Да навършиш 20 години. Вълнуващо, нали?
Няма да си кривя душата и ще призная, че още, когато бях малко момиченце се опитвах да си представя що за човек ще бъда, като навърша 20. В детските си фантазии се виждах като някакво подобие на Барби, карах розов кадилак и някакси успявах да работя като фризьор, космонавт и ветеринарен лекар едновременно.
На малко по-късен етап (когато цялото ми тяло и психика преминаваха през отвратителния период на пубертета) си представях, че когато навърша 20, вече изцяло ще съм се освободила от строгото родителско тяло и ще мога без никакви притеснения и скрупули да правя каквото си искам.
Не е лесна работа
В крайна сметка да навършиш 20 години не е лесна работа. Предполага се, че на тази възраст вече малко или много си вкусил от горчивата страна на живота и притежаваш някакъв опит. Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот.
Но дори и да смяташ, че си се справил добре с живота като пълнолетен, все има малко камъче в обувката, което ти убива. И това камъче е суровата реалност, че е време вече да поемеш отговорност за действията си.
Сам/а срещу всички и всичко
Нека бъдем честни. Когато си на 20 години вече не би трябвало да попадаш под знаменателя "вчерашна пикла" или пък "малоумен дрисльо". Вече си голям/а и трябва да осъзнаеш, че мама и тате не са зад теб да ти пазят гърба. Вече си сам/а срещу всички и всичко.
Ако на тази възраст ти се наложи да се преместиш в друг град, ще осъзнаеш, че разпределянето на месечния бюджет не е толкова проста работа, колкото си си мислел. Падат месечни сметки като наем, ток, вода, телефон, интернет, а за капак трябва да ти остане и за прехрана (пък и някакви пари за дискотеките).
Ще се сблъскаш с бюрокрация. Ще висиш по опашки като прани гащи, мърморейки, че това е най-загубената държава на света. Ще ти се наложи да осъзнаеш, че Техни Величества (университетските преподаватели) не са нищо повече от намръщени лелки и чичковци, които имат огромно самочувствие, но за съжаление -без особено покритие.
Ще се наложи да почнеш работа и да бачкаш като вол за 250-300 лева, а като бонус ще трябва да се примириш с пренебрежително отношение и променливите настроения на шеф-психопат. Вечер ще се прибираш в студената квартира (или стая в общежитието) и ще се просваш безпаметно на леглото, молейки се утрешният ден да е малко по-приятен.
Животът е гаден
В един определен момент от цялото това сиво ежедневие ще си кажеш, че не така си си представял живота, когато навършиш 20. Ех, да, но ето една житейска истина - животът е гаден.
Разбира се, цялата тази песимистична картина не се отнася за всички 20-годишни. Някъде (не толкова далече от теб) има хора на 20 години, които карат нормални коли, всяка вечер ходят в шикозни дискотеки и парите, с които ти би изкарал/а месец, профукват само за една нощ.
Като се замислиш, тези хора не притежават повече качества от теб, но поради някакво странно стечение на обстоятелствата ти се бориш и за най-малкото нещо, а те получават всичко даром. И ето тук идва мястото за още един житейски урок - (понякога) животът е несправедлив.
След време може и да си спомняш с умиление за цялата тази мизерия и всички неприятности, с които си се сблъсквал. Все пак точно такъв опит ти помага да калиш характера си и те научава на самостоятелност.
Така че гмурвай се без притеснения в живота си като 20-годишен и не забравяй, че от време на време е хубаво да проявиш здравословна доза разум.
Много приятна статийка, макар че за по-големичките от теб не казва нищо ново. Но за малките по твоите стъпки ще е полезна
На 20 бях втори курс студент, бачках в барче за 150 кинта на месец /сегашни 300 да кажем/ и бях предоволен и щастлив. Имах приятели, пихме здраво и вясака вечер бяхаме по купони /водка Номер 5, солети и мини-уредба/. Не са ми минавали разни мрачни мисли - как ще се развивам, какво ще правя. Нещата си идват сами.
Деца, бягайте от тази кочина докато е време. Това, което виждате сега, го предивидихме преди 10 години. А след още 10 г, тук ще има само простаци, наркотрафиканти, ченгета и проститутки.
@ALL: Хора, къде видяхте мрънкането тука бе? Аз ли нещо не четох както трябва...
Тази статия за мен си е доста "мрънкаща" (с извинение към Лични финанси). И аз съм на тази възраст, и аз съм студент, и аз бачкам за незавидна заплата, пък още не съм седнал да се оплаквам из сайтовете. Даже нищо лошо не бих казал за живота си. И без да влагам особен смисъл в целия си пост, ще завърша с една реплика: "Life's a bitch ... but I love that bitch". Който както иска да ме разбира.
