Рецепта за Украйна от Хенри Кисинджър

Обществената дискусия за Украйна е изцяло свързана с конфронтацията. Наясно ли сме обаче накъде отиваме? В живота си съм виждал четири войни, започнати с огромен ентусиазъм и обществена подкрепа, като накрая нямахме представа как да ги завършим - и от три от тях се оттеглихме едностранно.

Изпитанието за една политика е как тя приключва, не как започва

Твърде често украинският въпрос се представя като конфронтация: дали Украйна да се присъедини към Запада или Изтока. Ако идеята е Украйна да оцелее и процъфтява, това не трябва да става, като тя се превърне в аванпост на едната страна срещу другата - тя е най-добре да служи като мост между тях.

Русия трябва да приеме, че опитите да принуди Украйна да стане неин сателит - и съответно по този начин да се преместят отново границите на Русия, обрича Москва на повторение на историята на самореализиращ се цикъл на реципрочен натиск срещу Европа и САЩ.

Западът пък трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто чужда страна. Руската история започва от Киевска Рус. Оттам се е разпространила руската религия. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а историята на двете държави се е преплитала и преди този момент.

Някои от най-важните сражения за свободата на Русия, още от битката при Полтава през 1709, са се водили на украинска земя. Черноморският флот - руският инструмент за демонстрация на сила в Средиземно море - е базиран (срещу дългосрочен наем) в Севастопол, който се намира в Крим. Дори прочути дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояват, че Украйна е неотделима част от руската история - и съответно от самата Русия.

И накрая, Европейският съюз трябва да признае, че бюрократичната му мудност и субординация на стратегическия елемент пред вътрешната политика при договарянето на членството на Украйна в Европа е допринесъл за превръщането на преговорите в криза.

Външната политика е изкуството на определяне на приоритети

Украинците са решаващият елемент от пъзела. Те живеят в страна със сложна история и многоезичен състав. Западната част е присъединена към Съветския съюз през 1939, когато Сталин и Хитлер си разделят плячката. Крим, 60 процента от населението на който е съставено от руснаци, става част от Украйна едва през 1954, когато Никита Хрушчов, роден в Украйна, й дава тази област като част от честването на 300-та годишнина от споразумението между Русия и казаците.

Западната част е в основната си част католическа; изтокът е предимно руско-православен. Западът говори на украински език; изтокът основно на руски. Всеки опит на едната част от Украйна да доминира другата - какъвто модел е имало досега - би довел в крайна сметка до гражданска война или разпад. Да се третира Украйна като част от конфронтацията между Изтока и Запада би провалило за десетилетия каквито и да е перспективи за сближаване между Русия и Запада - и особено между Русия и Европа - и влизането им в международна система на сътрудничество.

Украйна е независима само от около 23 години; преди тя е била под някаква форма на чуждестранно управление от XIV век. Не твърде изненадващо, лидерите й не са научили изкуството на компромиса, още по-малко изкуството на историческата перспектива. Политиката на Украйна след независимостта ясно демонстрира, че коренът на проблема е в опитите на украинските политици да наложат волята си върху непокорните части на страната, първо от едната фракция, после от другата.

Това е същината на конфликта между Янукович и основния му политически противник - Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на украинската политика и нямат желание да делят властта помежду си. Една мъдра американска политика спрямо Украйна би се стремила към това двете части на страната да си сътрудничат една с друга.

Трябва да се стремим към помирение, не към доминация на едната от фракциите

Русия и Западът, или поне различните фракции в Украйна, не действат на този принцип. Всяка от тях само утежнява ситуацията. Русия няма да може да наложи военно решение, без да се изолира във реме, когато много от нейните граници вече са несигурни. За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е алиби за липсата й.

Путин трябва да осъзнае, че каквито и да са поводите за недоволството му от Запада, политиката на военно налагане на граници ще доведе до нова Студена война. От своя страна САЩ трябва да избягва третирането на Русия като отклоняваща се от нормалните правила държава, на която търпеливо да бъдат преподавани уроци по поведение, определени от Вашингтон.

Путин е сериозен стратег - поне що се отнася до територията на руската история. Разбирането на американските ценности и психология не са сред силните му страни. Нито пък разбирането на руската история и психология е силен аспект на американските политици.

Лидерите от всичките страни трябва да се върнат към анализ на потенциалните резултати, а не да се конкурират в демонстративните пози

Ето какво аз смятам за възможностите за изход от ситуацията, съвместими с ценностите и интересите на сигурността на всички страни:

1. Украйна трябва да има правото да избира свободно с кого да изгражда икономически и политически връзки, включително и с Европа.

2. Украйна не бива да се присъединява към НАТО - позиция, която възприех още преди седем години, когато за последно беше повдиган този въпрос.

3. Украйна трябва да е свободна да създава каквото и да е правителство, което не противоречи на изразената воля на народа й. Мъдрите украински лидери би трябвало да изберат политика на помирение между различните части на страната. В международен план те би трябвало да се стремят към позиция, сравнима с тази на Финландия. Тази държава не оставя съмнение за абсолютната си независимост и си сътрудничи със Запада в повечето области, но внимателно избягва институционална враждебност към Русия.

4. Абсолютно несъвместимо с правилата на настоящия световен ред е Русия да анексира Крим. Трябва обаче връзката на Крим с Украйна да бъде изградена върху не толкова пълна обвързаност. От своя страна Русия трябва да признае суверенитета на Украйна над Крим. Украйна пък трябва да засили автономията на Крим при избори, проведени в присъствието на международни наблюдатели. И този процес трябва да включва окончателно премахване на двусмислието на статута на Черноморския флот в Севастопол.

Това са базови принципи, не предписания

Хората, познаващи региона, ще разбират по-добре дали всички те са приложими за всички страни, или само част от тях - или пък никой от тях може да бъде приложен в настоящата ситуация. Идеята не е за абсолютно удовлетворение на страните, а за компромис на балансирано неудовлетворение. Ако не бъде постигнато някакво решение, базирано на тези, или други сравними елементи, движението към конфронтация само ще се ускори. И времето за вземане на решения изтича бързо.