Преди няколко месеца в Рио де Жанейро в компанията на друг българин и американец наивно възкликнах: "Представяте ли си, ние сме в Рио, а тук хората си водят нормален живот!"
Спонтанната ми реплика беше провокирана от факта, че това, което за мен е екзотичен град (тъй като няма нищо общо с всичко, което бях виждала преди това) е ежедневната сцена на живот за милиони хора. Екзотиката е крайно субективно определение, а в България сме свикнали да го даваме небрежно на всичко, с което не сме свикнали. Тази тенденция се превръща в проблем, когато така квалифицираме хора заради цвета на кожата им, религията им, разбиранията или просто външния им вид, който се различава от общата маса.
Вече 4 години живея в Холандия, първо заради образованието си, а след това заради работа. Една от основните причини Амстердам да ми харесва за място за живот е възможността да контактувам с хора от целия свят. Би било твърде сложно да посетя 40 държави за този период от време, но в Амстердам досега съм се срещнала с представители на поне 40 нации от цялото земно кълбо, всеки от които ми показа нравите и манталитета в родината си и научи нещо за България. С много от тези хора съдбата ни постави в трудни ситуации, но заедно се справихме и това ни сближи, въпреки че, ако изхождаме от бекграунда си, изобщо не се предполага да намираме допирни точки.
В Холандия често виждам на детските площадки да си играят деца. Едното е русо, другото чернокожо, третото от азиатски или арабски произход. За тези деца цветът на кожата или религията, в която родителите им ги възпитават, нямат никакво значение, защото те от малки са заедно. Заедно учат, заедно си играят и не им прави впечатление с какво е по-различно приятелчето им.
В България малките деца си играят само с връстници, които са съвсем като тях, и растат с разбирането, че децата от смесени бракове трябва да бъдат осмивани, пренебрегвани и задължително снабдени с прякор, който отразява различието им. По-тъжното е, че хората между 20 и 30-годишна възраст, които имат възможността да пътуват най-малко из Европа, също трудно пречупват нагласата си за екзотика, градена в тях от ранна възраст.
От опита си на живот в многонационално общество съм се убедила, че хората са добри или лоши, вежливи или груби, мързеливи или работливи, но тези характеристики нямат нищо общо с произхода им, а с личностната им същност. Още в началото на пребиваването си в Холандия един конкретен случай ме убеди в това. Имах бъбречна инфекция, но беше уикенд и в местната болница отказаха да ми обърнат внимание докато не стане работен ден. В безизходицата на 39-градусова температура една литовка и една филипинка ме свързаха с индонезийски лекар, който ми даде антибиотик без пари и на практика ме спаси. Тези трима души не ме познаваха добре, не ги интересуваше откъде съм и какъв ми е случаят, те просто ми помогнаха от най-елементарна човешка съпричастност.
Ще приведа и друг, доста по-лежерен пример. Често ми се налага да пътувам. Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми. Навсякъде в Европа обаче всеки път, когато ме видят с по-голям куфар, често чернокожи мъже или от арабски произход задължително ми помагат с качването на багажа във влака например.
Тези хора никога преди не са ме виждали и никога повече няма да ме видят, и не искат нищо от мен. Тях също така не ги интересува, че не съм от "техните". Те просто смятат, че трябва да помогнат на една дама, когато тя има нужда. Съвсем елементарен пример, че възпитанието и отношението не идват с цвета на кожата, а с човешките разбирания.
В момента работя във футболна агенция с трима чернокожи холандци, от които се радвам на перфектен професионализъм и колегиалност. Работила съм и с бели англичани, които все още ми дължат пари. Примерите са десетки и аз мога да ги дам, защото имам възможност да живея и работя сред всякакви хора.
В България обаче такава обстановка няма и всички по-различни са в кюпа "мангали", а толерантността се смята за лицемерие. Още повече, че съществува безпочвено възприятие за превъзходство над всички, които не са като общата маса и склонност към негативни обобщения. В допълнение и държавата и медиите не помагат като пренебрегват въпроса и в голяма степен темата се изчерпва с неинтегрираните роми.
България само губи от заклеймяването на разнообразието и ще бъде така, докато не си дадем сметка, че екзотиката е крайно субективна.
Толерстки писания
Оф, типично женски бълвочи. С даването на подобни положителни примери с този емоционален и преигран тон, писателката сама поставя "екзотичните" в расистки контекст. Когато едните почнат да се изтъкват за сметка на другите с такъв напън значи нещо не е наред. "екзотичните" я лекували безплатно, белите й дължели пари. е при мен пък е обратното, ама какво от това, така се е случило. да не си расист значи да не ми натякваш нон стоп как "екзотичните" са супер яки хора. колкото до бг, тук децата не си играят с цветнокожи щот ги няма толкова много. аре моля без поредното клише колко са гадни българите
Пак романтични забежки,цветнокожи,расизъм,белите не ставали за нищо,блаблаблабалабалабаалабаалааа.........ааааааа пък началото беше невероятно,забележете,Тя живеела в Холандия,първо заради образованието си и второ заради работата.Супер,обаче е толкова наивна,или поне за такава се представя......,че прочита на това нещо може да предизвика у мен единствено иронична усмивка......
