Има много начини да загинеш, когато се опитваш да нахлуеш в това, което италианският журналист Габриеле Ле Гранде нарича "Крепостта Европа."
Емигранти биват застрелвани от граничната полиция в Сеута, умират от жажда в Сахара, замръзват в планините на Гурпинар, давят се в река Одер - или загиват на минните полета на Еврос. Но дългият 150 км Сицилийски пролив между Тунис и италианските острови е едно от най-смъртоносните препятствия. През 2011 г. над 50 000 емигранти са се опитали да прекосят тясната ивица от Средиземно море, 2200 от тях са загинали или изчезнали.
Тази година обаче в пролива цари необичайно спокойствие
По-малко от 1500 души са пристигнали в Италия тази година, тъй като Северна Африка се стабилизира, а кризата в еврозоната намали привлекателността на перспективата за работа. Когато група от 400 емигранти пристигна в средата на август в Лампедуза - островът южно от Сицилия, където достига по-голямата част от трафика с лодки, най-забележителното беше колко голяма забележителност бе това пристигане. Подобни емигрантски приливи бяха често срещани миналата година, но сега са рядкост.
В Сицилия големият въпрос е дали този "средиземноморски мир" е реален, или морето пак ще се изпълни с емигранти, ако новите правителства в Северна Африка се провалят. "Ситуацията се променя много бързо," казва Ле Гранде. Няма гаранции, че най-лошите моменти няма да се върнат пак.
Основен фактор, естествено, е кризата в еврозоната
Работните места, които някога примамваха емигрантите да пресичат морето, сега просто липсват. В Италия, която е крайната дестинация на около 25% от емигрантите, пресичащи пролива, икономиката е в спирала на упадък.
Докато фабриките на север затварят, много от по-ранните емигранти се връщат обратно на юг в Сицилия, където, както изтъква Джудит Глайце от Borderline Europe, големият черен пазар предлага повече единични работни поръчки и шанс да живеят без документи. Но в Сицилия конкуренцията за тези нископлатени работни места нараства, което изправя "новите" срещу "старите" емигранти.
"Това е надпревара между бедните и още по-бедните," коментира Глайце. Много от пристигналите по-рано ще се квалифицират за ограничена амнистия, предлагана през септември от италианското правителство: ако можете да докажете, че дълго сте пребивавали в Италия, както и че работите в момента, ще ви бъдат осигурени законни документи за престой. Според Ле Гранде поне 100 000 души ще могат да се възползват от това предложение.
В немалка степен емигрантската вълна се влияе и от политическата ситуация
Паоло Кутита, който води курс по гранични изследвания в университета в Палермо, казва, че политиката повече от икономиката определя какво се случва в пролива. Броят на емигрантите често е растял и намалявал на база политическите нужди на Кадафи в Либия.
Ако той е желаел отстъпки от Италия, просто е оставял вълната от емигранти да напуска Либия и да залива бреговете на Италия (бандите трафиканти често са били контролирани от самото либийско правителство). Една такава вълна през 2004 г. спря едва когато италианският премиер Силвио Берлускони подписа договор за петролопровод с Либия - един от най-ранните пробиви в европейските опити да бъде наложено ембарго на Кадафи. "Той използваше емигрантите, за да получи каквото пожелае," казва Кутита.
През 2009 г. Кадафи подписва още едно споразумение за гранично сътрудничество, което италианските политици се надяват да позволи автоматично депортиране на всеки, заловен в международни води. Европейският съд обаче наскоро реши, че незабавното депортиране от страна на Италия е незаконно и че държавата трябва да определи статуса на търсещ убежище на всеки, който улови, дори в международните води. Този спор обаче накара много емигранти да търсят нови пътища към Европа - включително и по суша през Близкия изток.
Новите правителства в Тунис и Либия също подписаха подобни споразумения с Италия, обещаващи да понижат трафика от емигранти. Но най-големият шанс на Африка за намаляване на кризата е да предложат бъдеще на населението си в родната му страна. Според Ле Гранде това вече се случва. "Южното средиземноморско крайбрежие се променя. Преди всички искаха да напуснат страната, да се махнат," казва той.
"Сега много от тях вярват в бъдещето на тези страни и се връщат"
Самюъл Чен, работещ за Върховния комисариат на ООН за бежанците в Либия, предупреждава, че новата национална гордост на северноафриканците не е спряла други африканци да предприемат опасните пътешествия с лодки. Либия има особено силен "фактор на тласък" за емиграция от Субсахарска Африка.
"Много е трудно да бъдеш африканец от Субсахарските територии в Либия в момента," твърди той. Емигрантите са изправени пред всякакви рискове - от престрелки до грабежи и неплащане на заплати. Те все така биват подозирани, че са били част от африканските наемнически сили, използвани от Кадафи.
Повечето от около 600 000 души, напуснали Либия по време на сблъсъците, са били от Субсахарска Африка, казва Ле Гранде. Тунизийците и египтяните вече вършат работата, която някога са вършили африканците.
А съществува и заплахата за арестуване и задържане от различните катиби (въоръжени милиции), които поддъжат собствени места за задържане из Либия. Една от основните мисии на Върховния комисариат за бежанците в Либия е да установи кой бива задържан там, така че да му осигури помощ.
"Либийците не искат да бъдат път за африканците към Европа," казва Ле Гранде, "основно защото ги мразят. А трафикът на хора се приема като част от дейността на режима на Кадафи." Така че не е особено изненадващо, че за мнозина африканци, които се оказват в следреволюционна Либия, единственият вариант е да продължат нататък.
Като цяло трафикът с лодки е спаднал - само най-отчаяните пресичат пролива
"Не е необичайно да попаднете на 10-20 бременни жени на лодка с 60 души," казва той. "Не е изненадващо и да виждате лодки, в които има старци, деца, хора с нелекувани рани от огнестрелно оръжие." Повечето от тези емигранти според Чен са от Африканския рог - сомалийци, еритрейци и етиопци.
Когато наскоро се разчу, че една от най-добрите сомалийски спортистки - бегачката Самия Юсуф Омар, е загинала през април в опит да прекоси пролива от Либия до Италия, за да започне да тренира в Европа преди олимпиадата, това бе само последният пример от поредицата случаи с известни сомалийци, които са поели към откритото море, казва Ле Гранде.
"В Италия сме виждали първодивизионни футболисти, пресичащи пролива," казва той. "Както и журналисти, университетски преподаватели - изобщо хора, от които не бихте очаквали да поемат на такъв опасен път. Но политиката за визите не им оставя друг избор."
И именно в това се крие най-сериозният отговор на въпроса дали проливът отново ще започне да се изпълва с емигранти: вероятно това и няма значение. По-рано този месец египетската гранична полиция застреля трима еритрейци, опитващи се да навлязат в Израел от Синай. Новите миграционни пътища през Близкия изток няма да бъдат по-малко опасни от Сицилийския пролив, ако правителствата решат просто да застрелват емигрантите.
Дори и насред икономическа криза, най-тежките и нископлатени работни места в Европа все пак се заемат от емигранти. Но без визова политика, която да признава този факт, потенциалните работници ще продължават да рискуват всичко, за да прекосят високите стени и дълбоките ровове на крепостта Европа.
