кратко, но внимателно контролирано посещение в "Космическото градче" - пекинският център на космическата програма на Китай. Но въпреки че рядко се отварят подобни възможности, изглежда булото над китайската космическа програма е започнало постепенно да се повдига.
Миналият петък около 50 чуждестранни кореспонденти в Пекин са получили покана от властите да посетят центъра по астронавтика в "Космическото градче". Мястото е разположено в северните предградия на столицата и е декорирано със спираловидни сини и сиви метални скулптури - типичното футуристично изкуство, което може да бъде открито дори в по-западналите китайски градчета. Сградите приличат на университетски кампус със зелени алеи, тухлени сгради и червени флагове, възхваляващи "научните разработки".
Групата е била поканена в голяма зала с три тренировъчни симулатора и стена с осветени снимки на астронавтите от китайската програма за пилотирана космически полети.
Лицето на цялата програма е първият китайски космонавт
Ян, който официално е удостоен с титлата "космически герой" и е водещ говорител на програмата, е очертал пред гостите последните й достижения и бъдещите планове, сред които попада и намерението за изстрелване на космическа станция до 2020 година.
По-набит сега в сравнение с времената, когато обиколил 14 пъти земната орбита през 2003 година, Ян носи сако и вратовръзка, вместо обичайната си космическа екипировка. След неговия първи полет Китай осъществи още две космически мисии с човешки екипаж. През 2005-та двама китайски космонавти прекараха 5 дни в околоземна орбита, а три години след това техен колега излезе за първи път в открития космос. Достигането до следващата цел - космическа станция, ще отнеме няколко стъпки.
През октомври ще бъде изстрелян "Тяндон 1" ("Райският палат") - безпилотно 8-тонно устройство. Скоро след това към космоса ще поеме лишеният от екипаж "Шенжу 8", който трябва да се скачи с модула "Тяндон". Две последващи пилотирани мисии - "Шенжу 9" и "Шенжу 10" - също ще се проведат като тренировки за скачането с "Тяндон 1".
Ще последват допълнителни мисии с екипаж, които допълнително ще усъвършенстват техниките на скачване. Към 2016 година Китай планира изстрелването на космическа лаборатория като подготовка за по-голяма космическа станция в края на десетилетието. Има и планове до 2025 година да бъде изпратен човек на Луната.
Китай обаче сериозно изостава от сроковете на програмата
Въпреки че държавата е постигнала забележителен напредък в пилотираните космически полети, Ян признава, че следващите етапи няма да бъдат лесни. "Естествено, срещнахме много затруднения, например при свързването на различните модули. Следващите етапи от програмата ще бъдат изпълнени с много препятствия".
Едно от тях ще бъде разработката на тежкото стартово съоръжение "Дългият поход 5", необходимо за изстрелването на компонентите на космическата станция в орбита.
"То вече е отлагано многократно, като сега очакванията са за първа процедура по изстрелване през 2014 г.", казва Джоан Джонсън-Фрийс, професор в американския военноморски колеж, експерт по китайската космическа програма. "Спазването на тази програма ще бъде индикатор за това дали Китай ще може да влезе в срока, който си е поставил за завършване на космическата станция".
Стъпките към по-голяма откритост са знак, че китайците са "научили уроците от "Аполо", твърди Джонсън-Фрийс - и че са наясно с ползите, които генерира подобна космическа програма, включително високотехнологични професии, модерни технологии с търговско и военно приложение, плюс световно и национално признание.
"Ако желаете да пожънете престиж и геостратегическо влияние от космическа програма, трябва да популяризирате тази програма", казва тя. "Така че Китай полага много усилия - въпреки културните и политически традиции - да направи космическата си програма достъпна за журналистите".
Ако и ракетите са им с качество на джапанките.... верно няма да е скоро
Китай е държавата с най-голям народ на света.Има държави,които обичат да дават съвети на Китай,но никоя от тях не знае дали и колко е трудно да се управлява почти един цял свят.Китай доказа,че исторически е намирал най-правилните решения за своето развитие.За разлика от България,която до 1989 година растеше като население,благодарение на демокрацията,сега бързо гасне.Толкова бързо,че днешните ни деца може никога да не дочакат внуци. А ликвидаторите на България богатеят със СРС-та и с много власт.
аре бе............тия и там ли ще ходят? ами белите хора къде ? пфу..
web-ем ти новия господар, дето 80 % от населението яде по шепа ориз за седмица. Не само че не е мит това, ми даже може и да е намалена дажбата за да го има на възхода. Айде няма нужда да сме от лидерите тогава Опитайте се да си помислите дали трябва да яде работника за да струва стоката му Левче на другия край на света
Кои техни заплати и кои наши? Щото ако средната заплата в София е дакажем 1000, то на село е 200. А приятелчето ти без съмнение живее в град и заплатите сигурно са ОК, но там където се произвеждат стоките за левче съмнявам се да са увеличили дажбата ориз. Опитай се да произведеш тук джапанка, да я транспортираш до Китай и да я продадеш за левче там. И сметни дали трябва твоя работник тук да яде нещо за да ти излезе сметката при тая постановка...
До Крив макарон. Приятелю, не знам за твоя приятел, ама аз живея от около година в Пекин. Средната заплата в Пекин се движи около 700 лв. в зависимост от курса на юана. Цените в магазините са горе долу, колкото нашите, ако купуваш китайски храни и продукти. Вносните са умножени минимум по 5. Шоколад под 6 лв. (пак зависи от курса) няма да намериш ако ще с фенер да търсиш. Нощният живот наистина е убийствен. Не съм предполагал, че има толкова бездействащи китайци (а и чужденци). Обаче цената на този нощен живот е умопомрачителна. Малко уиски (30 мл) започва от 12 лв. за най-долнопробните марки, бирата (най-често малка) е на същата цена. Шанхай е около 20% по-скъп от Пекин във всички отношения. Това са двата най-големи града, вие сами си ги сравнете със София да речем. Пътувал съм и в по-малки градове (1.0 - 1.5 млн.). Там цените са с около 20-30% по-ниски в общия случай. Не съм имал възможността да наблюдавам съвсем малките населени места. Но пък и не е съвсем коректно да сравняваме китайските села с българската столица, нали така.