глупости... ама глупости. в българия расизма е срещу циганите. ако приемем, че американците са една от най-толератните нации, щото така или иначе са сбирщина. дори американци са ми идвали на гости, обеснявали са ми, че ми е грешно мисленето за циганите и след като са ги виждали са ми казвали... прав си, тези хора нямат оправяне сега те разбираме. друг расизъм общо взето няма в по-големи дози от останалите страни... не е вярно, че децата в бг не си играят с деца от други етноси, просто не си играят с цигани.
Ами всеки народ си има предпочитания и особености бе! Ние българите сме си такива, не виждам защо трябва да сме някакви други. На който му харесва на общува с много и различни култури и градът му да заприлича на битпазар - ми жив и здрав.. На нас това не ни харесва какъв е проблема?! На китайците им харесва да ядат яйца с мирис на пикня..
е как можеш да кажеш, че сме такива, при условие, че в бг живеят сума ти еврей, арменци, ливанци и т.н. и т.н. изобщо съм сигурен, че някой имат такива познати без изобщо да са се замисляли за това... иначе белите са си бели навсякъде по света. факт (ей така както няма расизъм).
иване, много ми е приятно даже /гали ми егото/ когато ми задържат врата, подадат ми ръка и т.н... и винаги се усмихвам и казвам Благодаря! П.С. Друг е въпросът, че и в дърво да се ударя, казвам Извинете...
В България никой не ти е помогнал с куфара??? Ами излез от естественото си обкръжение и срещни нормални хора. Съвсем наскоро 15 минути помагах на един доста бавен възрастен незрящ човек да премине през подлез на Цариградско до спирката си и почти закъснях за един ангажимент. Мислиш, че не бих помогнал за 15 секунди на жена или възрастен човек с багаж ли? Е, стига да не гледа супер злобно и кисело, разбира се... Но ако реалното ти излъчване е неприятно като демонстрираното в статията виртуално - сори. Видяло широкия свят, замяло се, обърнало се и плюло. Да не бяхме виждали и ние "Европата", бихме ти повярваме, че там са само културки и широки души. Да бяхме живели само из гетата у нас - бихме ти повярвали как българите са егати расистите и селяндурите. Ама не - вече не сме 1989-та. Да хвалиш само хубавите страни на "вносното" и да плюеш само лошото на "родното" е показател за липса на елементарна духовна култура - нещо като спряло личностно развитие преди 7-клас (май тогава се учеше "Пази, Боже, сляпо да погледне"?) Поздрави от един зле възпитан ксенофоб.
мдаааа....друг е въпросът дали вече заслужаваме кавалерско отношение... Каквото повикало - такова се обадило.
Еееее, теб на ръце ще те пренесем, не само чантата ти
И това ако не го е писала съфорумничката МИНА... Онази любимка от Холандия с аватар на Лейди Ди Статията е тъпа и съм съгласен с мненията отдолу, че: 1) българчетата не си играят с РОМЧЕТА, а не по принцип с други етноси (че аз като малък съм си играл и с афганистанчета, имаше в моя блок едни...) 2) Това за куфара и БГ жената е донякъде вярно, доста дами биха възприели жест на кавалерство като "Тояй к'во ми се мазни" или "Аз да не съм толкова лесна"...
Бил си добро чавдарче, Строу. Научен си, че на старите хора винаги трябва да се помага! И все пак, понякога е модно да си старомоден...
"...Досега на територията на България нито един мъж не е проявил кавалерство да ми помогне с придвижването на багажа ми..." Е не, тук няма как да не си припомним знаменития скеч на Крис Рок, че всеки път, когато мъж предлага помощ на жена за нещо, всъщност и предлага.....кхм, друго нещо Да ви помогна с куфарите, мис ? (Want some dick?) Моля минете пред мен, г-це (How about some dick?) Да те закарам до едикъде си? (Yа need some dick?) Така че чичко Фройд може би по-добре от нас ще се ориентира от какво точно се оплаква Авторката
По-добре за кавалерство да говорим, отколкото да ни обвинят в политическа некоректност, дискриминация и расизъм...
Различно е отношението на нациите към седенето и стоенето. Оженило се наше момче във Виена, отпразнували събитието, но присъствала само австрийската рода. Тъстовете казали:" Абе зетко, поне снимка на сватовете да бяхме видяли." Пише нашия в къщи и родителите му пращат единствената си семейна снимка. А тя предизвикала потрес у галантните европейци, щото бащата седел на стол, а до него-майката стои правичка. Пак пише писмо нашия:" Тате, мамо, как можахте така да ме изложите!?" А бащата отговаря:" Синко, тя снимката е правена след първата брачна нощ и мене не ме държеха краката, а майка ти не можеше да седне."