Да навършиш 20 години. Вълнуващо, нали?
Няма да си кривя душата и ще призная, че още, когато бях малко момиченце се опитвах да си представя що за човек ще бъда, като навърша 20. В детските си фантазии се виждах като някакво подобие на Барби, карах розов кадилак и някакси успявах да работя като фризьор, космонавт и ветеринарен лекар едновременно.
На малко по-късен етап (когато цялото ми тяло и психика преминаваха през отвратителния период на пубертета) си представях, че когато навърша 20, вече изцяло ще съм се освободила от строгото родителско тяло и ще мога без никакви притеснения и скрупули да правя каквото си искам.
Не е лесна работа
В крайна сметка да навършиш 20 години не е лесна работа. Предполага се, че на тази възраст вече малко или много си вкусил от горчивата страна на живота и притежаваш някакъв опит. Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот.
Но дори и да смяташ, че си се справил добре с живота като пълнолетен, все има малко камъче в обувката, което ти убива. И това камъче е суровата реалност, че е време вече да поемеш отговорност за действията си.
Сам/а срещу всички и всичко
Нека бъдем честни. Когато си на 20 години вече не би трябвало да попадаш под знаменателя "вчерашна пикла" или пък "малоумен дрисльо". Вече си голям/а и трябва да осъзнаеш, че мама и тате не са зад теб да ти пазят гърба. Вече си сам/а срещу всички и всичко.
Ако на тази възраст ти се наложи да се преместиш в друг град, ще осъзнаеш, че разпределянето на месечния бюджет не е толкова проста работа, колкото си си мислел. Падат месечни сметки като наем, ток, вода, телефон, интернет, а за капак трябва да ти остане и за прехрана (пък и някакви пари за дискотеките).
Ще се сблъскаш с бюрокрация. Ще висиш по опашки като прани гащи, мърморейки, че това е най-загубената държава на света. Ще ти се наложи да осъзнаеш, че Техни Величества (университетските преподаватели) не са нищо повече от намръщени лелки и чичковци, които имат огромно самочувствие, но за съжаление -без особено покритие.
Ще се наложи да почнеш работа и да бачкаш като вол за 250-300 лева, а като бонус ще трябва да се примириш с пренебрежително отношение и променливите настроения на шеф-психопат. Вечер ще се прибираш в студената квартира (или стая в общежитието) и ще се просваш безпаметно на леглото, молейки се утрешният ден да е малко по-приятен.
Животът е гаден
В един определен момент от цялото това сиво ежедневие ще си кажеш, че не така си си представял живота, когато навършиш 20. Ех, да, но ето една житейска истина - животът е гаден.
Разбира се, цялата тази песимистична картина не се отнася за всички 20-годишни. Някъде (не толкова далече от теб) има хора на 20 години, които карат нормални коли, всяка вечер ходят в шикозни дискотеки и парите, с които ти би изкарал/а месец, профукват само за една нощ.
Като се замислиш, тези хора не притежават повече качества от теб, но поради някакво странно стечение на обстоятелствата ти се бориш и за най-малкото нещо, а те получават всичко даром. И ето тук идва мястото за още един житейски урок - (понякога) животът е несправедлив.
След време може и да си спомняш с умиление за цялата тази мизерия и всички неприятности, с които си се сблъсквал. Все пак точно такъв опит ти помага да калиш характера си и те научава на самостоятелност.
Така че гмурвай се без притеснения в живота си като 20-годишен и не забравяй, че от време на време е хубаво да проявиш здравословна доза разум.
Много приятна статийка, макар че за по-големичките от теб не казва нищо ново. Но за малките по твоите стъпки ще е полезна
На 20 бях втори курс студент, бачках в барче за 150 кинта на месец /сегашни 300 да кажем/ и бях предоволен и щастлив. Имах приятели, пихме здраво и вясака вечер бяхаме по купони /водка Номер 5, солети и мини-уредба/. Не са ми минавали разни мрачни мисли - как ще се развивам, какво ще правя. Нещата си идват сами.
Деца, бягайте от тази кочина докато е време. Това, което виждате сега, го предивидихме преди 10 години. А след още 10 г, тук ще има само простаци, наркотрафиканти, ченгета и проститутки.
Това си пасва към подобна "мрънкаща" статия: Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената, ... и накрая свършваш като оргазъм Уди Алън
@ALL: Хора, къде видяхте мрънкането тука бе? Аз ли нещо не четох както трябва...
"Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот." Кефи ме, че момичето не си поставя кой знае колко високи цели.
"Минали са цели 2 години, откакто си навършил заветните 18 и ако през този период не са те осъдили за нещо или пък изпратили в клиника за зависимости, то тогава си се справил доста добре с първите две десетилетия от твоя живот."
Бих искала да се обърна към авторката: Здравейте госпожо/госпожице разбити илюзии. Сега реалността удря хлапетата още на 14-15години. По-заблудените, които живеят зад фустата на мама - на около 25-30. Ао си отворите очите, ще откриете, че сте се превърнали в една от онези мрънкащи ичикоци и лелки, за които говорите. Кофти за Вас. Защото аз съм малд човек, който живее в днешната действителност и, предствете си - не мрънкам. Защото нормалният млад човек пада от облаците доста преди Вас. Приятно самосъжаление.
Понякога
@ ( 12 ) Bloodrose | 13.01.2011 19:18 Най готино е като се скараш жестоко с вашите някъде към 15-16. На 18-19 едвам изтраял си биеш шута и се спасяваш сам. После всички проблеми и житейски драми ти се струват пълен майтап. Както се казва ставаш куче "хуйова" порода - колкото по-го мачкаш, по-кораво става
@Rowan Познато, познато
Тази статия за мен си е доста "мрънкаща" (с извинение към Лични финанси). И аз съм на тази възраст, и аз съм студент, и аз бачкам за незавидна заплата, пък още не съм седнал да се оплаквам из сайтовете. Даже нищо лошо не бих казал за живота си. И без да влагам особен смисъл в целия си пост, ще завърша с една реплика: "Life's a bitch ... but I love that bitch". Който както иска да ме разбира.
Когато си на 18 си мислиш,че света е в крака ти,че живота си го създаваш сам и че можеш да направиш всичко,което си пожелаеш.На 20 започваш да осъзнаваш,че не е точно така.Разбира се възрастта варира.Съгласна съм със статията като цяло,но ако си в друг град с 300лв. заплата просто няма да оцелееш Наистина нищо ново.
ами да оставим 20 годишните да коментират тука...... един съвет към написалият, тези редове- запази си го това нещо,и от време на време си го поглеждай,за да ти напомня,че на 20,просто изобщо нямаш идея къде си
@Rowan Поздравления за №7 Не бих се замислила. Естествено, ако оргазмът е гарантиран