@Rowan Поздравления за №7 Не бих се замислила. Естествено, ако оргазмът е гарантиран
Брей, че ние тука сме пълни със силни характери бе! Цитирам: ------------------ Bloodrose | 13.01.2011 19:18 Бих искала да се обърна към авторката: Здравейте госпожо/госпожице разбити илюзии. Сега реалността удря хлапетата още на 14-15години. По-заблудените, които живеят зад фустата на мама - на около 25-30. Ао си отворите очите, ще откриете, че сте се превърнали в една от онези мрънкащи ичикоци и лелки, за които говорите. Кофти за Вас. Защото аз съм малд човек, който живее в днешната действителност и, предствете си - не мрънкам. Защото нормалният млад човек пада от облаците доста преди Вас. Приятно самосъжаление. ------------------ ------------------ Rowan | 13.01.2011 20:41 @ ( 12 ) Bloodrose | 13.01.2011 19:18 Най готино е като се скараш жестоко с вашите някъде към 15-16. На 18-19 едвам изтраял си биеш шута и се спасяваш сам. После всички проблеми и житейски драми ти се струват пълен майтап. ---------------- [Продължавам, без да визирам двамата цитирани горе] Те и таксиджиите се събират да се "хвалят" кой е по-зле, кой е издържал повече гадости и съответно - кой е голямата работа... Защото някои хора просто няма с какво да впечатлят другите, освен с това колко тежко ги е бил притиснал живота... Ама те не се били оплаквали Сякаш това не е оплакване само по себе си... Боли ме това, кофти ми е от онова, ама неееееееееее, не се оплаквам, да не си помислиш нещо...
Уникално тъпо, комплексирано и необразовано племе. Дори в този, що годе читав сайт се забелязват общите за целото българско племе ОГРОМНИ комплекси, профания и лумпена свещена простота: 1) Всеки който вече не е на 20 години гледа на двайсетгодишните като на "ония дето не знаят какво искат". Много бързо забравя какъв е бил/а самият той всъщност. А двайсет годишните са нашите нормални деца. И все, бъдещето на тази нация. Ако въобще има бъдеще. Нито са по-глупави от нас (аз вече съм на 35 г.), нито са по-малко образовани, нито по-малко умни. Напротив. На забравяйте, че повечето от нас 30-40 годишните видяхте компютър 95-та година на снимка в списание "Млад техник". 2) Никой не уважава мнението на другия. Всеки е великан. Собствените му комплекси му дават право да е съдник - от мача снощи, през жени, до атомна енергия - всеки е морален съдник... От последна инстанция 3) Никой не уважава правото на един млад човек, а и на всеки човек, да работи за нормални пари, утре да роди нормални деца - и да има училище и детска градина за тях, или да се движи по улици, където 95% НЕ Е пълно с идити- убийци зад волана. 4) Фактът, че на никой не му пука за мнението на другия, или за правата на другия показва че с нищо не е по-смислено съществуването му от това на зелена еуглена. Дори маймуните имат някакво чувство за социалност - нещо, което тотално отсъства у 95% от българските мекерета. А това, че не ви пука нито за мнението, нито за качествата на другия означава накратко само едно - че и вие самите нямате нито права, нито качества... За който се е познал, да му е честито...
Хората на 20 години имат право и да мечтаят, и да мрънкат, и да обичат, и да страдат. Това не ги прави по-малко хора. В тази сбирщина (трудно ми е да нарека околните общество) очевидно е много по-важно дали някой мрънка, дали е педераст и с кой си ляга, от това че липсва елементарно възпитание, че не може да каже добър ден и да се усмихме и че не може да си напише трите имена без грешка. Ако се сравнявате с виденовото време, аз предпочитам да се сравнявам с общества които имат каузи като образование, креативност, градеж. И са оставили нещо след себе си, освен дупки по улиците и един куп.... в тоалетната. Не важно дали си имал 5 лева при Виденов или 5 милиона, и дали си препивал с пърцуца, а сега с "Финландия". Важно е да ти дреме поне малко за другия, и да си мислиш ти какво ще оставиш. Как се държиш с другите, на улицата, колко си отговорен или безотговорен, а не с кого си лягаш и какво става в леглото ти след като затвориш вратата. Ако тези на 20 години наистина нямат цел в живота, както се твърди, не е защото така са се родили, а защото така са ги "възпитали", или по-скоро не са ги възпитали родителите им. Били мрънкали. Ами нека да мрънкат, да търсят, да искат да променят. А не да тънат в блажено, доволно невежество. И, тия на 20 години имат много по-голямо основание да ни се сърдят каква държава им оставяме отколкото ние основание да им даваме определения, че били пикли и лиглювци.
Николайчо, що пишеш "Усрани"? Хубаво е преди всичко да сме грамотни, да го е.а...
@ Rowan ( 32 ) - специално прочетох първите два абзаца и тези след тях отново, и то само защото обикновено в мненията ти има основание. Мрънкане не видях, само както каза някой по-долу - МОМИЧЕТО НЕ МРЪНКА, А ОПИСВА КАКВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ Й. Може би твоите очи го виждат като мрънкане. Ех, какво нещо е субективизмът - никога не можеш да излезеш наглава с него
А, намерих го ( 36 ): ----- nikolay4o | 14.01.2011 14:12 Според мен ,авторката... не се оплаква и не мрънка а просто казва какво виждат очите и ----
Rowan, Всичко това е много хубаво, но не виждам как подкрепя тезата ти, че статията е мрънкаща.
Съгласен съм с мнението на Роуан, че ако на 20 пише такава статия - не знам какво ще напише на 30 примерно. Сигурен съм, че парите са единствения и основен проблем на младата дама от статията... Това, че искаш всеки ден да ходиш по дискотеки и да караш "нормална" кола (не знам какво е нормална кола според нея) зависи само от теб. Има няколко начина за момиче и повечето включват влизането в леглото на някой с пари. Не знам кой визира момичето с определенията малко по-нататък или наблизо - не запомних добре, но всеки се справя както може. Ако мама и тате не дават вече пари - света не е свършил... Ако наистина си се обърнала към битовизмите и не виждаш приятелите си - май си студентка - колегите си и не умееш да се забавляваш с наличните неща - няма как да разбереш живота от цялата му гледна точка... Точно тези години са за това...